Кризата охлади желанието на фермерите за европари

Кризата охлади желанието на фермерите за европари
Кризата охлади желанието на фермерите да правят проекти с пари по програмата за развитие на селските райони, финансирана от Европейския съюз. Голяма част от българските земеделски стопани, които имат одобрени проекти по програмата или са подали заявления, чиито разглеждания предстоят, са поискали намаление на част от одобрените или планираните инвестиции, съобщи пред журналисти в събота зам.-директорът на Държавен фонд "Земеделие" Светослав Симеонов.

Все още обаче не е направена сметка за каква точно сума става въпрос, но тази редукция ще се има предвид при подготвяната от Министерството на земеделието и храните корекция на бюджетите на самите мерки, които са одобрени преди влизането на страната ни в ЕС. България има право от 1 януари 2010 г. да поиска от Европейската комисия да одобри промяна във финансирането на отделните мерки в програмата, чиято обща стойност надхвърля 3.2 млрд. евро.

Корекцията се налага заради това, че към определени мерки има прекалено голям интерес и приетите от Държавен фонд "Земеделие" надхвърлят значително фиксирания финансов ресурс. Затова и в средата на септември фондът спря четири мерки за прием на документи. Само при общинските проекти има заявления за 1.8 млрд. лв., при положение, че могат да бъдат одобрени проекти до 800 млн. лв. Освен това лошите проекти, на които може да се откаже финансиране, стават все по-малко и не може да се разчита, че с отхвърлянето на проекти може да се вместим в бюджета на мярката, каза Симеонов.

Подобно е и положението по мярката за подпомагане на старта на селскостопански бизнес от млади фермери, както и за инвестиции в селскостопанска техника, където заявленията за поректи надхвърлят с 65 нта сто предвидените средства, и за млечния отрасъл. Тъй като обаче тези сектори са важни, агроведомството ще иска към тях да се насочат средства от мерки, към които няма толкова голям интерес. Такава например е мярката за полупазарните стопанства.

Предстои тепърва да са направи задълбочен анализ на това какъв финансов ресурс да се преразпредели между мерките и от кои мерки да се вземат съответните средства. Зам.-министърът на земеделието и храните Преслав Борисов обаче призна, че от Брюксел са били категорични, че за да одобрят подобна корекция, трябва да получат много сериозна обосновка за преразпределянето на средствата. От ЕК бяха ясни, че няма да позволят даването на повече пари, само защото по дадена мярка са приети повече заявления от наличния бюджет, допълни зам-министърът.

От Министерството на земеделието и храните допълниха, че предстои да се заделят 100 млн. лв. за реинвестиции на фермерите, като за целта ще се сключи споразумение с банките, които заради финансовата криза са затегнали критериите за отпускане на кредити, с които фермерите да съфинансират проектите си.

До 16 октомври пък ДФЗ ще изготви график за ускорено разглеждане до края на 2009 г. на внесените над 7 хил. проекта за подпомагане по програмата за селските райони. За целта наскоро правителството разреши назначаването на още 200 служители в земеделския фонд.

Споделяне
Още от Бизнес

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?