Кризата с бежанците изведнъж се оказа най-голямото предизвикателство пред Меркел

Кризата с бежанците изведнъж се оказа най-голямото предизвикателство пред Меркел

Връщайки се от лятната си отпуска през август, германската канцлерка Ангела Меркел предизвика известно недоумение, описвайки европейския проблем с бежанците като по-голямо предизвикателство от гръцката криза, засенчила всички останали теми през първата половина на 2015 година.

Вече никой в Германия не се съмнява в нейната оценка. През последните две седмици страната беше разтърсена от буря от заглавия, които издигнаха бежанския проблем, който в Германия дълго беше смятан за проблем предимно на Южна Европа, начело на обществения и политическия дневен ред.

Първо, вътрешният министър на Меркел обяви, че очаква 800 000 души да потърсят убежище в Германия тази година, почти два пъти повече от предвижданията само преди няколко месеца и близо четири пъти повече, отколкото за миналата година.

След това в източния град Хайденау започнаха протестите на крайната десница, насочени срещу бежанците. Над 30 полицаи бяха ранени и се върна призракът на расисткото насилие, с което Германия се сблъска през 90-те години, последния път, когато беше нараснал броя на молбите за убежище.

В четвъртък изоставен камион със 71 мъртви мигранти беше открит на магистрала в Австрия точно когато Меркел пристигаше във Виена за конференция за Западните Балкани.

Тя беше освиркана предния ден като "предателка" от местни жители в Хайденау за това, че показа солидарност с бежанците там, и изглеждаше видимо потресена във Виена, докато разговаряше с медиите за ужасяващото разкритие.

Изглежда, че изведнъж дълбочината на бежанската криза започна да се усеща в Германия.
Меркел не се сблъсква с кризи за пръв път. Десетте ѝ години на власт преминаха под знака на глобалния финансов срив, хаоса в еврозоната и конфликта с Русия заради Украйна. Но тези кризи бяха далечни за повечето германци. Сега тя трябва да се бори с проблем, който засяга сериозно населените места в цяла Германия.

"По време на еврокризата хората имаха впечатлението, че другите страни имат проблем, а Германия е в добро състояние. Сега тежестта се усеща у дома", написа тази седмица германският седмичник "Цайт". "За първи път откакто Меркел дойде на власт Германия може да започне да изглежда като страна с проблеми".

Политически последствия

Меркел остава изключително популярна след десетилетие като канцлер, което съвпадна с преутвърждаването на Германия като икономическа сила и влиятелен актьор във външната политика.

По време на кризите в Украйна и в еврозоната Европа гледаше към нея за водачество и тя го осигури по собствения си предпазлив и постепенен начин. Но кризата с бежанците е предизвикателство с напълно различни измерения и сложност.

Това е местен, национален и европейски проблем. И той вероятно ще изисква този вид активно лидерство и обединяване на хората, с които Меркел невинаги се чувстваше удобно в миналото. Тя изчака близо три дни, преди да направи изявление срещу насилието в Хайденау, с което предизвика остри критики и показа, че все още се адаптира към сегашната криза.

"От политиците ще се иска много", писа в. "Цайт". "Те трябва да признаят, че сме в един нов свят, и да намерят подходящите думи за това".

В Германия проблемите започват от градове и селища, които изведнъж се оказаха залети от потопа от търсещи убежище, които трябва да бъдат нахранени, лекувани и да им се осигури подслон.

Миналата седмица кабинетът на Меркел реши да увеличи федералната подкрепа за местните общини на 1 милиард евро. Говори се, че тази сума може да бъде утроена на "среща на върха за бежанците" на 24 септември. Но експертите казват, че и това ще бъде недостатъчно.
Своето влияние върху дебата за ресурсите оказват и опасенията, че ако Германия направи прекалено много - една от идеите е да се дадат на бежанците специални карти, за да могат да посещават лекар, без преди това да са сключвали здравни застраховки - това само ще насърчи повече хора да се насочат на север към Германия.

Прекалено голяма помощ от правителството може да задълбочи и неприязънта сред обикновените германци, които се борят да свържат двата края, засилвайки подкрепата за крайнодесни партии като "Алтернатива за Германия" за сметка на управляващите партии.
Политиците в Берлин вече се притесняват как кризата може да повлияе на важните регионални избори, които ще се състоят идния март, и парламентарните избори през 2017 г., на които се очаква Меркел да се бори за четвърти мандат.

Високопоставени представители на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) обмислят как да не допуснат потокът от бежанци да се отрази на данните за безработицата преди тези избори. Хора от близкото обкръжение на Меркел определят кризата като притежаваща "експлозивен потенциал" за нейната партия, която засега остава начело в проучванията на общественото мнение.

"Извън контрол"

Освен това има и притеснения как да се процедира с враждебната реакция срещу бежанците от страна на крайната десница, която беше концентрирана в бившата комунистическа източна част на страната, но доведе до почти ежедневни палежи и в западни провинции като Бавария, Баден-Вюртемберг и Северен Рейн – Вестфалия. Повечето от тези нападения са извършени срещу празни сгради, предназначени да станат приюти, но политици признават, че е въпрос само на време, преди да бъдат ранени или убити бежанци.

"Може много бързо да стигнем до ситуация, като тази в която бяхме в началото на 90-те години, когато пълни с бежанци приюти бяха нападани", заяви високопоставен представител в Берлин, пожелал анонимност поради чувствителността на темата. "Нещо подобно може бързо да излезе извън контрола на политиците".

През голяма част от следвоенния период германските политици наричаха имигрантите "гастарбайтери", или гостуващи работници, като че ли ще се върнат в страните си, след като работата бъде приключена. Тази илюзия се запази до неотдавна, когато хората започнаха да разбират, че Германия отчаяно се нуждае от имигрантите, за да се справи с надвисналата демографска криза, дължаща се на ниската ѝ раждаемост. Въпреки това акцентът беше да се набират квалифицирани работници, отговарящи на нуждите на германския "Мителщанд" (дребен бизнес).

Много от сирийците, косоварите, еритрейците и иракчаните, които идват сега в Германия, не отговарят на тези критерии.

Най-голямото предизвикателство пред Меркел може да се окаже да убеди Европа в нуждата от обща политика за даване на убежище. През последните дни германски политици изразяват раздразнението си от отказа на някои партньори от ЕС да приемат своя "справедлив дял" от бежанците.

Ако този проблем не се разреши скоро, опасяват се те, откритостта на обикновените германци може скоро да се изпари.

Оптимистите в Берлин посочват кризата в еврозоната и конфликта в Украйна като примери, когато Европа е останала единна въпреки очакванията. Предимно върху Меркел ще лежи тежестта за достигане на същия консенсус за бежанците.

"Проблемът за убежището може да се окаже следващият голям проект, при който ще покажем способни ли сме да работим заедно", заяви Меркел в средата на август.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Европа