Критични 48 часа: Правителството на Ципрас под огън и в Гърция

Атина има срок до четвъртък да се договори с кредиторите

Критични 48 часа: Правителството на Ципрас под огън и в Гърция

Европейските лидери приеха последните предложения на Атина за изход от дълговата криза и поставиха срок до сряда вечерта да се договори с кредиторите, но правителството на премиера Алексис Ципрас е изправено пред сериозни затруднения у дома, където ще трябва да защити подготвените компромиси в парламента.

"Гръцкото правителство няма да се задържи, ако депутатите от управляващото мнозинство не подкрепят споразумението с кредиторите", обяви правителственият говорител Гавриил Сакеларидис, цитиран от Ройтерс.

Европа прие като база за разговори новите предложения на Атина, които предвиждат вдигане на данъците, но запазване на пенсиите и заплатите. Конкретна сделка се очаква до 48 часа.

Борсовите пазари реагираха позитивно на новината и европейските акции стигнаха триседмичен връх във вторник.

Ципрас обаче ще трябва да защити предложението на правителство и пред партията си Сириза, която дойде на власт с обещание да сложи край на политиката на строги икономии, наложена от външните кредитори.

Той защити предложенията, основани на "социална справедливост" и защитаващи трудещите се и пенсионерите с най-скромни доходи.

Засега само един депутат от лявото крило на СИРИЗА - Алексис Митропулос – се изказа публично срещу гласуването на споразумението. Но една от фракциите в лявото крило на СИРИЗА публикува в своя сайт текст, осъждащ бюджетните икономии и данъчните увеличения, с които е готово да се ангажира правителството.

Синдикатът на Комунистическата партия (ПАМЕ) призова за демонстрация в знак на протест срещу едно "споразумение, насочено срещу народа".

Ако споразумението бъде финализирано тази седмица, правителството на радикалната левица СИРИЗА (149 от общо 300 депутати) и на малката дясна партия "Независими гърци" (13 депутати) ще трябва да осигури гласуването в парламента преди края на месеца на списъка с реформи, който вече се оценява в Гърция като нова порция мерки за икономии след шест години на криза.

Гърция трябва да върне около 1.5 милиарда евро на МВФ в края на месеца, а няма достатъчно пари, за да изпълни това задължение. Тя разчита на отпускането на транш от 7.2 милиарда евро от спасителната помощ за страната от МВФ и ЕС, което е свързано с постигане на споразумение с кредиторите.

Преговорите продължават, без гаранции за сделка

Европейските лидери поставиха срок на Гърция до сряда вечерта да се договори с кредиторите, за да бъде одобрена спасителната сделка "пари срещу реформи".

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза, че се очаква сделка в следващите 48 часа.

”Новите гръцки предложения са стъпка в правилната посока, според първоначалната оценката на ЕК, ЕЦБ и МВФ. Те ще бъдат анализирани през следващите часове. Премиерът Ципрас ще работи заедно с институциите, за да може еврогрупата да има резултат до сряда вечер и предложението да ни бъде представено за гласуване в четвъртък сутринта”, съобщи Туск.

В сряда ще има нова среща на финансовите министри от еврозоната с надеждата до четвъртък, когато е срещата на върха на ЕС, да има споразумение.

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер изрази очакване да се стигне до сделка. Шефката на МВФ Кристин Лагард посочи обаче, че новите предложения на Атина все още не са достатъчно ясни и конкретни и не съдържат всичко, което кредиторите са очаквали.

Германският канцлер Ангела Меркел припомни, че споразумението трябва да бъде прието от гръцкия парламент и от националните парламенти на страните в еврозоната.

”Надяваме се еврогрупата да вземе нужните решения преди нашата редовна среща, но не мога да ви дам гаранции, защото остава още много работа. Последните предложения на Атина за преодоляване на гръцката криза определено са крачка напред. Всички страни искат Гърция да остане в еврозоната, но предстои още много работа", каза Меркел, цитирана от Ройтерс.

Министърът на финансите на Австрия Ханс Йорг Шелинг коментира, че споразумение по новите предложения на Гърция няма да има, освен ако не бъде представен и конкретен план за тяхното изпълнение.

Шелинг изрази увереност, че на срещата на върха на еврозоната снощи е бил договорен пътят към постигане на първичен бюджетен излишък на Гърция.

"Не е редно, не може, не трябва да става така, че, един вид, през задната врата да започне трета спасителна програма", подчерта министърът.

Ципрас: Тежестта за пръв път ще падне върху тези, които могат да я носят

Гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви след срещата на високо равнище на еврозоната, че сега топката е "в полето на европейските власти", за да може тази седмица да се постигне споразумение и Гърция да не стигне до дефолт, съобщи Франс прес.

На пресконференция в Брюксел късно вечерта в понеделник Ципрас каза, че основният критерий на новите реформи, предложени от Атина на кредиторите ѝ, е "социалната справедливост".

"За пръв път тежестта няма да падне върху заплатите и пенсиите. Предпазваме пенсиите и заплатите, предпазваме средностатистическото семейство", каза той и добави, че за първи път тежестта ще падне върху тези, които могат да я носят.

Предложенията на Атина: По-високи данъци за богатите

Ципрас подчерта необходимостта от всеобхватно и жизнено решение, съпътствано от "голям пакет за растеж", съобщи ДПА.

Гръцкият план предвижда мерки, които ще осигурят икономии от близо 8 милиарда евро за 2015 и 2016. Голяма част от тях трябва да дойдат от повишени данъци и вноски за социални осигуровки.

Атина предлага постепенно вдигане на възрастта за пенсиониране на 67 години и ограничаване на възможностите за ранно пенсиониране.

Ранното пенсиониране ще бъде прекратено постепенно от 2016 до 2025 г., но ще бъдат запазени изключенията за някои конкретни категории, включително за тежките професии и за майки с увреждания. Предвижда се да останат специалните добавки за някои пенсионери с ниски доходи, възлизащи на между 57 и 230 евро месечно, но да бъдат заменени от 2020 г. с нова защитна рамка за ниските пенсии.

Това е ключова точка на разногласия между Гърция и кредиторите ѝ, които искат премахването ѝ.

Гърция планира да запази три ставки на данък добавена стойност (ДДС) от 23 процента, 13 процента и 6 процента. Електричеството и ресторантите ще бъдат облагани с 13% вместо с 23%, както настояваха кредиторите, а за лекарствата ставката ще бъде намалена на 6% вместо 11%, както искаха кредиторите. Официални представители заявиха, че кредиторите са поискали две ставки от 11 и 23 процента.

Данък солидарност за хората с по-високи доходи (над 50 000 евро) ще бъде увеличен, като същевременно ще бъде намален данъкът върху доходите под 30 000 евро.

Данъчните планове включват и специално облагане от 12% върху бизнеса, който декларира печалба над 500 000 евро. Увеличава се данък "лукс" върху басейни, частни самолети, големи автомобили и яхти с дължина над 10 метра; въвежда се данък върху игралните автомати.

В същото време няма да има орязване на заплатите в държавния сектор от нивата в края на 2014 г.

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?