Криворазбраната либерализация на енергийния пазар

Все по-често темата за либерализацията бива спрягана в родната дискусия за енергетиката. Либерализацията най-вече се тълкува като панацея за лечението на милиардните тарифни дефицити в сектора, растящите енергийни цени, зимните сметки за отопление и енергийната бедност. Очаква се това да се постигне чрез избор на нови доставчици, които да предложат по-добри услуги на по-ниски цени.

Това, което се чува често напоследък, е, че пазарът трябва да се освободи за всички потребители до края на 2015 г. От което се прави изводът, че повече регулирани цени няма да има, а след като няма регулирани цени, няма да има нужда и от енергиен регулатор.

Всъщност истината е доста по-различна

Всички потребители (дори и битовите) имат ефективното право да избират свободно доставчика си още от далечната 2007 г.

До 2015 България трябва да се присъедини към обединения европейски енергиен пазар, тоест, да отвори мрежата си за свободна търговия от и към другите национални енергийни системи. Казано по експертному – трябва да приключи пазарното обединение на националните пазари ден-напред

Дори ако всички потребители се възползват от правото си да си изберат друг доставчик, пак ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ ДА СЪЩЕСТВУВАТ РЕГУЛИРАНИ ЦЕНИ за редица дейности, най-вече свързани с мрежите и оперативното управление на eлектроенергийната система

"ЛИБЕРАЛНА“ КОМПОНЕНТА е само цената на енергията (дневна и нощна съгласно фактурите), чийто дял намалява през последните години най-вече заради непазарните добавки, произтичащи от европейската енергийна политика за насърчаване на чистата енергия.

СВОБОДАТА се свежда до избор на доставчик на енергия, но мрежовите услуги, включително чувствителната тема за меренето и електромерите, ще продължат да се извършват от електроразпределителните дружества, както и досега

РОЛЯТА НА ЕНЕРГИЙНИЯ РЕГУЛАТОР заради естествените мрежови монополи и заради непазарните добавки не само че няма да отпадне, а ЩЕ СЕ УСЛОЖНЯВА И ЗАДЪЛБОЧАВА в новата среда, надхвърляща рамките на националните енергийни системи

След направените уточнения, ще проследим какво ще се случи на един битов потребител, който реши, че не желае повече да бъде снабдяван от своя досегашен доставчик – електроснабдителните дружества и ще става активен пазарен участник. Как може да стане това?

Може ли домакинство да избере АЕЦ "Козлодуй“ за свой доставчик?

Краткият отговор е: Да, но не директно! и Да, но не само!

Пренебрежимо малкото потребление на домакинствата затваря вратите пред тях за покупка на енергия директно от производителите. По същата причина с тях не биха се занимавали и лицензираните към момента търговци, чийто профил и капацитет са насочени към снабдяване на малко на брой, но с голямо потребление бизнес-клиенти. За илюстрация, приблизително половината от небитовата енергия (за средно и ниско напрежение) на свободния пазар се продава само на 2% от общия брой небитови клиенти, присъединени към разпределителната мрежа.

Образно казано, на електроенергийния пазар вече са се появили вериги за продажба на едро, но все още ги няма кварталните магазини.

Тежката участ на търговците на дребно

Тъй като из Закона за енергетиката бродят най-разнообразни фигури – крайни снабдители, доставчици, търговци - за бъдещия свободен битов потребител е важно да разбере, че неговият бъдещ свободно избран доставчик на енергия ще бъде само и единствено търговецът. Крайният снабдител оперира само на регулирания пазар.

Предстоящото излизане на пазара на голям брой небитови и битови клиенти с малко потребление предполага поява на нов тип търговци, които да имат капацитета да администрират стотици хиляди договори със стотици хиляди клиенти.

Друг проблем, освен малкото потребление, е непостоянното и най-често непрогнозируемо потребление на домакинствата. Техните доставчици ще трябва във всеки един момент от време да откликват на променящите им се товари, за да им гарантират непрекъснатост на снабдяването. Подобна нелека задача може да бъде изпълнена само при договаряне на гъвкав портфейл от енергия с разнообразни по тип производители, с по-големи търговци и борсови покупки.

Практиката в държавите с развит пазар показва, че домакинствата са взискателни: те очакват търговецът да им предложи широк набор от тарифни оферти; да осъществява вместо тях разплащанията им с мрежовите компании; да осъществява балансиращи услуги; да предлага ясни фиксирани цени за продължителен период от време. Тези изисквания са трудно постижими при условията на българския пазар на едро, където липсва прозрачност, ликвидност и възможности за дългосрочно договаряне.

Липсата на почасови електромери за малкия бизнес и домакинствата, както и на техния по-евтин заместител - стандартизираните товарови профили, одобрени от регулатора, също е проблем пред либерализацията.

Оптимистични допускания

Но нека пренебрегнем горепосочените пречки и трудности и оптимистично да допуснем, че въпреки всичко:

Първо, даден битов клиент си е намерил търговец, който предлага да му доставя енергия, и е сключил договор с него.

Второ, този конкретен търговец е в изключително добра пазарна позиция и съумява не само винаги да се договоря с производителите, но и да закупува енергия по цени, равни на обявените от тях минимални тръжни цени.

Трето, този търговец се съгласява да не получава авансови плащания и да изисква плащане едва след изтичане на 30 - дневен срок от началото на договора, респективно на доставката.

