Кризата с дълга на Гърция се влоши, след като дефицитът й се оказа по-лош от очакваното

Пазарите притиснаха Гърция в четвъртък, след като ЕС коригира нагоре данните за дефицита и дълга на страната. Така разходите по заемите на Гърция скочиха до неустойчиво високи равнища, тласкайки я още по-близо до евтиния спасителен пакет на ЕС и МВФ, предават световните агенции.

Гърция и Ирландия са страните от ЕС с по-големи бюджетни дефицити от очакваното за миналата година, според официално оповестени в четвъртък данни от Европейската статистическа служба (Евростат).

Новината понижи стойността на еврото и на фондовите пазари поради нови опасения, че Атина може да обяви, че не може да покрива дълговете си, предаде ББС.

Ситуацията се влоши допълнително, след като рейтинговата агенция Moody's Investor Services понижи рейтинга по гръцкия дълг от А2 на А3 и предупреди, че съвсем реално е да има ново понижение, съобщи АП. Така за Атина ще е още по-трудно да си осигури финансиране от международните пазари.

Гърция е в центъра на още една адска седмица и сега няма друг избор, освен да поиска официално активиране на европейския спасителен план, коментира пред АП Бен Мей, икономист в "Кепитал Икономикс".

Изглежда, че ужасната ситуация се влоши още повече, коментира пред Ройтерс Ник Коунис, икономист в застрахователния гигант "Фортис".

Гърция, която в момента договаря пакет от тригодишни извънредни заеми с Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, има дефицит от 13.6% от БВП, а не 12.7%, както бе отчетено по-рано, съобщи Евростат.

Може обаче да се окаже, че дефицитът е още по-голям.

Евростат изрази резерви към качеството на данните, отчетени от Гърция. В резултат на предприетите от службата разследвания съвместно с гръцките статистически органи, може да се стигне до корекции от 0.3 до 0.5% на съотношението дефицит към БВП и от 5 на 7% промяна при съотношението държавен дълг към БВП.

Притеснение предизвиква цялостната неяснота около гръцките официални данни. Това влияе на начина, по който пазарите възприемат Гърция – те не могат да разчитат на гръцката статистика, посочва представител на "Ситигруп".

Дългът на Гърция нараства до 115.1% от БВП през 2009 г., от 99.2% през 2008, според Евростат.

Гръцкото министерство на финансите посочи в официално изявление, че ревизията на дефицита е следствие от коригирания надолу БВП за 2009 г. , както и заради преоценка на финансовите активи на пенсионните фондове.

Атина заявява, че нейната цел все още е редуциране на дефицита за т.г. "най-малко с 4 процента от БВП", но икономисти смятат, че променената стартова позиция поставя под съмнение възможността Гърция да понижи дефицита си до 8.7%, както бе планирала.

Освен това не е ясно дали ЕС и МВФ ще искат допълнителни рестрикции под формата на подкрепящи мерки. Това би станало известно по-късно през годината, ако се установи, че Гърция няма да е в състояние да справи с поставените цели.

Общият дефицит в ЕС нараства, БВП намалява

През 2009 г. общият дефицит на страните от еврозоната и Европейския съюз е нараснал, а Брутният им вътрешен продукт е намалял, показват данните.

За еврозоната съотношението между бюджетен дефицит към БВП нараства от 2% през 2008 г. до 6.3% през 2009 година. В ЕС резултатите се изменят от 2.3% ръст за 2008 г. до покачване на 6.8% през 2009 година.  

Държавният дълг към БВП нараства от 69.4% на 78.7% за страните от еврозоната и от 66% до 73.6% за страните от ЕС. 

Най-големите дефицити, представени като процент от Брутния им вътрешен продукт, имат Ирландия (-14.3%), Гърция (-13.6%), Великобритания (-11.5%). Следват Испания ( -11.2%), Португалия (-9.4%), Латвия (-9%), Литва (-8.9%), Румъния (-8.3%), Франция (-7.5%) и Полша (-7.1%). 

Евростат призна коригирания дефицит на България

България е завършила миналата година с бюджетен дефицит от 3.9% от БВП или в абсолютна стойност - на минус с 2.570 млрд. лв.

В началото на април т.г. правителството ревизира резултатите от изпълнението на бюджета за миналата година като обяви, че са открити необявени до този момент задължения на държавата по подписани договори. Финансовият министър Симеон Дянков изрази очакване, че след като страната сама е признала разминаването на данните, да не стане обект на наказателна процедура от страна на ЕК за свръхдефицит.

Според изнесените данни България е сред страните с относително малък дефицит.

Нито една страна членка на ЕС не е завършила годината с балансиран бюджет или с излишък. Страните с най-малък дефицит са Швеция (-0.5%), Люксембург (-0.7%) и Естония (-1.7%).

Двадесет и пет от 27-те страни в общността са влошили бюджетните си показатели спрямо 2008 г., а две страни - Естония и Малта - са ги подобрили, като са намалили дефицитите си. Всички страни са свили произведения през 2009 г. БВП спрямо предходната година.

По показателя съотношение на публичния външен дълг към БВП България е сред трите ″отличника″, отчита Евростат. При средно съотношение на дълг към БВП за еврозоната от 78.7%, а за 27-те в ЕС - от 73.6%, за България то е 14.8%.

Страните с най-ниско съотношение са Естония (7.2%), Люксембург (14.5%) и България (14.8%). Следва Румъния (23.7%), Литва (29.3%) и Чехия (35.4%).

Дванадесет страни имат дълг, който надхвърля 60% от БВП - Италия (115.8%), Гърция (115.1%), Белгия (96.7%), Унгария (78.3%), Франция (77.6%) и други.

През 2009 г. делът на публичните разходи в еврозоната и в ЕС се е увеличил и на двете места на 50.7%. За сметка на това е намалял делът на публичните приходи и е 44% и в двете зони.