След представянето на поредния списък с реформи

Кредиторите на Гърция не приемат много от предложенията на Атина

Министър заплаши, че Гърция ще отсрочи плащане към МВФ, ако не получи помощ

Министърът на вътрешните работи Никос Вуцис и премиерът Алексис Ципрас

Кредиторите на Гърция не приемат много от новите предложения в гръцкия списък с реформи, представен вчера на Брюкселската група. Причина за това са опасенията на кредиторите, че повечето от мерките са надценени и че няма да донесат очакваните от правителството приходи в бюджета, съобщава в четвъртък гръцкият сайт нюз.ин.

Представителите на Брюкселската група /МВФ, ЕС, ЕЦБ/ смятат, че заложеният в новия списък с реформи първичен бюджетен излишък в размер на 3 на сто от БВП е доста завишен, тъй като преди преговорите правителството в Атина е говорило за излишък от 1,5 на сто от БВП за тази година.

Мерките в списъка, както и в предишния му вариант, били фокусирани най-вече върху борбата с данъчните измами, контрабандната търговия с горива и цигари, върху данъчните регулации и лицензите за дигитални хазартни игри и телевизионни канали.

Според правителството в Атина списъкът, който бе публикаван първо от британския в. "Файненшъл таймс", се е основавал на споразумението между Гърция и Еврогрупата от 20 февруари, като в него били предвидени три сценария за формирането на първичния излишък за 2015 г.

Първият предвиждал, че ако не бъдат взети допълнителни мерки тази година излишъкът ще възлезе на 1,2 на сто от БВП спрямо заложена цел в меморандума /спасителния план/ 3 на сто от БВП. Това е при положение, че гръцката икономика отбележи ръст от 1,4 на сто от БВП, а дефлацията остане 0,5 на сто.

При втория сценарий е предвиден първичен излишък в размер на 3,1 на сто от БВП при взети мерки за по-голяма събираемост на приходите, които да донесат на бюджета 4,68 млрд. евро, и при допълнителни разходи на стойност 1,14 млрд. евро.

Третият сценарий предвиждал първичният излишък да възлезе на 3,9 на сто от БВП при взети мерки за събираемост, които да донесат на бюджета 6,6 млрд. евро, но и при реализирани допълнителни разходи от 1,14 млрд. евро.

Гръцкото правителство преценява, че от приватизационните сделки в бюджета ще влязат 1,5 млрд. евро през 2015 г. и че въз основа на тези първични излишъци финансовите нужди на страната за тази година ще са на стойност 19 млрд. евро спрямо 21,7 млрд. при предишната оценка.

Изчисленията на кредиторите обаче показват, че тазгодишните финансови нужди на Гърция ще надхвърлят 26 млрд. евро.

Новото гръцко правителство е под тревога, тъй като времето изтича, а преговорите с кредиторите са под огромен натиск. Управляващите обаче бързат с намерението да бъде сключено споразумение с тях възможно най-скоро и то най-вероятно ще дойде след компромис, защото хазната е почти празна, коментират гръцките вестници.

По всичко личи, че правителството, притиснато от поетите ангажименти към избирателите, се стреми в следващите дни да доуточни всеки детайл от плана за реформи, като припомня на кредиторите, че страната се нуждае от ликвидност, пише в. "Етнос".

В. "Та неа" цитира източници от Европейската работна група, които казали, че предстои още доста работа. Финансовият министър Янис Варуфакис днес се очаква да участва в заседание на работната група и да представи нов, трети официален списък с мерки.

Опозицията обвинява министъра, че отива на сляпо на това заседание на групата и че се опитва да печели време, без да разполага с алтернативен план.

Министър заплаши, че Гърция ще отсрочи плащане към МВФ, ако не получи помощ

Гръцкият министър на вътрешните работи Никос Вуцис заплаши в интервю за електронното издание на германското списание "Шпигел", че страната може да отложи плащането, което трябва да направи към Международния валутен фонд (МВФ) в началото на текущия месец. Става дума за кредит в размер 450 млн. евро, който Атина трябва да върне до 9 април.

"От август не сме получили нито едно евро. В света няма друга страна, която би изплащала задълженията си само от собствени средства, без да взема кредити", каза Вуцис.

