Кристин Лагард я чака Херкулесова работа начело на ЕЦБ

Кристин Лагард

Без изненада, Кристин Лагард ще наследи Марио Драги начело на Европейската централна банка. Кои ще са основните задачи пред французойката?

Инвеститорите, които се радват на твърде вероятното номиниране на Кристин Лагард за президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), вероятно не си дават сметка за Херкулесовата работа, която я чака, не само заради тясното поле за маневриране на базираната във Франкфурт институция на ЕС, но и заради липсата на доверие що се отнася до инфлацията. От европейската дъгова криза, която избухна преди седем години, ЕЦБ системно се проваля в постигането на целевото инфлационно равнище и пазарът е скептичен за нейните шансове да успява в бъдеще.

Този неуспех има икономическа цена. Той прави по-трудно понижаването на реалните лихвени проценти и прилагането на нови мерки за стимулиране при бъдещо забавяне на икономиката. Нещо още по-лошо, вече се наблюдава тенденция на самоподдържане на ниската инфлация. И тя е толкова здраво вкоренена, че финансовите пазари се съмняват в способността на ЕЦБ да постига целта си дори и след 10 години. Те се надяват сега на средна инфлация в еврозоната от едва 1,3% през следващите пет до 10 години - доста по-ниска от целевото равнище на ЕЦБ.

Възстановяване на инфлацията

Новият президент на ЕЦБ следователно ще трябва да положи усилия да възстанови инфлацията на желаните нива, започвайки от променяне на ръководните указания на банката с цел изключване, веднъж завинаги, на възможността за повишаване на лихвените проценти през 2020 година, а след това - и възобновявайки количественото облекчаване. Нито едната, нито другата от тези мерки няма да реши проблемите на еврозоната - инвеститорите отдавна са стигнали до заключението, че няма да има повишаване на лихвите през 2020 година, но те биха били важна първа крачка.

Една по-смела мярка в най-близък план би било силното понижаване на лихвения процент, при който ЕЦБ заема пари на банките в рамките на своята програма TLTRO (Целеви операции по дългосрочно рефинансиране). Това би стимулирало банковото кредитиране. Фиксираният лихвен процент би могъл да бъде по-нисък от този, който банките получават за своите депозити в ЕЦБ. Това би означавало, че ЕЦБ би възнаграждавала банките, които взимат от нея кредити, за да отпускат на свой ред на други банки, а не онези, които депозират наличните си средства.

Технически този процес би ѝ причинил загуби. Тази концепция обаче не би трябвало да струва много на една централна банка, която печата сама своята валута. И най-хубавото е, че този инструмент за парична политика вече съществува!

Преформулиране на инфлационните цели

Като бивш управляващ директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард би трябвало освен това да обяви преразглеждане на рамката на паричната политика на ЕЦБ като цяло и в нейната част за целевото равнище на инфлацията. Сегашната цел - малко под 2% - е колкото неопределена, толкова и безполезна. Никой не знае колко точно е това равнище, което автоматично подкопава доверието в тази цел. Уместно би било инфлационната цел да бъде закована точно на 2% - просто и ясно.

ЕЦБ би могла да направи още по-смела крачка, като замени инфлационната цел с целево равнище на цените. При сегашната система, когато ЕЦБ не постигне целта си, това няма последици за бъдещата ѝ политика. Предимството на едно целево равнище на цените е в това, че евентуално недостатъчната инфлация би трябвало да бъде компенсирана след това от скок на инфлацията, за да бъде поддържано равнището на цените при една тенденция за повишаване с течение на времето. В крайна сметка това ще улесни понижаването на реалните лихвени проценти, когато настъпи необходимост от стимулиране на икономиката.

Контрол върху кривата на лихвените проценти

Новият президент на ЕЦБ би могъл да отиде още по-далеч, като добави, по примера на японската централна банка, нова тетива на своя лък: контрол върху кривата на лихвените проценти. За да направи това, ЕЦБ трябва да поеме ангажимент да фиксира доходността на държавните облигации на страните от еврозоната на едно и също равнище. Това незабавно би понижило лихвите, при които голяма част от държавите взимат кредити, стимулирайки икономическата дейност.

Това наглед радикално предложение произтича по естествен път от ангажимента на ЕЦБ никога да не позволи еврозоната да се разпадне, което чисто и просто означава, че няма риск страна от клуба да изпадане в неплатежоспособност.

Натиск за структурни реформи

Това изключително техническо решение изглежда недостижимо, по-специално като се има предвид, че то вероятно ще бъде оспорено по съдебен път. То освен това би предизвикало такива политически разделения, че е трудно да си представи човек ЕЦБ да го защитава пламенно. Ето къде е разковничето на проблема за банката. Разделенията между европейските страни им пречат да направят онова, което е във висш интерес за тях.

Изобретателната парична политика е много добро нещо, но е само част от решението. Европа има нужда преди всичко от структурни реформи и от антициклична бюджетна политика. Марио Драги, сегашният президент на ЕЦБ, не спря да защитава тази позиция, но така и не успя да убеди политическите ръководители да положат трайни усилия по въпроса.

Ако неговият наследник иска да възстанови доверието в ЕЦБ за инфлацията и, в краен случай, да гарантира устойчивостта на еврозоната, то тогава Свещеният Граал за него ще бъде да накара политическите ръководители да поемат своите отговорности.

Б. изд.: Пол Дигъл е икономист от инвестиционния фонд Aberdeen Standard Investments.

По БТА

Още по темата
Още от Европа