Кремъл продължава да модернизира въоръжените си сили въпреки икономическите си проблеми

Стотици нови самолети, танкове и ракети слизат от поточните линии. Руски изтребители фучат в небето над Европа под зоркото око на НАТО. Десетки хиляди войници участват във военни учения и демонстрират готовността на военните за истинска война.

Перченето с мускули показва, че икономическите трудности на Русия засега не се отразяват на амбициозната програма за военна модернизация.

В повечето икономически сектори се очаква спад от 10 процента и Русия навлиза в рецесия. Военният бюджет обаче бе увеличен с 33 процента на близо 3.3 трилиона рубли (около 50 милиарда долара).

Това увеличение отразява очевидното намерение на президента Владимир Путин да вдигне залога в конфликта със Запада за Украйна - но не е ясно дали Русия може да си позволи
планираната модернизация при падащите цени на петрола и западните санкции.

Новата военна доктрина на Русия, одобрена от Путин през декември, определя като най-голяма заплаха НАТО и предвижда какъв да е отговорът в случай на натовска експанзия в руската сфера на интереси. Москва за първи път демонстрира новите си възможности за водене на т. нар. "хибридна" война - комбинация от използване на военна сила с известна степен на прикритие, хитра пропаганда и политически и икономически натиск.

Руските въоръжени сили с численост близо 1 милион засилват присъствието си не само в Крим - стратегическия полуостров, който Русия анексира от Украйна. Русия възражда също военните летища от съветско време и открива нови военни бази в Арктика.

Миналата есен военните задрънкаха оръжие, разполагайки за кратко усъвършенствани ракети в западния балтийски анклав на Русия Калининград, и планират да изпращат на редовни патрулни мисии стратегически бомбардировачи чак до Карибите и Мексиканския залив.

Западът за първи път получи представа за възродената военна мощ на Русия при инвазията в Крим миналия февруари. САЩ и съюзниците им от НАТО бяха заварени неподготвени, когато ята от руски военнотранспортни самолети кацаха на черноморския полуостров само няколко дни след свалянето на предишния промосковски украински президент и разтоварваха специални части, които бързо завзеха важните обекти в района и блокираха украинските сили в базите им. Облечени в униформи без опознавателни знаци и екипирани с най-модерно въоръжение, руските войници нямаха нищо общо с разпасаната, деморализирана армия отпреди няколко години. Първоначално Кремъл обяви, че това са местни опълченци (доброволци), но Путин призна след анексията, че са руски войници.

На Запада бе сервирана друга изненада няколко седмици по-късно, когато добре организирани групи от въоръжени мъже превзеха местните служби и полицейски участъци в няколко града в предимно рускоезичната източна индустриална част на Украйна и поставиха началото на въстание, което прерасна в пълномащабна война, отнела от април досега живота на 5300 души.

С ескалирането на бойните действия на изток, руските военни показаха своята маневреност, като разположиха бързо десетки хиляди войници близо до границата с Украйна. Според Киев и Запада хиляди от тях са прекосили украинската граница, променяйки хода на събитията в полза на бунтовниците. Кремъл отрича, макар да признава, че руски доброволци са се присъединили към бунтовниците.

За разлика от миналото, когато въоръжените сили се попълваха чрез непопулярната наборна служба, сега те са много по-професионални и мотивирани. Сравнително високи заплати
привличат все повече войници на договори, чиято численост е планирано да се увеличи до 350 хиляди тази година от 295 хиляди през 2014. Руският министър на отбраната Сергей Шойгу заявява, че до края на тази година всички бойни тактически групи – ядрото на сухопътните, въздушнопреносимите и военноморските сили, ще се състоят изцяло от професионални войници.

