Кремъл да се държи с държавата ни като помешчик с крепостни селяни

Една седмица след акцията на патриарх Кирил позорното мълчание на българските институции преминава в легитимиране на правото на Кремъл да се държи с държавата ни като помешчик с крепостни селяни. През това време стана пределно ясно, че мероприятието е било предварително планирано, режисирано и ешелонирано със съответната пропагандна подкрепа. С мълчанието си нашите президент, премиер, външен министър се съгласяват на ролята на декор на чийто фон се демонстрира, че империята е в сила. (Не броим индивидуалните предизборни изяви на гражданина Валери Симеонов).

След като показа анимации с полумитични нови оръжия, Путинският режим демонстрира на практика, че в пълно пренебрежение на факта, че България е уж държава суверенна, светска, европейска и натовска, в нарушение на всякакъв дипломатически протокол и елементарните правила на поведение на един гост, разполага с несмущаваната патриархална власт да си разиграва коня върху главите ни. Че това беше извършено от патриарха и на нашия национален празник, беше внимателно планирана перфидна символна атака. Ние можем да празнуваме свободата, дадена ни от империята, но само докъдето и както тя позволи. Можем да си играем на суверенитет, светска демокрация, пост-вестфалски съюзи и просвещенски институции, но когато тук се яви олицетворението на цезаро-папистката претенция, че Москва е Трети Рим, всичко това се стопява като мартенски сняг и холопите от Н-ската глубинка могат само да мълчат с наведени глави, да си гледат лаптите и да се надяват по гърбовете им да не заиграе господарската нагайка.

Съдейки по неконтролируемите хлипания, които се изпускат от обкръжението на президента в съответните медийни сателити, в президентството още не могат да разбрат, защо Путин за пореден път пренебрегва “русофилството по съвест” на Радев и избира да работи с Борисов. Първо, защото когато една модерна държавност трябва да бъде унизена и отречена от възроденото традиционно самодържавие, най-подходящият предмет на въздействие е претендиращият да бъде държавен глава, който и да е той. И, второ, защото Путин има конкретни поръчки, които най-добре се изпълняват от Борисов.

В този смисъл, хич не бива да се утешаваме, че това символно поругаване на нашата държавност е било само нещо инцидентно и за тяхна вътрешна предизборна употреба. Става дума за трайна претенция, че ние попадаме в онази сфера на интереси, в която важат правилата на Кремъл.

Освен символната заявка за това, в същия ден тази претенция е била конкретизирана и в съвсем материални измерения. Докато патриархът е показвал мястото на безсловесния ни (лже-)президент, Путин си е говорил с Борисов, който, впрочем, толкова добре пасва на идеята, че ние нямаме самостоятелна държавност, а някакво самобитно племенно-криминално самоуправление, каквито са типични за много части на империята. (Колко ли е голяма от гледна точка на Путин разликата между Борисов и Рамазан Кадиров, например?)

Беше съобщено, че Борисов е докладвал за идеята за “Балканска АЕЦ Белене”. Преведено, това означава, че, първо, е рапортувал, че този проект за още по-голямо корупционно проникване и ограничаване на енергийния ни суверенитет ще се реализира. И, второ, че корупционните му и енергийно-подчиняващи ефекти ще се разпрострат не само върху България, но може да обхванат и други страни от региона. С други думи, полезността на Борисов за Путин нараства.

Ако имахме политически елит с инстинкт за суверенна държавност, реакция щеше да има и тя щеше да бъде единна и да се изразява в отмяна на посещението на Путин, поне докато не получим извинение. Вместо това, Борисов и Захариева мълчат, ГЕРБ атакува Радев, Радев е загубил ума и дума, БСП обяснява, че патриарх Кирил все пак е прав, а Сидеров махмурливо доразвива отрицанието на историческата държаво-способност на българската нация.

Оглушителното мълчание на държавата ни, и особено на Борисов, всъщност е подготовка за последващата визита на Путин. Който, естествено, няма да идва да се занимава със символни акции, а ще търси конкретни реализации на имперските си претенции у нас, а чрез нас вече и в региона.

С други думи, стискаме зъби и се готвим се за следващ поклон (челобитнина) пред Шапката на Мономах.

*Мнението на лидера на Да, България Христо Иваное в публикувано в профила му във Фейсбук. Заглавието е на редакцията.