Четвърто, търговецът осъществява всички разплащания с други контрагенти на услуги (мрежови, балансиращи, оперативни), при което битовият клиент е улеснен и контактува само с него.

Пето, въпреки санкциониращите цени за балансираща енергия и въпреки трудния за прогнозиране товар на клиента, търговецът се съгласява да балансира срещу 10% от договорената цена за енергия.

Шесто, въпреки рисковете на родния нововъзникващ пазар, търговецът се съгласява да получава надценка за дейността си, равна на обичайната за други европейски страни с прозрачни и сигурни пазари.

Новата фактура

Какво ще се случи, след като човекът се е договорил с брилянтния търговец от по-горе?

Какви промени ще настъпят при това положение в снабдяването на един доскорошен "абонат“ на ЧЕЗ? Най-лесно и разбираемо е промените да се опишат чрез фактурата, по която новият активен свободен енергиен потребител ще заплаща потребената електроенергия.

Либерализираното снабдяване - с 4.49 лв. по-скъпо от регулираното снабдяване

Ако търговецът купува енергията по 0.08 лв/кВтч (минимална тръжна цена, обявявана от НЕК през декември 2014 г. за продажба на среден товар с възможни почасови отклонения), към която добавя разходи за балансиране (10%) и надценка (12%), както и задължения към обществото, стойността на снабдяването за посоченото във фактурата на извадковия клиент количество енергия ще възлезе на 74.25 лв., което е с 4.49 лв повече, отколкото при регулирано снабдяване.

Мрежовите услуги се осъществяват от същите компании, но поскъпват с 5.23 лв.

Допускането е, че мрежовите компании ще получават същия размер приходи за поддържане и развитие на мрежата. По-скъпите разходи за мрежови услуги се дължат единствено на факта, че при напълно либерализиран пазар енергията за технологични разходи ще се купува от свободния пазар, а не, както сега, мрежовите компании да я получават по изкуствено ниските регулирани цени на АЕЦ Козлодуй.

Рекапитулацията - с 11,66 лв. или с 10,5% по-висока месечна сметка

Като добавим и 20% ДДС

И да не забравим: Две фактури за един месец

Свободният битов клиент ще трябва да приеме факта, че първоначално ще получава по две фактури в един месец – едната ще е за енергията, консумирана по договора с предишния доставчик, а другата – с новия. Причината е в това, че електроснабдителните дружества са либерални по отношение на плащанията – същите са значително отложени във времето. От фактурата се вижда, че срокът за консумацията през декември изтича чак в средата на февруари.

При договаряне с търговеца на стандартни срокове за плащане (30-дневен срок от началото на доставката), свободният битов клиент ще трябва да заплати в края на декември и януари по две фактури, докато влезе в новия ритъм.

И да не забравим: риск от ДПИ и от още 47 лв, ако брилянтният търговецът изчезне

Както вече стана ясно, пред нашия брилянтен търговец все пак стоят много рискове, които той невинаги може да предвиди и управлява. Неведнъж са ставали публични случаите, при които дори големи търговци не са могли да получат закупената енергия поради "извънредни, екстраординерни“ събития.

Ако това се случи и с нашия търговец, клиентите му, включително извадковият битов клиент, ще трябва да преминат спешно към доставчик от последна инстанция (ДПИ). Цената на енергията от ДПИ в момента е 174 лв/МВтч, което ще увеличи сметката с нови 47 лв.

Седем причини да обичаме електроснабдителните дружества

Ако погледнем написаното по-горе, ще намерим поне седем причини, поради което примерният битов клиент би трябвало да предпочете досегашния си доставчик (електроснабдителното дружество на ЧЕЗ) пред новия доставчик:

Първо, продава му 632 кВтч енергия (дневна +нощна) за 68 лв, въпреки че я купува от НЕК за 79 лв.

Второ, спестява му време и средства за проучване на пазара, за договаряне и за смяна на доставчика

Трето, балансира го на символични цени и пет пъти по-евтино, отколкото търговецът

Четвърто, не изисква от него нито заявки за товари, нито почасови електромери, нито стандартизирани товарови профили

Пето, разсрочва безлихвено сметките му за 60 дни

Шесто, гарантира му доставките и по този начин го спасява от риска да се снабдява от ДПИ, което би оскъпило услугата с над 40 лв

И накрая, продава му енергията с 11.68 лв по-евтино, отколкото би му струвало на свободния пазар.

Трите сестри, юнакът и златната ябълка

Същностните пречки пред свободния пазар в страната са очевидни. И Европейската комисия, и CEER (Съвет на европейските енергийни регулатори) търпеливо ги припомнят през последните години.

Докато цените за населението се поддържат на изкуствено ниски нива чрез кръстосано субсидиране за сметка на бизнеса, не може да се очаква, че ще се появи интерес за участие на свободния пазар от страна на битовите клиенти. По-скоро, това би ги притеснило.

Наред с това, докато на свободния пазар се предлага енергия само (или предимно) от трите сестри – НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица изток 2", то за конкуренция между производителите не може да се говори. А конкуренцията е златната ябълка на развитите пазари и справедливите цени.

Търси се само юнакът, който да каже, че реформата в енергетиката неизбежно преминава през сериозни структурни и пазарни промени и през по-високи цени за домакинствата.