Кристин Лагард е подходяща за председател на Европейската комисия

Шансовете за ново начало в Европа се появяват рядко и трябва да бъдат използвани. След пет години на криза и икономии, съпроводени от застой, в идните месеци Европейският съюз ще подмени своя изпълнителен състав и ще назначи нови председатели на Европейската комисия (изпълнителния орган на ЕС) и Европейския съвет (представляващ националните правителства), а също нов ръководител на външната политика.

ЕС отчаяно се нуждае от свеж облик. Неговите граждани са разочаровани от далечните машинации в Брюксел. Бунтуващи се политически партии, много от които антиевропейски, заплашват позициите на центристите. Ако ЕС беше компания, неговият управителен съвет щеше да бъде уволнен; ако беше футболен отбор, щеше да изпадне в по-долна дивизия. Той се нуждае от ново ръководство.

За съжаление, европейските лидери не схващат посланието. Сред фигурите, посочвани като евентуален следващ председател на комисията, има двама бивши министър-председатели от по-малки страни - Жан-Клод Юнкер от Люксембург и Ги Верхофстад от Белгия, група неизвестни европейски комисари и председателят на неефективния Европейски парламент Мартин Шулц от Германия. Това е скучен списък от еврократи, които продължават да предписват като панацея изграждането на все по-тесен съюз.

Една личност, която не е сред обявяваните кандидати, би била много по-добър вариант: Кристин Лагард, която оглавява МВФ. Тя е бивш министър на финансите на Франция, но годините, прекарани във Вашингтон в занимаване с кризата с еврото, както и управляването на голяма правна кантора в Чикаго, ѝ дават яснотата на външния поглед за това какво не е наред с ЕС. Като либерал тя би имала силно желание да завърши изграждането на единния пазар, да насърчи свободната търговия и да ограничи бремето на регулациите. Тя е и убедителен оратор както на френски, така и на английски, което е предимство, като се има предвид разочарованието на нейната страна от ЕС и евентуалния референдум във Великобритания за това дали да напусне общността.

Предполагаем минус за Лагард е това, че за разлика от сегашния председател на комисията Жозе Мануел Барозу и двамата му предшественици тя никога не е заемала изборна длъжност. Но най-ефективният председател на комисията напоследък беше не някой бивш министър-председател, а друг бивш френски финансов министър - Жак Делор, който макар да беше за известно време депутат в Европейския парламент, също беше технократ. А тази работа сега в еднаква степен има нужда от уменията и на политик, и на технократ. (За един бивш министър-председател е подходящ постът председател на Европейския съвет; италианският лидер реформатор Марио Монти, който също е служил като комисар, може добре да се справи с тази работа.)

По-голямата пречка за това Лагард да стане председател на комисията идва от Лисабонския договор. В него се казва, че Европейският съвет, като взема предвид европейските избори (които трябва да се произведат през май), трябва да издигне кандидат, когото после Европейският парламент да "избере" за председател. Политическите групи в парламента използват това в свой интерес, за да издигнат сега предпочитаните от тях фигури - Шулц от левоцентристките социалисти, Верхофстад от центристките либерали, а следващия месец фаворит от десноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) - изглежда вероятно, че това ще е Юнкер. Твърди се, че този процес ще изглежда по-демократичен за обикновените европейци.

Пълна илюзия. Повечето европейски избиратели нито знаят, нито се интересуват кои са тези хора или за какво се борят. Предложението лидерите на ЕС да приемат кандидата на тази политическа група, която спечели най-много места през май, не само ще доведе до избирането на погрешния човек, но и ще превърне комисията в по-задължена на парламента.

Не оставяйте парламентът да решава

Има начин да се преодолее тази бъркотия. Всъщност Лагард произлиза от десноцентристката ЕНП, която вероятно ще остане най-голямата група в парламента. Откритата подкрепа на тримата главни европейски лидери вероятно ще ѝ осигури поста.

Президентът на Франция Франсоа Оланд е социалист, но със сигурност би се радвал французин да стане председател. Дейвид Камерън знае, че има доста по-голяма вероятност да спечели референдум, ако реформатор като Лагард бъде лицето на Европа. Ангела Меркел също иска по-отворена Европа, а политиката ѝ за назначаване на скучни и неизвестни личности на постове в ЕС едва ли е огромен успех.

Доводите в подкрепа на Лагард са сходни с тези, които бяха изтъкнати преди две години при определянето на Марио Драги за президент на Европейската централна банка - че носи външен опит, пазарни познания и добри идеи. Според мнозина тогава той изглеждаше компрометиран от връзката си с американската инвестиционна банка "Голдман Сакс", но сега е най-уважаваният еврократ. Така че не обръщайте внимание на парламента, г-жо Меркел, а изберете най-подходящата жена за поста.

По БТА