Кристалина Георгиева насърчи България да мисли за прогресивно облагане и зелени политики

България като цяло стои "много добре" по пътя към еврозоната и влизането и по план през 2023 г. е "напълно обозримо", заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева. В обширно интервю пред БНР тя защити тезата си, че прогресивното подоходно облагане не само не пречи, а може да помогне на растежа, както и за прехода към нисковъглеродна икономика.

Георгиева сподели, че преди дни в Давос е разговаряла с председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард за еврозоната.

"Тя вижда доста позитивно пътя на България и моето очакване е, че плановете, които са направени за влизането в еврозоната ще се реализират точна така, както са направени. България като цяло стои много добре. Има две банки, за които имаше бележки, но те работят по това да бъдат решени и аз не виждам никакви проблеми. Това, което тя ми каза беше, че както изглежда в моята зала на заседания на еврозоната скоро ще се говори на български", коментира Георгиева. И потвърди, че влизането през 2023 г. в еврозоната е "напълно обозримо", ако през април влезем в механизма ERMII.

"За България влизането в еврозоната сега е по-добре, отколкото в миналото, именно защото светът е по-турболентен", смята Георгиева.

Прогресивно облагане на доходите няма да пречи, а ще помогне на растежа

Управляващият директор на МВФ се обяви наскоро за повишаване на данъка върху дохода на богатите като начин да се преодолее нарастващата пропаст между бедни и богати. Пред БНР тя повтори тезата си, че "разумно прогресивно облагане" не пречи на растежа, а даже помага, защото намалява неравенството в обществото. Както е известно, България е сред малкото страни в ЕС с плосък данък и за физическите лица, и за фирмите.

"Страните, които са избрали плосък данък, имат причини да го изберат и трябва много внимателно да преценят дали тези причини все още диктуват това да бъде правилният избор", каза Георгиева.

"В България неравенството е относително по-високо, отколкото много други страни в ЕС, затова България трябва да мисли как да го решава този проблем. Не искам да правя никакви изявление в едната или другата посока, защото тази оценка трябва да бъде направена много внимателно, като се поставят на баланс ползите и рисковете. И дали няма други инструменти, с които страната разполага – да кажем как използваме разходната страна на бюджета", посочи тя.

Кристалина Георгиева отново изтъкна, че "най-важно за България е да инвестира в хората": . "В образование на децата от 0 до 5-годишна възраст, когато много от това, което те ще бъдат един ден, се формира. Да дава възможност за квалификация и преквалификация. Да стимулира бизнесът да инвестира в хората".

Зелените политики – тласък за инвестициите

Управляващият директор на МВФ предупреди, че България не трябва да изостава от зелените политики, защото нисковъглеродната икономика ще даде нов тласък на инвестициите и ще спомогне за създаването на нови работни места.

"Ние търсим области, в които да се декларираме като лидери. И в тази област, ако ние действаме бързо и решително за Европа има шанс да генерира по-висок растеж и да заеме конкурентна позиция в нещо, което безусловно ще става в бъдещето. И аз се надявам, че България ще намери своето място в тази ниша на нова конкурентоспособност", каза тя.

Борбата срещу климатичните промени – лична кауза

"Климатичните промени са огромно предизвикателство…, но и огромна възможност за трансформиране на нашите икономики. Вярно е, че преходът към нисковъглеродна икономика означава за някои тежка промяна. Ако сте в сектора производство на въглища, това никак няма да бъде лесно. Но тя е възможна промяна, в която ние можем не особено трудно да пренасяме от едните, които печелят към другите, които губят, за да направим така, че обществото да е по-добре", каза Георгиева.

"Преди година прочетох доклада за това, че всички наши прогнози за климатичните изменения се потвърждават и се надхвърлят от това, което реално става. Свърших да го чета, легнах си, а не мога да заспя – през цялото време си мислех за моята внучка, тогава тя бе на 8 години, че когато стане на 20 години, 100 милиона души ще бъдат в бедност заради шоковете от майката природа. А като стане на 40, ще има най-малко 130 милиона климатични бежанци, повечето от тях от Близкия изток и Африка, повечето от тях, бягащи към Европа. Ако е с късмета да стане на 90 години, ако нищо не направим, планетата ще бъде 3-4 градуса по-топла, това означава почти невъзможно да се живее, ако ние не действаме днес", предупреди Кристалина Георгиева.

"Сребърен куршум" срещу ниския растеж, лихви и инфлация

"Но ние можем да действаме днес и да направим така, че да бъде по-добре не само за вас, младите хора, а за всички, защото даваме стимул на нашата икономика. Търсим го този "сребърен куршум", с който да убием ниския растеж, ниските лихви и ниска инфлация, което ни държи в недостатъчно динамична икономика. Може би го имаме в ръцете си и той се нарича трансформиране към ниско въглеродна климатично устойчива икономика", каза управляващият директор на МВФ.

Кристалина Георгиева посочи, че на много места по света тази трансформация има успех. И даде за пример Швеция, която бе между първите държави, въвели данък върху въглеводородните емисии, който се увеличава с времето.

"Този данък им позволи много бързо да стимулират преход към чиста енергия. В резултат на това те имат цветуща икономика… при много съществено намаляване на емисиите. И е една от най-щастливите страни в света. Същото нещо е с Финландия… Може би зелената икономика е и път към щастието".

Данък върху въглеродните емисии

Кристалина Георгиева посочи препоръката на МВФ, че постепенно трябва да се въвежда данък върху въглеводородните емисии, като най-ефективен път за поставяне на цена на тези емисии и предсказуемост на трансформацията на икономиката.

"Днес средно в света цената е 2 долара на тон. В рамките на едно десетилетие трябва да вървим към цена $75 за тон. Но смятаме, че фискалната политика трябва да бъде много внимателно премислена, за да не се увеличава общото данъчно бреме".

Тя подчерта, че е "много е важно където отиват парите":

"Те трябва да се използват както за инвестиране в зелени технологии, така и за намаляване на тежестта върху хората, които ще понесат бремето на този данък".

Ниски лихви и тази година

Кристалина Георгиева каза, че количествените облекчения – т.нар. лесни пари са направили голяма услуга на света миналата година. Както и че МВФ е предупредило, че икономиката на света влиза в синхронизирано забавяне, след което централните банки са реагирали синхронизирано.

"49 банки свалиха 71 пъти лихвените си проценти и в резултат на това растежът в света се покачи с половин процент" до 2.9%", каза тя и посочи, че така е избегната рецесия.

"Трябва да продължим да държим ниски лихвите и тази година, за да можем да осигурим едно малко подобрение на растежа догодина до 3.3%", каза тя, като посочи, че това решение носи в бъдеще два проблема:

"Ниските лихви значат евтини пари – апетит за заимстване, който наду заимстването в световен мащаб до $188 трилиона – повече отколкото бяха преди дълговата криза…Вторият по-сериозен проблем е, че когато лихвите са ниски, търсим доходност някъде другаде с поемането на по-висок риск".

Според нея обаче засега няма причини да се смята, че ни очаква сериозен трус.

Проблемите в търговията - преодолими

Кристалина Георгиева изрази надежда търговското примирие между САЩ и Китай да се превърне в мир тази година, както и всички – САЩ, Китай, ЕС да се отнесат сериозно към реформата на търговската система в света. Тя посочи, че услугите – най-бързо развиващата се сфера в световната икономика, са извън системата на международната организация по търговия, както и електронната търговия.

"Ако тези проблеми не се решат, няма как да видим подем в търговията, те не са лесни за решаване", каза Георгиева. Тя обаче посочи, че има добра основа за споразумение между САЩ и ЕС.