Кремъл тръгва към Грузия - време е Западът да спре да пренебрегва Тбилиси

Кремъл тръгва към Грузия - време е Западът да спре да пренебрегва Тбилиси

Докато руските сили консолидират придобивките си в Украйна въпреки острите протести на западните лидери, спектърът на руския реваншизъм държи в напрежение голяма част от Източна Европа. Но грохотът на танковете и легионите от сепаратисти не са единствената причина за безпокойство. Не само Украйна е мишена на Русия.

Може би най-тревожни са предупредителните сигнали за твърдия евро-атлантически партньор Грузия, където прозападният политически консенсус отдавна е външнополититическа визитна картичка. Дългогодишен опонент на руските военни авантюри, Грузия се опита бързо да избяга от регионалната доминация на Русия, домогвайки се до членство в евро-атлантическите структури, и си извоюва репутацията на ентусиазиран и заслужаващ доверие партньор на Запада.

Обаче апатията на Запада към териториалната агресия на Русия започва да дава резултати. След десетилетия вражда, през които грузинците видяха как руски довереници окупират 20 процента от тяхната територия и извършват етническо прочистване сред 300 хиляди техни съграждани, някои групи от населението започнаха да задават въпроса дали близките връзки със Запада си струват всичките тези загуби. И все повече грузинци започват да си мислят, че не си струват.

Групите, които разпространяват руското влияние в Грузия, действат незабелязано за международните радари под прикритието на медии на местния език и с гаранцията на често декларирани прозападни чувства. Но те може да бъдат видени да протестират по улиците на Тбилиси, да се молят в грузински църкви и да организират невероятно скъпи митинги преди избори. Фактите сочат, че руското влияние в Грузия се засилва.

Но на конференции във Вашингтон и в частни разговори западни официални лица и експерти са склонни да омаловажават възможността изнасяна от Русия пропаганда да пусне корени в Грузия. Причината за това спокойствие са редовно извършваните от финансираните от федералния бюджет Международен републикански институт и Национален демократически институт (НДИ) проучвания, които показват трайна обществена подкрепа за евро-атлантическата интеграция в диапазона от 60 до 70 процента. Правителство след правителство разчитат на това публично одобрение, за да оправдават своя прозападен външнополитически дневен ред.

И така, подкрепата за евро-атлантическата интеграция е широка. Но дали е дълбока? Онези, които са били в компанията на обикновени грузинци, казват, че действителността е доста по-сложна.

В един епизод от популярния грузински сапунен сериал "Най-добрите приятели на жена ми" пируващите на сватбено тържество са прекъснати от съобщението, че Грузия току-що е удостоена с дългоочаквания "MAP" (membership action plan - план за действие за членство) - прелюдия на присъединяването към НАТО. Съобщението стряска хората и те, стъписани, замират в мълчание, което после отстъпва място на бурни овации. Един от персонажите, който пляска с ръце и се радва заедно с останалите, се обръща към друг сватбар и пита: "Какво е MAP?"

Този епизод цветисто осветлява НАТО като огромен социален и дори цивилизационен стимул за грузинците, но той свидетелства и за една сурова истина: че прозападните стремежи в грузинското общество са плод повече на емоция, отколкото на добра информираност. Данните от проучванията на общественото мнение, за които тръбят медиите, не разказват цялата история. Ако се вгледаме по-дълбоко в тях, картината се оказва далеч по-тревожна.

Според анкета на НДИ от миналия август интеграцията със Запада е в най-добрия случай третостепенен въпрос за грузинците. Вместо това в отговорите на анкетираните преобладава загрижеността от проблемите на всекидневието (63 на сто) и бедността (32 процента), които изместват всичко останало.

Интеграцията с НАТО и ЕС е далеч назад - на 10-о и 17-о място съответно. А измежду 21 теми, включени в анкетата, грузинците посочват членството в НАТО и ЕС като темата, на която правителството отделя най-много време за обсъждане.

Но най-тревожни, заровени дълбоко в резултатите от проучването, са признаците за нарастващата подкрепа за присъединяване към Евразийския съюз. Цели 20 процента одобряват идеята за грузинско членство в оглавяваната от Москва "алтернатива" на ЕС. И този показател е нараствал устойчиво от 11 в края на 2013 до 16 на сто в средата на 2014 г.

Кои са тези грузинци, които биха предали суверенитета на своята страна на същата сила, която държи в желязна хватка грузинска територия и откъсва безнаказано части от други съседни страни? Част от отговора може да бъде открит в един избуяващ сегмент от неправителствения сектор, който включва проруски групи с безобидни названия като "Евразийски институт", "Евразийски избор" или "Земята е нашият дом". Много от тези организации се появяват внезапно и изчезват при нужда - тази седмица "Грузински комитет за мир", следващата нещо друго, - но те често са свързани с една и съща група от проруски идеолози и политически предприемачи, които редовно ходят на поклонение в Москва и, както твърдят официални лица от управляващата грузинска партия и от опозицията, почти сигурно са финансирани от Кремъл.

Тяхното съвместно послание не е апология на Русия или носталгия по СССР, а "евразиизъм" и "православна цивилизация" - другите названия на путинизма на Кремъл. Обръщането към теми като консерватизма в грузинското общество, икономическата уязвимост и гнева от злоупотребите на предишните управляващи са печеливша стратегия сред население, което става все по-нетърпеливо заради несподелената любов на Грузия към Запада.

В средата на 2014 г. евразийските групи влязоха в челните новини заради острото си противопоставяне на антидискриминационен закон, обсъждан в грузинския парламент. Възраженията им се съсредоточиха върху текстовете в закона, които забраняват дискриминацията въз основа на сексуална ориентация. Опонентите обявиха това за равносилно на пропаганда за начин на живот, различен от хетеросексуалния. Но те не бяха сами на протеста - проруските активисти бяха придружавани от хора, несъмнено в облекла на духовници от грузинската православна църква.

