Кризата около Ирак подлага на тест турско-американските отношения

След като САЩ свалиха режима на талибаните в Афганистан, Вашингтон се обърна за помощ към мюсюлманска Турция, за да гарантира мира и да послужи за пример при възстановяването на страната. Турция от своя страна откликна с готовност.

Днес САЩ отново търсят помощта на Турция, този път в подкрепа на евентуален военен удар срещу съседен Ирак. Натовският съюзник Турция обаче не бърза да поема ангажименти с мотива, че последиците за нея ще са само негативни.

Неохотата на Турция, чиято подкрепа е ключова за евентуален американски удар, обтегна стратегическите партньорски отношения между Анкара и Вашингтон и обърка плановете на САЩ.

Вашингтон иска да използва няколко турски военни бази и пристанища при евентуална война, но турските ръководители протакат решението си с мотива, че тя ще разклати трудно възстановяващата се икономика и ще доведе до хаос целия регион.

Сегашната позиция на Турция се различава напълно от сътрудничеството ѝ при афганистанската криза, когато Анкара спешно предостави логистична подкрепа на САЩ. Близо половината от американските военни части, използвани в Афганистан, преминаха през военновъздушнта база Инджирлик в южна Турция, която американската армия иска да използва и срещу Ирак.

Във вторник на церемония в Кабул Турция предаде командването на мироопазващите сили в Афганистан на общо германско-холандско ръководство. Турция пое командването на Международните сили за сигурност в Афганистан /ИСАФ/ през юни. Турски военнослужещи ръководеха патрули в афганистанската столица, докато афганистанците полагаха усилия да възстановят страната от десетилетия война и от наследството на талибанския режим.

"Турското командване на ИСАФ демонстрира своята ангажираност към борбата срещу тероризма и стратегическото си партньорство със Запада", каза турският министър на отбраната Веджди Гьонюл на церемонията, на която присъстваха афганистанският президент Хамид Карзай и министрите на отбраната на Германия и Холандия.

Турция заемаше този пост близо два месеца повече от планираното, тъй като изникнаха трудности при намирането на други страни, които да оглавят мисията.

САЩ оказаха силна подкрепа на турското командване, посочвайки предимно мюсюлманската, но светска и прозападно ориентирана държава като пример за Афганистан. Постът на главномокандващ на ИСАФ бе придружен от обещания за повече от 200 милиона долара във вид на икономическа помощ и военно оборудване.

"В случая с Афганистан Турция охотно се присъедини към коалицията, обявила война на тероризма. Тя искаше да демонстрира, че застава твърдо до САЩ", коментира преподавателят в Анкарския университет Хасан Кони.

"Случаят с Ирак е напълно различен. Всяко разместване на политическия ред там може да доведе до катастрофа за Турция", отбелязва той.

Турция се опасява, че евентуална война в Ирак може да открие пътя за създаването на независима кюрдска държава в Северен Ирак. В продължение на 15 години Турция воюваше с кюрдски бунтовници в населените предимно с кюрдско население югоизточни части и се опасява от подновяване на сраженията.

Миналата седмица турският парламент неохотно се съгласи да позволи на американски военни части да модернизират военни бази и пристанища на територията на страната, които могат да бъдат използвани при евентуална война. Депутатите обаче отложиха за по-късна дата решението си дали да допуснат американски бойни части. Според дипломатите този ход може да отложи американските планове за война.

САЩ искат да разположат десетки хиляди свои войници в Турция, за да изградят северен фронт срещу Ирак, който да разцепи иракската армия на север и при Персийския залив на юг. Според Вашингтон евентуално нападение от север ще допринесе за един по-кратък военен конфликт.

Турската армия обаче иска да навлезе в Северен Ирак в случай на война, като същевременно съществуват разногласия във връзка с възможността САЩ да командват турските военни части.

Турция, която беше плацдарм за военни удари при войната в Залива през 1991 г., протестира и срещу факта, че така и не беше напълно компенсирана за десетките милиарди долари, които твърди, че е изгубила от търговския оборот с Ирак от 1991 г. насам.

САЩ обещаха да защитят турската икономика при евентуален нов конфликт с Ирак.

"Няма да поемаме никакви ангажименти до последния момент", каза в неделя турският министър на икономиката Али Бабаджан, който наскоро приключи преговорите с официални представители на американската държавен резерв във връзка с очакваната американска военна помощ за Турция.

Подобна позиция предизвиква раздразнение във Вашингтон.

"Положението на Турция е трудно. За съжаление заради тези неясноти постигаме твърде бавен напредък при преговорите, за да разберем дали ще може да преминат американските части, от които се нуждаем", каза миналата седмица американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд.

"От друга страна подозирам, че след всички приказки и действия, Турция ще ни окаже помощ и ще застане на наша страна", посочи още Ръмсфелд.

Немалко анализатори споделят това виждане, тъй като Турция се смята за най-зависимият американски съюзник и преговаря за военни споразумения със САЩ на стойност един милиард долара.

"В краткосрочен план Турция може да понесе негативите от една военна операция. Но в по-далечна перспектива и двете страни се нуждаят една от друга", отбелязва анализаторът от университета Билкент Мустафа Кибароглу.

"От това положение няма изход. На кого другиго може да разчита Турция? На Саддам Хюсеин?", коментира и Хасан Кони.

По БТА

Споделяне
Още от Балкани

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?