Кристиан Таков: Целта на партиите е да се загуби смисълът на промените в конституцията

Огромна част от българските политичета нямат никакво понятие за почтеност, за дадена дума, за спазване на обещание

 Доц. Кристиан Таков е преподавател по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", председател на Арбитражния съд в Българската търговско-промишлена палата и член на правния съвет на президента.

"Съпротивата срещу промените в основния закон има нелицеприятни обяснения. Първото: кокал не се пуска. Този принцип обаче има и следствие: след като кокал не се пуска, то кокал се взема с енергично дръпване. Другият проблем е, че тези, които (образно казано) не пускат кокала, мислят за съдебната власт именно в тази категория. Като за кокал. Те нямат държавнически усет, нямат държавническо мислене - те употребяват властта. В частност и в случая - съдебната власт. И просто не искат да я пуснат, защото не виждат никаква разумна причина, тя да бъде пускана, след като я имат и могат да я употребяват", казва доц. Кристиан Таков в интервю пред Mediapool.

Г-н Таков, в сряда е решаващото второ четене на конституционните промени. Парламентарната комисия прие предложението на АБВ за преформатиране на квотите в двете колегии на ВСС, според което в съдeбната ще могат да кадруват избраните от парламента, а прокурорската ще остане под доминацията на главния прокурор. Не се ли губи смисълът на поправките по този начин, ако това бъде препотвърдено от пленарна зала?"

Дано да съм лош пророк, но смятам, че това ще бъде препотвърдено в пленарна зала, защото за разлика от някои редки случаи, няма призиви към депутатите да гласуват "по съвест“. Това означава, че те ще гласуват както обикновено – по фракционна повеля. Решаващата повеля, разбира се, не е на АБВ, а на други партии. Интересно е какви ще са резултатите. Мнозина политолози вероятно дълго време ще се упражняват.

Така или иначе целта е да се загуби смисълът на поправките в Конституцията, с което отговарям и на вашия въпрос. Това е еднозначно. Кой точно е носителят на идеята, кой точно е предложил поправките, няма значение. В случая това е АБВ, която се е жертвала – в известен смисъл като инструмент за еднократна употреба. Но явно, че това не е особен нравствен проблем за ръководителите ѝ.

Казахте, че решаваща е "повелята не на АБВ, а на други партии". Кои имате предвид? А има ли и повели на държавни структури?

Не, не говоря за държавни структури. Защото държавните структури зависят от партиите, които са на власт. Дори, мисля, че е некоректно да се говори дори и за партии в този смисъл, защото въпросите за съдебната реформа така и не се превърнаха в партийна политика, поне на огромния брой парламентарни формации. Партиите не изхождат от някакви принципни съображения, а действат ad hoc. Те имат и някаква политика, която е предопределена не от техни идейни позиции, а е от лични интереси на хора в ръководствата на тези партии.

Все повече се налага усещането, че политиката в България се движи въобще не от идеи за държавност, а от интереси на политици, които са обидно ниски, дори не идейно, а като материално изражение.

Друго предложение на АБВ е двете колегии (съдебна и прокурорска) да могат само да предлагат решения, а окончателният им вид да зависи от Пленума на ВСС. Какъв би бил тогава смисълът от разделянето на ВСС?

Това предложение просто преповтаря като цел предходното, което коментирахме - цели да обезсмисли всякаква истинска разделност на ВСС, всякакво изолиране на прокуратурата от съда, и съответно, разбира се - на съда от прокуратурата. Това е целта - да се осуети тази част от съдебната реформа.

Как си обяснявате енергичната съпротива на някои партии, медии и острия тон на прокуратурата срещу въпросните промени, още повече, че те бяха наречени "исторически компромис" и в него участваха някои от настоящите му опоненти?

Обяснявам си го по няколко, все много нелицеприятни начини. Първият: кокал не се пуска. Този принцип обаче има и следствие: след като кокал не се пуска, то кокал се взема с енергично дръпване.

Другият проблем е, че тези, които (образно казано) не пускат кокала, мислят за съдебната власт именно в тази категория. Като за кокал. Те нямат държавнически усет, нямат държавническо мислене - те употребяват властта. В частност и в случая - съдебната власт. И просто не искат да я пуснат, защото не виждат никаква разумна причина, тя да бъде пускана, след като я имат и могат да я употребяват.

Този, който иска да им дръпне кокала, те подозират (защото не могат да излязат от този начин на мислене) че е просто едно друго куче, което иска кокала за себе си. Тоест - те казват "аз няма да ти пусна кокала, защото аз съм си го хванал в момента и откъде-накъде ще го давам на тебе пък“. Големият проблем е именно в техния начин на мислене: че мислят за съдебната власт като за кокал.

Другият начин на мислене, характерен по наследство за тези партии, говоря най-вече за БСП и алотропните ѝ форми, това е лозунгът: "Тая власт с кръв сме я вземали, с кръв ще я дадем". С което искам да кажа, че те по никакъв начин доброволно, по силата на каквито и да било разумни и смислени аргументи, няма да отстъпят от позициите си. Това е въпрос на манталитет, не е въпрос на борба на аргументи, не е въпрос на някакъв raison d'êtat. Това не е някакво висше съображения, то е от най-кухненско естество, по то е по прокъсани домашни пантофи и с дъх на яхния, то е битов скандал, кой да държи въпросния кокал.

