Кризата от САЩ и ЕС вече е в Румъния

Европа и САЩ се готвят за нова шокова вълна на кризата като за принудително приземяване, докато Румъния изглежда продължава да пее шизофреничния си рефрен: "тази криза няма да ни засегне, защо трябва да се страхуваме?".

САЩ имат държавен дълг, равен на 100 проецнта от брутния вътрешен продукт. В Румъния нивото на държавния дълг е едва 37 процента. Разликата изглежда огромна. САЩ плащат средна лихва от 2 процента. Румъния плаща близо 6 процента. Това означава, че и двете страни имат да плащат годишно за обслужване на дълга си 2 процента от БВП. Иначе казано, при различни нива на задлъжнялост бремето е едно и също.

Все пак американският Конгрес усилено води дебати за бъдещето. Дилемата не е дали, а колко да отреже от разходите. А залогът е дали да увеличи или не данъците от едно ниво все пак доста по-ниско от това в Румъния.

А политическият дебат има ясни технически репери. Ако таванът на задлъжняване не се вдигне, тогава хазната автоматично спира да взема повече заеми, независимо от последиците. Законът е над всичко.

Румъния си позволи да пренебрегне идването на кризата, да увеличи вноските за социалните осигуровки и ДДС, да фалшифицира парламентарните процедури под натиска на поставените от МВФ условия. Сега си понася последиците. Положението с публичните финанси не е с нищо по-добро отпреди три години и наближава още една година на избори, в която властта и опозицията ще се насърчават взаимно към бюджетна безотговорност.

В дългосрочен план от Румъния и САЩ не е трудно да се отгатне кой ще постави в ред държавните си финанси и кой няма.

В Европа спасяването на Гърция дойде в пакет с мерки, които до скоро бяха немислими. Дългът се рефинасира на практика с напечатани пари, а частните банки понасят също част от загубите. Спасяването на една фискално безотговорна държава е в състояние да създаде ужасното усещане за несправедливост сред тези, които са си написали домашното, но ЕС иска да противодейства с шоков финансов пакет: целта от 3 процента за бюджетния дефицит, определена чрез Договора от Маастрихт, ще се превърне в приоритетна цел до 2014 г. Визирани са всички страни от еврозоната, с изключение на тези, които са включени във финансови програми - засега Гърция, Ирландия и Португалия.

На практика правителствата се примириха, че вече няма да могат да харчат повече отколкото успяват да инкасират. Част от тях показваха и досега фискална отговорност, но се наложи да научат урока, че това не е достатъчно. Ирландия, например, имаше години наред бюджетен излишък или много малък дефицит и намали държавния си дълг от 100 процента на 20 процента от БВП. Бяха достатъчни само три години, за да ескалира дългът ѝ отново до 100 процента заради необичайното съучастничество между политическата класа и банковата система.

Поуката е, че никой не може да бъде спокоен. А държавният дълг на Румъния изглежда малък само защото икономиката нарасна достатъчно бързо, за да замаскира масивните структурни дефицити. Без този растеж в бъдеще ирландският пример няма да е толкова далече. Всяка страна има своите слаби места - при гърците бяха военните разходи, при португалците - балонът на недвижимия сектор. В случая на Румъния уязвимостта не е в областта на разходите, а в евентуален спад на нивото на фискалните приходи.

Една некомпетентна данъчна администрация, която се занимава по-скоро с тормозене на честните данъкоплатци, отколкото със залавянето на измамниците, общото усещане за потиснатост от несправедливостта и бюджетното разхищение, виртуализацията на финансовите транзакции и на юридическите отношения - всичко това образува коктейл, който е в състояние да взриви всичко онова, което държавата някога си е представяла за събирането на данъците. А в една Европа, в която данъчната дисциплина се превръща в девиз, това означава незабавни и масивни съкращения на разходите.

Големият недостатък на Договора от Маастрихт е липсата на механизми за санкциониране на страните "нарушителки". Но най-важният катализатор на кризата на суверенните дългове е готовността на банките да дават заеми на държавите до безкрайност с убеждението, че те са най-добрите клиенти. Случаят с Гърция им показа обратното - дори и един правителствен дълг може да бъде преструктуриран, а клиенти, които са добри платци, се намират трудно.

И винаги ще бъдат предпочитани тези, които са внесли ред в хазната си - САЩ или еврозоната, а не онези, които все още се надяват, че нищо лошо не може да им се случи, дори и след като собствената им история е показала друго.

По БТА