Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Кредитният рейтинг на България вероятно ще бъде повишен

Това ще разреши емитирането на дълг за повишаване на ликвидността в реалния сектор

7 коментара
Кредитният рейтинг на България вероятно ще бъде повишен

На базата на подобряващите се макроикономически данни за България анализаторите на Уникредит прогнозират, че наесен или най-късно през първата половина на следващата година кредитният рейтинг на България ще бъде повишен, което ще ѝ позволи да емитира дълг за повишаване на ликвидността в реалната икономика. Това се казва във втория за тази година тримесечен анализ на банковата група, посветен на развитието на икономиките на страните от Централна и Източна Европа.

Според анализаторите на банката инфлацията в България ще достигне 2.9% в края на годината. Средно за цялата година инфлацията у нас ще бъде 2.2%. За 2013 г. прогнозата е средногодишната инфлация да достигне 2.5%.

Още през март и април инфлационните очаквания за годината бяха леко повишени основно заради заявените намерения от страна на държавния регулатор да повиши цените на електроенергията, отбелязват в доклада си банковите икономисти, цитирани от БТА.

Според тях бъдещата инфлация ще бъде движена основно от вътрешни фактори, като най-голямо влияние ще оказва пазарът на труда. Ценовият натиск обаче, идващ от пазара на труда, ще остане под контрол през следващата година, смятат анализаторите. Причината е, че реалните доходи при всички случаи ще нарастват с малки стъпки. Безработицата се очаква да остане над 12 процента през следващите две години.

Според доклада БВП на България тази година ще възлиза на 39.4 млрд. евро, а през 2013 г. ще достигне 40.8 млрд. евро. През първото тримесечие на 2012 г. растежът на БВП се е забавил близо до нулата, след като износът ни е загубил позиции. След сигналите за забавяне на растежа в еврозоната и световната икономика като цяло, България изглежда ще остане относително изоставаща в региона на Централна и Източна Европа, посочват анализаторите. Сред причините за това са задържащият ефект върху вътрешното търсене от намаляването на задлъжнялостта и незавършилата корекция на пазара на недвижими имоти.

Пречка пред възстановяването на България е и голямата експозиция на страната към Гърция, отбелязват експертите.

Има поле за разхлабване на целите за ограничаване на дефицита, което правителството би могло да използва за увеличаване на капиталовите разходи и повишаване на вътрешното търсене като цяло, коментира Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. Според него обаче ефектът от това ще бъде твърде скромен, за да се предотврати стагнацията във вътрешното търсене и да се стигне до някакъв забележим ръст в заетостта.

От началото на годината финансите на публичния сектор са показали значително подобрение, според доклада.

Бюджетният дефицит с натрупване за първите четири месеца на годината е намалял до 0.3% от БВП в сравнение с 0.7% преди година. Въпреки стагниращото вътрешно търсене, фискалните приходи са отчели ръст от 7.4% спрямо първите четири месеца на миналата година. Увеличението се дължи най-вече на повишението от 22% в приходите от ДДС.

Докато комбинацията от по-силен внос и по-слаб износ изигра известна роля за увеличаването на приходите от ДДС, то подобрената събираемост на данъците има основен принос за този положителен резултат, обясни Кристофор Павлов. Той допълни още, че въвеждането на дистанционна връзка между касовите апарати на всички търговски обекти в страната и системите за контрол на Националната агенция по приходите в края на март са спомогнали за повишаване на приходите от ДДС с 35 процента през април.

В доклада на Уникредит се посочва още, че правителството ограничава разходите за текуща издръжка не само за да поддържа бюджетния дефицит под равнищата, определени от Пакта за стабилност, но и за да може да осигури допълнителна възможност за капиталови разходи в страната. Фокусът на държавата все повече се насочва към увеличаване на инфраструктурното строителство.