Колкото до въпросния "исторически компромис" и това, че част от тези, които са го постигнали, сега се дърпат от него - това дава възможност на всички нас за елементарна преценка за почтеност на всички тях. Преценката обаче е общо взето, излишна. Защото огромна част от българските политичета нямат никакво понятие за почтеност, за дадена дума, за спазване на обещание.

Говорите за БСП, АБВ и "Атака". В тази конфигурация как се вписва ГЕРБ, която е партията на власт и с неин мандат е съставено правителството?

ГЕРБ се опитва да въплъти девиза на Париж: Flucuat nec mergitur - "Клати се, но не потъва". Това е много похвално за всяка политическа сила и всеки политик, който устоява на всякакви бури. Да, хубаво е да се устоява на бурите, но само при условие, че знаем накъде плаваме. Защото самоцелността на оставането на власт, и оставането в добри отношения на всяка цена, с всекиго, в името на това да се задържим на тая пуста власт, е нещо, което аз лично не мога да възприема.

На власт се идва заради нещо и това нещо не са собствените интереси на властника. Простете политическата ми наивност, но така ще продължа да смятам винаги. Нашата политика традиционно има тежък идеен дефицит, дефицит на жалони, на ценности, по които да се ориентира всяко едно политическо действие. Разбира се, може да ми се възрази, че в момента, тъй като се прави опит за постигане на конституционно мнозинство, става дума за множество хитри ходове, за задкулисни договорки, които имат една добра цел. Дано да е така. Ама не ми се вярва.

Казахте, че тези, които държат кокала, употребяват съдебната власт. А може ли съдебната власт също да употребява?

Разбира се, че може. Съществува опасност, ако съдебната власт остане съвършено безконтролна, да започне да употребява. И няма нужда да търсим доказателства в абстрактни конструкции, достатъчно е да погледнем прокуратурата (част от съдебната власт съгласно действащата Конституция).

Само че има естествени регулаторни механизми. Когато някой прекали, то тогава еволюционният компромис, който му се предлага, много бързо бива заместен от революционно действие. Тук не говоря за някакви жълти павета, които ще хвърчат по прозорците на обществени сгради. Предупреждавам само, че който не иска да приеме малък, разумен и в голяма степен безмощен компромис, ще се окаже конфронтиран с много по-радикални идеи. Които на всичко отгоре може да се окаже, че не е необходимо да бъдат приемани от конституционен, а от обикновен законодател. Досега идеята на съдебната реформа беше "не пипаме прокуратурата, само я изолираме“. Явно е време, тая идея да се замести от искане за истинска и радикална реформа на самата прокуратура.

Като наблюдавате съпротива срещу измененията в Конституцията, смятате ли, че Законът за съдебната власт има шанс, особено при текстовете, които дават повече свобода на редовите прокурори?

Би било особено опасно и позорно за управляващото мнозинство да не приеме измененията в Закона за съдебната власт, защото там го няма оправданието "нямаме 160 или 180 депутати“. Е, нямате конституционно мнозинство, но много от нещата в ЗСВ можете да ги приемете и с наличното мнозинство.

При отказ от продължаване на реформата в "обикновената“ ѝ част – ЗСВ, съвсем ще лъснат котерийни интереси, пълна безпринципност, тежки зависимости и непозволени обвързаности. И може да се стигне до много сериозно бламиране на партиите, които откажат да извършат и онова, което могат, без да събират 160 или 180 депутати. Така че няма абсолютно никакво оправдание, да не се приемат останалите изменения, които са залегнали в ЗСВ. Тук, разбира се, изключвам тия, които биха противоречали на евентуално непроменените конституционни текстове.

Проблемът ще бъде, че част от тези изменения, ако Конституцията остане в настоящия си вид, могат да бъдат непрекъснато атакувани пред КС. Оттам зависи вече каква ще е констелацията в момента в самия КС - кой кого колко ще може да натисне там.

За съжаление, в последните десетилетия КС не успя да се установи като орган, имащ безрезервното ни доверие. За което вина имат същите политичета, които употребяват властта, вместо да я упражняват в общ интерес.

Ако промените не бъдат приети, това затваря ли вратата на съдебната реформа?

В никакъв случай. Съдебната реформа не е едноактна. Тя се състои от множество отделни мерки. Всяка една от тези мерки, в големия брой случаи, е самодостатъчна, за да подобри нещата. Никой и никъде не е казал, че всички тези мерки трябва да се приемат непременно заедно и че единствено в своята съвкупност могат да работят. Разбира се, най-добре е да има системен, холистичен подход - болестта в тая част от обществото трябва да бъде третирана от много посоки с най-различни методи. Но това не означава, че ако не приложим един метод, няма смисъл да приложим друг. И както казах - тези, които глуповато упорстват (защото е въпрос на елементарна интелигентност да направиш малък компромис, за да не рискуваш цялата си власт) да не направят никакъв компромис, могат да се окажат конфронтирани с неочаквани идеи и мерки.

Така че - дори промените конституцията да не минат или по-вероятно да минат "с извадени зъби“, това не значи, че оставащата част от съдебната реформа е умряла. Напротив - всяка промяна, дори и тази, която се отнася до процесуалните закони, за която главният прокурор настоява като за единствено смислени, е добре дошла.

Евентуалният провал на конституционните промени ще остане изцяло негатив на политическите партии, които са ги провалили. Той в никакъв случай няма да обезсмисли по нататъшни стъпки за реформиране на съдебната власт. Тази реформа просто е неизбежна.

Споделяне

Още по темата

Още от Интервюта