В рязък контраст с първите постсъветски години, когато бойните самолети бяха приземени, а корабите на флота ръждясваха по доковете поради липса на гориво, военните сериозно увеличиха мащабите и честотата на ученията. Сухопътните сили извършиха масирани маневри близо до украинската граница с участието на десетки хиляди войници, кораби на ВМС плават на редовни мисии, а бойни самолети извършват редовни полети близо до европейските граници, за да подлагат на изпитание натовската отбрана.

Алиансът казва, че са прехващани руски самолети повече от 400 пъти миналата година и се оплаква, че те застрашават гражданските полети.

В Крим Русия беше взела под наем голяма военноморска база още преди анексията. Сега тя разположи десетки бойни самолети, включително стратегически бомбардировачи, способни да носят ядрено оръжие, противоракетни системи, модерни безпилотни апарати и други оръжия. Тя се готви да разположи и още жива сила.

Друг ключов приоритет за руските военни е Арктика, където глобалното съперничество за неразкритите огромни петролни и газови резерви се засилва с топенето на полярния лед. Военните възстановиха отдавна изоставени военни летища от съветско време и други бази в района, изоставени от две десетилетия. Създадоха отделно Арктическо командване.

Руският план за модернизиране на въоръженията предвижда да бъдат похарчени 20 трилиона рубли за нови оръжия в периода 2011-2020 г. Той даде видими резултати миналата година, когато военните получиха най-големия брой нови самолети, ракети и бронирана техника от рухването на Съветския съюз през 1991 г.

Миналата година руските въоръжени сили получиха рекордния брой 38 междуконтинентални балистични ракети с ядрени бойни глави. Тази година те ще се сдобият с още 50, с което ще бъде изпълнена амбициозната задача за подмяна на ядрените ракети от съветско време, чиято годност изтича. Експерти казват, че новите междуконтинентални балистични ракети имат способността да пробиват всякаква противоракетна отбрана.

След продължителна и мъчителна разработка новата базирана на подводници междуконтинентална балистична ракета "Булава" премина серия успешни тестове. Руският военен флот вече има две подводници, въоръжени с "Булава", и ще поръча трета през следващите няколко години. Предвижда се да има още пет.

Сухопътните сили получават огромни партиди от ракети "Искандер", които могат да поразяват вражески цели на разстояние до 500 км с висока точност. Руски експерти казват, че ракетите, които могат да бъдат съоръжени с ядрени или конвенционални заряди, са способни да поразяват обекти на натовската противоракетна отбрана, начело на която са САЩ. Като
демонстрация на сила Искандери бяха разположени за кратко през декември в Калининград, анклав, граничещ с членовете на НАТО Полша и Литва.

Руските военновъздушни сили получиха миналата година повече от 250 нови самолета и хеликоптера, тази се очаква да получат още 200 - бройки, невиждани в светско време. Те включват нови модели бомбардировачи Су-34, бойни изтребители Су-35 и хеликоптери Ми-28, екипирани с модерна електроника и високо прецизни ракети.

Руската армия тази година ще се сдобие с нов танк, който ще постави началото на обновлението на бронираната ѝ техника. Моделът, наречен "Армата", ще бъде показан пред публика на парада на Червения площад през май. Той превъзхожда всички западни версии с оръдието си с дистанционно управление и с най-високото ниво на защита на екипажа.

С обновените си въоръжени сили и повишена сигурност Кремъл е много вероятно да поеме предизвикателен курс в Украйна и да вдигне още повече залога, ако се провали мирният процес.

Заплахата за Путин - който настояваше, че Русия няма да бъде въвлечена в скъпоструваща надпревара във въоръжаването със Запада - е дали масивното военно модернизиране няма да надхвърли границите на икономическия потенциал на страната.

Въпреки подобни предизвикателства Кремъл даде ясно да се разбере, че няма да пести за отбрана.

"Задачата, поставена от президента - да не позволим ничие военно превъзходство над Русия, ще бъде изпълнена, каквото и да ни струва", заяви министърът на отбраната Сергей Шойгу на заседание с висши военни миналата седмица.

По БТА