Разходите за заплати и текуща издръжка, включително и осигурителните вноски, изплащани от хазната, са нараснали само с 0.7% на годишна база. Това е позволило капиталовите разходи да бъдат увеличени с 13.1% през първите четири месеца на 2012 г. спрямо същия период на миналата година след спад от 13.4% за цялата 2011 г. Въпреки че капиталовите разходи се очаква да продължат да растат през втората половина на годината, не се очаква да има рискове за изпълнение на бюджета. Така прогнозите на икономистите са за бюджетен дефицит от 2 процента от БВП в края на годината.

Анализаторският екип на банката очаква през втората половина на 2012 г. или в началото на следващата година кредитният рейтинг на България да бъде повишен. Ако това се случи, приоритетът на правителството най-вероятно ще се измести от редуциране на цената на финансиране към осигуряване на по-голяма част от нужните обеми нов дълг на външните пазари, за да се увеличи вътрешната ликвидност и по този начин да се подобрят условията за емитиране на нов дълг в реалната икономика.

На правителството предстои да посрещне плащане по външен дълг през януари 2013 г. в размер на 818 млн. евро (или 2% от БВП за 2012 г. ). С оглед на повишената несигурност на световните пазари, Министерството на финансите е оставило всички варианти за посрещане на плащането по това задължение широко отворени - бюджет 2012 предвижда емисия еврооблигации в размер на 1 млрд. евро, емисиите на ДЦК трябва да достигнат сумата от 625 млн. евро, а използването на средства от фискалния резерв остава като последна възможност, се отбелязва в доклада.

Все още не е ясно каква комбинация от тези три инструмента ще бъде използвана, но според икономическия екип на банката Министерството на финансите ще излезе на пазара на еврооблигации при първа възможност, като по този начин запази вътрешната ликвидност без промяна, се казва в доклада на икономистите на Уникредит.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

7 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #7

    6, защото това което казваш не е вярно. Идват си

  2. Анонимен
    #6

    А защо не идват чуждестранните инвестиции, като все повшаваме кредитния рейтинг?!

  3. Анонимен
    #5

    другара Тодар Живков
    4, Дянков нали ша пуска „Дянкови облигации” за почти 1 милиард евро. Тебе не те ли интересува колко лихви ша платиш на купувачите на облигациите? Не те ли интересува при какво лихви взимат кредити чуждите инвеститори у нас и останалите български предприятия, за да си финансират бизнеса? Когато посочената от тебе сума - точно „35-40 милиарда евро” влезоха в българската икономика преди неколко годин, забелеза ли тоя факт. Е, тогава влезоха и заради големите ни лихви, поради по-ниския

  4. Анонимен
    #4

    Кредитният рейтинг има смисъл, ако ни отпускат кредити, ако не колкото на Гърция, то поне една десета от тях/т.е. около 35-40 милиарда евро/. А пък ЕК не ни дава или ние не можем да ги вземем и 3 милиарда по разните програми. Кредитният ни рейтинг в момента показва, че имаме една колиба, която не можем да ипотекираме, защото няма никакъв паричен поток насреща.

  5. Анонимен
    #3

    другара Тодар Живков
    Нема нищо по-естествено и логично да бъде повишен българският кредитен рейтинг, на фона на повсеместното понижение на кредитните рейтинги на повечето дръжави от ЕС. Не разбирам обаче, защо тоя правилен извод са „подкрепя” с некои откровени лъжи в доклада на Хампарцумян-Банк?!
    Лъжа №1: „През първото тримесечие на 2012 г. растежът на БВП се е забавил близо до нулата”. През 1-во трим. 2012 г. реалният растеж на БВП-то достигна Плюс 0,95% или горе-доле 1% и е над 3 пъти по-голем

  6. Анонимен
    #2

    Брех, тоя Цеко Минев е на всеки километър, бе. Е, с това Сугарев пак девалвира.

  7. Коментарът е изтрит заради реклама или спам.
    #1

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.