Критики към медии и властта за обявяването на радикализирания младеж

Силни критики към подхода на медиите и на властите у нас за подхода им при оповестяването на случая с 16-годишния радикализирал се младеж от Пловдив, отправиха в понеделник от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ).

В събота бе оповестен случаят за ареста на непълнолетното момче, след като родителите му се обърнали за помощ към държавата, притеснени от поведението на сина си и невъзможността да се справят с проблема. Той обаче бил арестуван след обиск на стаята му, при който бил открит флаг на терористичната организация "Ислямска държава", свързана с нея литература и материали за създаване на бомба. Младежът бе пуснат на свобода под надзора на психолози и социалните служби, но прокуратурата продължи да настоява той да остане в ареста, а медии се втурнаха да търсят кой точно е младежът. 

Българският офис на организация укори изданията, разкрили самоличността на момчето и дори публикували негова снимка, макар и с черна лента пред очите, за това, че не са спазили принципите на етично отразяване на новини, свързани с деца. Такива са предвидени в законодателството и в Етичния кодекс на българските медии, а също така са подробно разгледани в Пътеводителя за етично отразяване на деца, разработен от УНИЦЕФ и АЕЖ.

Разкриването на самоличността на момчето може да го обрече на стигма и социална изолация и да няма никакъв ефект от започналата работа на психолози и специалисти с него по дерадикализацията му. Същото предупреди по-рано през деня и психологът Младен Владимиров

"Става дума за 16-годишно дете", алармират от АЕЖ. Според организацията разкриването на самоличността на момчето "би имало тежки последици за подрастващия, както и за неговото семейство, което изглежда се е намесило навреме". "Това би могло да компрометира цялостния процес по дерадикализация и подкрепа, която би трябвало да получи момчето, обричайки го на стигма и социална изолация. Също така би могло да има негативни последици върху други деца в риск от радикализация", посочва се в позиция на журналистическата организация.

Според нея, дори и случаят да е от обществен интерес, е достатъчно обществото да знае възрастта, населеното място, вида училище на момчето - останалата информация не би следвало да се огласява  публично. "Тази информация е защитена от Закона за закрила на детето, Закона за личните данни и вероятно представлява и следствена тайна, така че оповестяването ѝ може да доведе до търсене на отговорност от лицата, които са допуснали това", смятат в асоциацията.

"Радикализацията по своята природа е пряко свързана с информацията, която съответното лице получава. С по-висок риск от радикализация безспорно са тинейджърите и младежите, тъй като те тепърва формират отношението си към света и е по-лесно да бъдат повлияни от крайни групи.

Медиите имат своята отговорност, за да предотвратят това. На първо място, трябва да помислим дали успяваме ефективно да комуникираме с тази възрастова група от населението и дали им предоставяме информация, която задоволява специфичните им нужди", пише в позицията на журналистическата организация. Според нея е особено важно да се ограничава езикът на омразата и призивите към насилие.

Тя обаче отбелязва, че прави впечатление, че институциите проявяват висока степен на търпимост спрямо радикални активисти и формирования, когато те се представят като патриотични.

"Последният случай е с члена на АЕЖ-България Руслан Трад и д-р Кирил Аврамов. След тяхна публикация в британското издание Bellingcat, посветена на паравоенната организация БНО “Шипка” и връзките ѝ с руски служби, двамата станаха обект на обиди и заплахи в клипове, които свободно циркулират в интернет.

Ако е притеснително, че младеж от Пловдив е трупал взривни вещества, защо институциите не подхождат по същия начин и към мъжете, които се хвалят с клипове, на които се вижда, че са въоръжени и тренират бойни техники? Защо липсва категорична институционална реакция, когато тези лица, заплашват и атакуват, засега само вербално, журналисти, които са публикували разследване за тях?", питат от АЕЖ

Според организацията по същия начин стои въпросът защо липсват действия от страна на институциите спрямо партия “Възраждане” и нейния лидер Костадин Костадинов. "Те в рамките на предизборната кампания, публикуваха клип, пресъздаващ масова стрелба, а Костадинов заяви, че посланието е насочено към медии като “Свободна Европа”, а след като АЕЖ излезе с реакция, получихме също вербални и визуални заплахи със смърт и от симпатизанти на партия “Възраждане", пише в изявлението на европейските журналисти.

Те настояват институциите да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на всякакъв вид радикализация в обществото. "Готови сме да инициираме дебат за ролята на медиите в този процес. Работим и ще продължаваме да работим за медийна среда, свободна от слово на омразата и разчитаме на подкрепа от страна на колегите и експертите в тази област", завършва позицията им..