Кремъл вече няма нужда от "сив кардинал"

Чарлз Кловър, "Файненшъл таймс"

Владислав Сурков

Втората най-важна властова позиция в Кремъл, която понякога е и първа, няма официална титла. За назначаването на лицата, които я заемат, няма протокол, няма процес на одобрение, нито пък заделен бюджет.

Сред политическия елит на Русия просто съществува консенсус, че някой трябва винаги да играе ролята на главен манипулатор, на задкулисен душеприказчик и постановчик на политическия театър. Титлата "сив кардинал" на Кремъл трябва /а това се разбира от самосебе си/ да принадлежи някому.

По време на десетгодишното управление на Владимир Путин тази титла безспорно принадлежеше на един човек - Владислав Сурков, бивш рекламен мениджър, който се превърна в демиург на трима президенти след пристигането си в Кремъл през 1999 г. Звездата на Сурков започва да залязва, когато бе изтикан в глух коловоз през 2011 г. в отговор на избухването на масовите улични протести. Но с оставката му като вицепремиер миналата седмица след публичен спор с шефа на руската полиция "ерата Сурков" несъмнено приключи - и с това настъпи началото на нова ера.

В зенита си находчивият пиар спец менажираше от канцеларията си вътрешната политика на Русия с вещината на холивудски агент по кастинг. Днес, при приемниците на Сурков по време на третия мандат на Путин като президент, инструментите на политически контрол са по-груби.

"Днес няма нужда от сив кардинал, няма нужда от някакви грандиозни манипулации," посочва Антон Носик, един от най-влиятелните руски блогъри и водещ интернет предприемач. "Нещата станаха далеч по-прости. Сега просто те хвърлят в затвора."

Изправен пред решително опозиционно движение, Кремъл разчита по-малко на умни шамани и повече - на деспотична полицейска сила, твърди Носик. "Никой не мисли с три хода напред. Защо да си даваш зор, когато можеш да окошариш опонента си още с първия ход?"

Сурков е последната засега жертва на тираничния режим, създаден с негова помощ - той бе изхвърлен, след като нападна публично прокурори заради начина, по който водеха твърде политизирано дело за корупция. Но той остави отпечатъка си върху ерата Путин с умелото използване на онова, което руснаците наричат "политическа технология" - съчетание от комуникиране в западен стил с авторитарен подход с цел създаване на отворена политическа система, която той наричаше прословуто "суверенна демокрация", известна на Запад повече като "управлявана" или "виртуална" демокрация.

"По времето на Сурков политическите партии вече не бяха наричани партии, а проекти", изтъква Маша Липман, политолог от мозъчния тръст Московски център "Карнеги".

Александър Дугин, дясна фигура, която е работела със Сурков по няколко подкрепени от Кремъл политически инициативи през последното десетилетие, отбелязва: "Всеки проект, изпращан на Путин, който се занимаваше с политика, идеология, информация или култура, отиваше или при Сурков, или в коша за боклук."

"Сурков доказа колко е ефикасен," продължава Дугин. "Той осигури на Путин три мандата начело на властта и връщане в президентството през март 2012 г. Ето защо Путин го търпеше през цялото това време и на практика му даваше всичко, което той си поиска."

Политическата система на Сурков "работеше като швейцарски часовник", според Дугин, докато не започна да дава засечки в края на 2011 г., когато антикремълски протести обхванаха градската средна класа след неоснователно фалшифицирани парламентарни избори. Сурков напусна поста си в президентската администрация, след като изрази известни симпатии към протестиращите, наричайки ги "нашите най-добри хора" във вестникарско интервю.

Неофициалната титла "сив кардинал" бе дадена за първи път на Михаил Суслов, твърдолинеен член на комунистическото Политбюро през 60-те и 70-те години на миналия век, който управляваше съветската политическа машина по време на все по-негодния да стои на кормилото Леонид Брежнев. По време на президентското управление на Борис Елцин през 90-те години титлата премина към Александър Волошин, началника на канцеларията на Кремъл и манипулативен политически гений, който измъдри така наречената "Операция Наследник" - предаването на властта на Путин през 2000 г. Влиянието на Сурков нарасна, след като неговият шеф Волошин се оттегли през 2004 г.

Човекът, който замени самия Сурков през 2011 г. като заместник-началник на канцеларията и ръководител на отдела за вътрешна политика на Кремъл, е Вячеслав Володин - бивше протеже, което надзираваше мащабната промяна в отношението на режима към опозицията.

"При Сурков парадигмата на властовите отношения в Русия беше "лоялност" - бъди лоялен, ние се борим с онези, които се борят против нас," посочва Марат Гуелман, бивш политически консултант, работил със Сурков. Сега врагът са не само противниците на режима, но и всички онези, които не са активни негови поддръжници, добавя той. "Днес всеки трябва да се страхува. Това е новата опричнина," казва Гуелман, използвайки термина на властването на Иван Грозни през 16 век.

Сурков имаше "иронично" отношение към собствените си политически създания, твърди Гуелман. Той пишеше текстове за рок парчета, бе закачил на стената си портрет на Че Гевара и дори бе написал роман под псевдоним за циничен писател в сянка, който продава литературните си творения на онзи, който плати най-скъпо за тях - опасна, самопозоваваща се "прослава" на политическата продажност.

Но игривият, постмодернистичен маниер на годините на Сурков бе заменен с далеч по-идеологически и конфронтационен подход при Володин, с ударение върху национализма и антизападните позиции.

Телевизионните новини, критикувани заради пристрастността и пропагандността си при Сурков, "се влошиха неизмеримо", според Носик. Новините непрекъснато предупреждават за чужди заплахи срещу държавността на Русия, а други програми рисуват американските приемни родители като серийни насилници на деца след декемврийската забрана за осиновявания на русначета от американци.

"Посланието, което получаваме днес от телевизионния екран, е в основни линии - че американците пият кръвта на руски бебета," отбелязва Павел Зарифулин, директор на мозъчния тръст Център "Лев Гумильов". Експертите изтъкват, че макар Володин да е твърде различен сив кардинал, той председателства твърде различна Русия от онази през ерата Сурков.

Сурков бдеше над политиката през десетилетие, в което цените на петрола се повишиха четворно, средният чист доход се утрои, а руснаците все още гледаха на Путин като на ново лице. Днес, обаче, икономиката буксува, доходите замръзнаха, а руснаците се умориха от Путин, чиято популярност се върна на нивата от 2004 г.

Дмитрий Бадовски, един от новата реколта приятелски настроени към Кремъл политически функционери, който работи с Володин, посочва, че появата на масови протести е обезсмислила постмодернистичния сурковски възглед, че "нищо не е реално, докато не го покажат по телевизията".

"Володин, казано накратко, го чака доста по-тежка работа," подчерта Бадовски.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?