Крим ще върне Русия в СССР - в най-лошия смисъл на думата

Крим ще върне Русия в СССР - в най-лошия смисъл на думата

Събитията в Украйна и появилата се на хоризонта перспектива за присъединяване на Крим към Русия окончателно разцепиха на два лагера хората във федерацията. Едни ликуващо предвкусват геополитически реванш; други, вцепенени от ужас, очакват военни бедствия и последици от международна изолация. Едни жадуват да върнат в целия ѝ блясък предишната слава на руското оръжие; други мрачно напомнят, че надеждите за "малка победоносна война", която да заздрави самодържавието, тласнаха навремето Руската империя към тотална криза и пълен крах.

Поляризацията в общественото мнение стигна епични мащаби. Нищо чудно впрочем: за масовото съзнание Крим е най-близко до представата за "земен рай". (Всъщност тук спада и Сочи, но там отдавна не е твърде уютно и е много скъпо.) Според анкетите именно Крим фокусира най-силно имперските нагласи сред руското население. Неслучайно известният радетел за силна държава Юрий Лужков, докато кметстваше в Москва, толкова се бе заплеснал по строежа на мост през Керченския проток. Сега вече целият министерски кабинет, без да му мигне окото, одобрява проекта на стойност 50 милиарда рубли. Раят наближава с всеки изминал ден.

С търсене на изгубения рай, с интриги на политическите опоненти ще е лесно да се обясни на народа рязко влошената социално-икономическа ситуация в страната. Впрочем и днес украинската информационна кампания на практика изцяло засенчва за обикновения гражданин спада на рублата и рухването на руския пазар. Но както е тръгнало, нещата ще стигнат и по-далеч: от мобилизационната риторика ще се изстискат всички ползи докрай.

Патриотичната риторика и пропагандата на консервативни ценности видимо се засилиха след връщането на Путин в Кремъл през 2012 г. В сблъсъка с бурно растящите протестни нагласи властта търсеше начин да ги пребори. Но в днешните условия е доста трудно да задействаш механизма за мобилизация на обществото. Конфликтът с външния свят улеснява задачата: закрилата за етнически руснаци, наложителното изправяне срещу Запада лесно натежават над второстепенни проблеми, като например тоталната неефективност на държавата.

Другото е нищо работа: да осигуриш монопол на държавната идеология, защото тя по принцип не издържа конкуренция в публичното пространство. Оттук идва стремеж да се поеме контролът върху обществените сдружения - "чуждестранни агенти", и малобройните независими медии (ще припомним само отказа на кабелните оператори да разпространяват телевизия "Дожд" и нападките срещу радио "Ехото на Москва").

Процесът се развива в дълбочина и в широчина – Руският институт за стратегически изследвания препоръчва да се обърне внимание на научните учреждения и вузовете, натоварени със "задачи по формирането на кадрови резерв с цел изграждане на либерално-прозападна система в Русия и засилване на западното влияние върху обстановката в страната". А депутатът Евгений Фьодоров от "Единна Русия" предлага да се търси административна и наказателна отговорност от медийни шефове, "допускащи публикации с лъжлива антируска информация, включително при отразяване на събития извън Русия". Че да върнат в закона оня член за "антисъветска пропаганда", вместо да се мъчат толкова.

До неотдавна изглеждаше, че поляризацията в обществото въз основа на принципа "свой - чужд" е само идеологически похват за вътрешно ползване. Но стана ясно, че изострящата се конфронтация може да предизвика и съвсем определени действия на Русия на международната арена. Противостоящите страни идват все по-близо до нова студена война, която ще застраши Русия с международна изолация на фона на твърде сложната социално-икономическа ситуация. И ще се озовем на крачка от преход към административно-командна икономика.

Имам усещането, че някой хубав ден ще се събудим зад желязна завеса в един нов Съветски съюз. В крайна сметка, ако един народ не си вземе поука от своята история, тя може да повтори урока.

По БТА

Още по темата
Още от Свят

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?