Световноизвестният художник Христо Явашев – Кристо обяви в сряда новия си проект "Плаващи кейове".
Той смята да положи плаващи платформи върху повърхността на италианското езеро Лаго д'Изео, които да свързват две от градчетата по неговите брегове.
Почитателите на творчеството на Кристо ще могат да видят поредната му мащабна творба за 16 дни през юни 2016 година.
Лаго д'Изео носи името на град Изео, който се намира на неговия южен бряг. Езерото се намира в провинция Бреша на северната италианска област Ломбардия. Най-близкият голям град до Изео е провинциалният център Бреша, който се намира на 23 км.
Кристо е един от малкото признати по цял свят български артисти, създател на опаковането като художествен похват. Скулптор, авангардист, роден и получил част от художественото си образование в България.
Той стана прочут с опаковането на сградата на Райхстага в Берлин, привлякло 5 милиона зрители през 1995 година, на най-стария мост в Париж (Понт Ньоф, 1985), с опъването на 38-километрова "ограда" в Калифорния (Running Fence, 1976) и разполагането на портали в Сентръл парк в Ню Йорк (The Gates, 2005).
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
11 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
В случай, че Кристо събира пари за благотворителни цели с шума, който вдига при опаковането на сгради и "строеж" на неизползваеми мостове, мога да се съглася, че в начинанията му има някакъв смисъл. Но да се въздигат като изкуство..... Хайде де, все едно да ме убеждавате, че чалгата е слушаема музика!
Още две думи. Ако беше останал в България, щяха да му позволят да рисува само лозунги или партийни поръчки с цяла глутница "бдящи спасители" на комунизма, готови да го разобличат като западен агент и формалист. Защото на времето тези "борци" бяха най привилегировани и заливани с облаги. Това бе най-доходния "бизнес" в България. Сега същите са банкери, но не купуват неговите картини.
Христо Явашев още като студент в Академията в София бе изскочил далеч напред като изключителен рисувач. Баща му бе един от най-добрите текстилни инженери. Христо познава свойствата на тъканта още от дете, както много малко други. И до сега той финансира своите проекти само с картините, които рисува и продава. И никой не е успял да го копира и надмине. Зелниците съществуват само в главите на тези, които се задушават от злоба или изпълняват партийни поръчения. И защо да се връща в България, след като …
има толкова много "ценители" с зелници и "академици изкуствоведи", които и до днес не смеят да пишат за него и за изкуството му, след като бе дамгосан от ДС като невъзвращенец и името му изтрито за дълго време.
Нестандартното мислене на някои творци се опира на познатото, търси нови гледни точки за функционалността на красотата и привлича зрителите, като ги провокира или шокира за нещата, за които те са приели определени стандарти. На запад отчуждението е тема на много художници. Пътят, който Кристо Явашев предлага, свързва два града, определя нови линии на общуване.
Ars longa, vita brevis (ще рече - изкуството е дълготрайно (вечно), животът е кратък) - от много години се чудя къде се разполага дейността на Кристо спрямо това правило, т.е. изкуство ли е? Ако не е (поради недълготрайността си), какво е?
Не е луд, който изяжда 2 зелника, луд е който му ги дава!