Църквата също бе смутена от антидискриминационния закон и призова за премахване на текста в защита на сексуалните малцинства. Като една от най-отдавна съществуващите християнски църкви в света грузинската православна църква е крайъгълен камък на грузинския национализъм и според достоверни анкети е институцията, към която има най-голямо доверие. Но общата кауза на църквата с евразийците не се изчерпва само с тактическия съюз в антигей реториката. Въпреки че формално се обявяват за членство в ЕС, влиятелни среди в православната йерархия открито подклаждат религиозен национализъм и изразяват възхищение от Русия.

Днес представители на църквата все по-често могат да бъдат видени като авангард на реакционната дейност. В средата на 2013 г. членове на клира бяха в челните редици на антигей погрома в центъра на Тбилиси. Официални представители на църквата оправдаха тези протести, както и нападенията срещу грузински мюсюлмани. А църковни лидери казват, че Западът е "по-лош от Русия" и понякога окачествяват руската инвазия от 2008 г. като намеса от Бог срещу интеграцията със Запада. Подобен език държат и евразийските НПО-та в Грузия.

Разрастването на проруските организации и изострянето на антизападната позиция на църквата се свързва с трети елемент от възникващата проруска триада: възраждането на антизападни политически партии. След смяната на властта през 2012 г. проруски политици изникнаха от най-тъмните периферии на грузинския политически живот и се налагат като все по-жизнена политическа сила. Някогашният поддръжник на Запада Нино Бурджанадзе, превърнала се в проруски политически агитатор, състави политическа коалиция, която цели да разбие евро-атлантическия консенсус в Грузия. На президентските и на местните избори през 2013 и 2014 г. съответно Бурджанадзе съумя да вземе около 10 на сто от гласовете, въоръжена с евразийска реторика и подхранвана от масов приток на пари, вероятно руски.

А бързо разрастващият се "Патриотичен съюз" - популистка партия с антизападен уклон, която наскоро направи голям митинг в Тбилиси - спечели близо 5 процента през юни 2014 г.

Ако тези тенденции се запазят, парламентарните избори през 1916 г. може да произведат грузинско правителство със съвсем различна ориентация. Резултат от 15 на сто ще бъде повече от достатъчен да придаде сила на проруските депутати в парламента, като разбие многопартийното единство във външната политика и потенциално им отреди да играят ключова роля в коалиционните преговори.

Бившият грузински министър на отбраната Иракли Аласания размишлява за Русия. "Има много проруски групи и хиляди протестиращи срещу интеграцията със Запада", ми каза наскоро той по повод митинга на "Патриотичния съюз". Той изрази безпокойство от това, че сегашното правителство омаловажава нарастващата руска заплаха. Неговата партия "Наша Грузия - свободни демократи" сега е част от парламентарната опозиция, а редиците на управляващата коалиция "Грузинска мечта" от твърдо прозападни партии изтъняват и вътре в коалицията се засилват социално консервативни и протекционистки фракции.

Това обаче е само началото. Ако тези тенденции се запазят, консенсусът за грузинската външна политика - на Запад отдавна възприеман като даденост - ще започне сериозно да се разпада. Въпреки че "Грузинска мечта" за нейна чест съумя да се хлъзне по острието между геополитическия прагматизъм и евро-атлантическия ентусиазъм, тя постепенно губи популярност сред сигурните допреди свои гласоподаватели. И както стоят нещата, през 2016 г. парламентът вероятно ще бъде много различен от сегашния.

Прозападното опозиционно "Единно национално движение" може да загуби половината или повече от своите настоящи 51 депутатски мандата. На тяхно място вероятно ще има сбирщина от открито антизападни депутати от коалицията на Бурджанадзе и от "Патриотичния съюз". Ако запази целостта си, "Грузинска мечта" може да остане с най-голямата парламентарна група, но влизането на големи антизападни групи в парламента може да я принуди да отслаби или даже да изостави своята прозападна политика вследствие на политическа целесъобразност.

Тази траектория трябва да стане причина за дълбоко безпокойство. Даже и да опита да разпредели ориентацията си между Запада и Москва, Грузия ще затъне в плаващите пясъци на руското господство, подобно на всички други образци на тази стратегия - Азербайджан, Армения и Казахстан. Резултатът ще означава консолидация на руската геостратегическа доминация над Кавказ и заедно с това пълен монопол върху трансевразийските енергийни и търговски потоци.

Има начини Западът да хвърли така необходимото спасително въже на грузинските либерали. Тъй като споразумението за асоцииране с ЕС, подписано миналия юни, е добър символ, а зоната за свободна търговия има голям потенциал в бъдеще, истинска награда за мнозинството обикновени грузинци е перспективата за безвизов режим с ЕС. Ако той бъде въведен тази година, каквито са очакванията, това може да бъде реален принос към засилването на доверието в Запада. И ако не членство в НАТО, други значими жестове - като например САЩ да дадат на Грузия статут на свой главен съюзник извън НАТО - биха били относително безболезнен напредък, който би съхранил статуквото, докато бъде признати дългогодишната преданост и приносът на Грузия към евро-атлантическото пространство.

Едно е ясно: идва краят дните, в които прозападният консенсус в Грузия може да бъде смятан за даденост. Влиянието на Русия се съживява по нейната периферия от Източна Европа до Кавказ и Централна Азия и Грузия си остава отдавна жадувана награда. След поредица от военни интервенции, информационни войни и операции за въздействие Москва като че ли успява в опита си да си възвърне Грузия - по един или друг начин.

По БТА

Споделяне

Още от Свят

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?