Критичен момент за испанско-френските отношения

Никога отношенията между френския президент Жак Ширак и испанския премиер Хосе Мария Аснар не са се отличавали с особена сърдечност. След вчерашната им среща двамата лидери се видяха принудени да признаят публично своите различия по иракската криза. Различията обаче все пак бяха отбелязани в контекста на доброто разбирателство между двете държави.

Аснар дойде в Париж с намерението да убеди френския президент да смекчи позицията си на категорично противопоставяне на войната срещу Саддам Хюсеин, което означава и отхвърляне на втората резолюция на ООН, предложена от САЩ, Великобритания и Испания. Ширак отговори с възторжено похвално слово за "съвършеното приятелство" на високо равнище и сътрудничеството с Испания. Същевременно той призна съществуването на "различия" по въпроса за нападението на Ирак - нещо, което според него ще бъде "констатация на един провал". Френският президент увери, че Франция няма да подкрепи втората резолюция, но не разясни дали страната ще упражни правото си на вето.

Аснар щеше да сметне за задоволително пътуването си до Париж, ако Ширак беше обещал публично да не налага вето върху втората резолюция. Френският президент обаче не пожела да разсее съмненията и по тази причина ситуацията остана непроменена.

Докато Аснар и Ширак обменяха мисли в Елисейския дворец, всички парламентарни групи с изключение на Народната партия /партията на премиера/, представиха вчера предложение, в което се настоява правителството да се присъедини към френско-германската позиция да се даде повече време на оръжейните инспектори на ООН. Опозицията смята, че втората резолюция е "неоправдана" и изтъква, че правителството нанася "сериозни вреди" на интересите на Испания, като я обвързва със САЩ. Предложението е подписано и от Конвергенция и съюз на Каталония и Коалицията на Канарските острови, която вчера заплаши, че ще скъса политическите си отношения с управляващата Народна партия. Инициативата на испанските политически партии само слага пръст в раната, предупреждавайки за влошаването на отношенията ни с европейските съюзници, латиноамериканските и арабските държави, предизвикано от позицията на правителството. Франция е най-показателният пример за това, тъй като тя е основният търговски партньор на Испания и оказва най-голяма помощ в борбата с тероризма. Бившият президент на Франция Франсоа Митеран беше един от радетелите за влизането на Испания в ЕС, което донесе такава полза на страната в икономически и политически план. В този смисъл е естествено французите да имат сериозни резерви към подкрепата на Аснар за САЩ, защото тази подкрепа застрашава равновесието, установено с десетилетни усилия. Нищо добро няма да излезе за бъдещето на Европа от това вътрешно разделение.

Вчерашната среща между Аснар и Ширак беше поредният опит за сближаване между непоправимо разделените позиции. Чудото обаче не стана. Аснар вече не може да оттегли безусловната си подкрепа към Вашингтон, нито Ширак може да отстъпи от политиката си, разчитаща на силна подкрепа от общественото мнение в страната му.

Много привърженици и ръководители на Народната партия са несъгласни или имат сериозни резерви към възприетата от Аснар линия на поведение, но мълчат. Съвсем различни са нещата във Великобритания, където снощи около 100 депутати гласуваха против военната интервенция в Ирак. Разликите в поведението са понятни, като се има предвид различната политическа култура на двете страни.

По БТА