Ако до 9 април не постъпят нови средства, първо ще изплатим заплатите и пенсиите тук, в Гърция, а след това ще помолим партньорите ни в чужбина за одобрение и разбиране, че не можем да върнем в срок 450-те милиона евро на МВФ, подчерта той.

Отсрочването на плащането трябва да стане по споразумение с кредиторите, допълни министърът, отбелязвайки, че парите на правителството ще стигнат само до средата на април.

Според Вуцис първият транш от помощта на стойност около 7 млрд. евро по текущата програма може да бъде получен най-рано в началото на май, ако гръцките предложения за реформи бъдат одобрени от кредиторите. Поради тази причина Атина се опитва да получи пари от други източници.

Искаме да получим 1,9 млрд. евро от фонда за спасяване на банките, които стоят там вече няколко месеца. Правителството иска да си върне обратно и 1,2 млрд. евро от Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), които е превело там погрешка, каза Вуцис.

Ако Атина не преведе дължимата сума на на МВФ на 9 април, то това ще бъде нарушение на правилата на Фонда, каквото досега не се е случвало в историята му, отбелязва "Шпигел".

По-късно обаче правителственият говорител Гавриил Сакеларидис заяви, че Гърция ще изпълни задълженията си към Международния валутен фонд (МВФ) до 9 април.

Пред агенция Ройтерс Сакеларидис каза, че преговорите, които Гърция води с кредиторите, са скъсили дистанцията, и че на тях е било постигнато сближаване на позициите. Той изрази надежда, че в следващите дни ще има по-нататъшен напредък и че скоро ще се стигне до позитивен резултат на среща на Еврогрупата, на която ще бъде ратифицирано и споразумението за допълнителна финансова помощ.

Самарас готов да подкрепи правителство на националното единство

Бившият гръцки премиер и лидер на главната опозиционна партия Нова демокрация Андонис Самарас заяви готовност да подкрепи правителство на националното единство, за да може Гърция да остане в еврозоната. В интервю за агенция Блумбърг Самарас изказа готовност за участие в такова правителство, ако отстъпките, искани от кредиторите на Гърция за финансирането на страната, предизвикат срив в сегашната управляваща коалиция, водена от премиера Алексис Ципрас.

Ако плановете са Гърция да остане в еврозоната, ние ще окажем такава подкрепа, каза опозиционният лидер и добави, че евентуално излизане на страната от валутния съюз би означавало тотална катастрофа за нея.

Самарас каза, че Еврозоната е единственият понятен път за икономиката на Гърция, но изрази съмнения относно ангажимента на премиера Ципрас за запазване на единната европейска валута.

"Пазарът се задушава от несигурността", посочи още Самарас и посъветва Ципрас да "спре тези малодрами". "Сметката расте...виждам само думи, много теория, много лъжи и никакви действия, всичко това поставя една голяма въпросителна", каза лидерът на Нова демокрация.

Връщането към драхмата би било доста болезнено

Перспективите за икономиката на Гърция ще са доста болезнени, ако страната излезе от еврозоната и се върне към драхмата, коментира в. "Уолстрийт джърнъл" в статия под заглавие "Еврозоната без Гърция".

Грекситът (Grexit) ще има много широки последици за еворозоната, тъй като ще отслаби някои аспекти от връзките, установени в рамките на единната валута, но ще се засилят някои други. Според автора, ако Гърция излезе от еврозоната, вероятността други държави да я последват ще намалее, но напускането на валутния съюз би могло да създаде прецеденти в посока на това как гражданите биха гласували по-нататък и как политиците биха се отнасяли занапред в Европа.

В краткосрочен план перспективите за гръцката икономика след Грексита ще са болезнени, ще има обаче и значими средносрочни последици. Еврозоната след Грексита може да стане по-уязвима на спекулативни атаки върху еврото, както това се случи през 2012 г. Това би обезсърчило инвеститорите и би довело до изтичане на капитали.

В заключение "Уолстрийт джърнъл" пише, че всичко това може да се окаже само хипотеза, ако в крайна сметка Гърция стигне до споразумение със своите кредитори и се избегне излизане на страната от валутния съюз. Все пак разумните политици и инвеститори трябва да разполагат с време, за да отговорят на някои от тези въпроси, които евентуален Грексит би поставил, отбелязва изданието.

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?