Журналистическата критика е необходима за демократичния дебат.
Но когато журналистът започне да представя собствените си предположения за чужди мотиви като почти установени факти, критиката постепенно се превръща в обвинителна реторика.
Именно такъв модел според мен се наблюдава в поредицата публикации на Христо Христов, насочени срещу фондация "Софийска платформа", фондация "Остров Белене", община Белене и проекта за бъдещия мемориал на остров Персин.
Това не е личен спор между журналисти.
Става дума за начина, по който се води обществен разговор по една изключително чувствителна тема – паметта за жертвите на комунистическия режим. Именно затова използваният език има значение.
Още по темата
Свободата на словото включва правото на журналиста да критикува, да поставя
неудобни въпроси и да разкрива неточности.
Но тя предполага и друго задължение – ясно разграничение между проверимите факти, оценките и предположенията за чужди мотиви. Именно това разграничение според мен все по-често липсва в тези публикации.
Още в заглавията читателят не е поканен сам да прецени фактите, а е насочен към предварително формиран осъдителен извод чрез думи като "манипулация", "фалшифициране", "подмяна", "бутафорен атракцион", "крие", "грозен пиар".
Така публикацията започва не с въпрос, а с предварително произнесена обвинителна присъда.
Същият подход продължава и в самите текстове.
Фактологични неточности в свидетелски разкази изведнъж се превръщат в обвинения в съзнателна манипулация.
Използват се квалификации като "става съучастник", "фалшифицира", "манипулира", "без грам отговорност" – думи, които не описват редакционен пропуск или различна интерпретация, а приписват умисъл и професионална непочтеност.
Особено впечатление прави липсата на разграничение между човешка грешка и съзнателна измама.
Изследванията на травматичната памет показват, че свидетели на политически репресии могат да грешат дати, имена или последователност на събитията. Това само по себе си не означава съзнателна манипулация, нито обезценява техните свидетелства.
В публикациите срещу фондация "Остров Белене" и община Белене се наблюдава същият модел.
Вместо спорът да остане върху архитектурната концепция или процедурите по възлагането на проекта, постепенно се стига до твърдения, че се "крие" проект, че се защитава "частен интерес", че се извършва "подмяна", дори "покушение срещу паметта".
Това не е критика. Това е приписване на укорими мотиви, морална вина и професионална непочтеност на конкретни хора и организации.
А подобни внушения никак не са безобидни и изискват особено висока степен на доказване.
Друг повтарящ се похват е системното противопоставяне между организации, които работят по публично финансирани проекти, и хора, които според автора работят "безвъзмездно".
Самото споменаване на законно проектно финансиране не е проблем. Но когато то постоянно се поставя редом с внушения за "манипулация", "неистини" и "безотговорност", у читателя лесно може да остане впечатлението, че финансирането само по себе си е белег за морална съмнителност.
Ако финансовата прозрачност е критерий за обществена почтеност, той следва да се прилага еднакво към всички участници в обществения дебат.
Именно затова отправих публично журналистическо запитване до Христо Христов с въпроси относно финансирането на неговата журналистическа и обществена дейност след 2009 г. Това не е обвинение, а прилагане на същия стандарт за прозрачност, който той сам последователно изисква от други журналисти, фондации и обществени организации.
Аз не съм сред хората, срещу които са насочени тези публикации. Напротив – с Христо Христов повече от двадесет години сме били приятели и съмишленици в усилията за разкриване на истината за престъпленията на комунистическия режим.
Именно затова ми е трудно да разбера този обвинителен, враждебен и несправедлив тон срещу хора и организации, които също работят за съхраняването на паметта за жертвите.
Паметта за комунистическите репресии не принадлежи на нито един журналист, фондация или инициативен комитет. Тя е общо обществено наследство.
Колкото по-важна е тази кауза, толкова по-високи трябва да бъдат стандартите за журналистическа почтеност, проверимост и уважение към фактите.
Бележка: Пълният анализ с конкретните цитати, правния анализ и препратките
към разглежданите публикации е публикуван на сайта на списание "Диалог":
https://dialog-bg.info/Obshtestvo/Hristov.html
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Не съм чела нищо от Хр.Христов, но възниква един въпрос. След като ще се прави мемориал на остров Персин , за загиналите в лагерите след 9.09.44г. / между другото , човек лежал в Белене , ми разказа , че там са били повече криминални лица , отколкото политически/ , тогава трябва да се направи паметник и на тези които са лежали и умирали в лагерите преди 9.09.44г., а те са много повече. Знам, че ще ме оплюете, но истината е такава, но сега никой изследовател няма да направи такова сравнение. Не е в полза на новоизлюпените " демократи" !
Поредният полезен идиот е Христо Христов и да се квалифицира като журналист е абсурдно...срам и позор е, че в 21 век България още нямаме изграден национален мемориал на избитите от комунистическта шайка в Белене и не само! Докога ще търпим паметта за тези хора и поклона пред тях да бъде третиран като някаква незначителна тема....
Грантаджии! За шепа € ще докажат, че черното е бяло.
Ами така се получава когато става въпрос за пари!