Кризата с Иран съсредоточава светлината върху новия съветник на Тръмп по националната сигурност

В една много важна седмица за президента Доналд Тръмп на световната арена, съветникът по националната сигурност Робърт О'Брайън бе неотлъчно край президента, докато САЩ стигнаха на ръба на война с Иран и обратно отново.

Контрастите с предшественика на О'Брайън през цялото това време - при тайните консултации в курорта на Тръмп "Мар-а-Лаго" във Флорида, в Овалния кабинет и при дебатите в Ситуационната стая в подземието на Белия дом - едва ли можеха да бъдат по-отчетливи.

Докато бившият съветник по националната сигурност Джон Болтън имаше зад гърба си няколко десетилетия като консервативен иконоборец на публичната арена, О'Брайън е далече от такава широка известност. Докато Болтън имаше твърди позиции, които защитаваше гръмко в Овалния кабинет, О'Брайън се стреми да установи приятелски отношения с Тръмп.

И докато характерните мустаци на Болтън често ставаха прицел на подигравки от Тръмп, на президента явно му допада ненатрапчивия калифорнийски темперамент и стил на О'Брайън.
"Подходящ за ролята - "излят като по калъп", казва Тръмп за О'Брайън.

При всички различия между двамата, обаче, О'Брайън в крайна сметка възприе същия курс, който Болтън отдавна бе прокарал: (въздушен) удар, за да бъде изваден от играта иранския генерал Касем Солеймани. Това решение предизвика ответен ракетен удар от Техеран.

Начинът, по който О'Брайън преведе Белия дом на Тръмп през този процес, го сближи с президента и разшири бързорастящото му влияние в Западното крило (на Белия дом, където работи екипът на президента).

"Той е сговорчив човек, а и президентът е сговорчив човек", казва Джаред Къшнър, главен съветник в Белия дом.

"Много хора в системата на външната политика умеят добре да обясняват защо нещата са погрешни, но те се вкаменяват, когато трябва да задвижат нещата и да поемат разумни рискове."

Началото на иранската драма бе поставено, когато Тръмп извика О'Брайън от Лос Анджелис в луксозното си президентско крайбрежно имение в Палм Бийч, където бе на двуседмична зимна ваканция. Докато други високопоставени помощници, включително държавният секретар Майк Помпейо и изпълняващият длъжността шеф на канцеларията Мик Мълвейни консултираха президента от разстояние, Тръмп искаше О'Брайън да е до него.

"Робърт беше спокоен, трезв и стегнат, постоянно държеше президента в течение на събитията", спомня си Къшнър.

Отдавна се знае, че Тръмп обича да сменя стари гласове с нови, но възходът на 53-годишния О'Брайън във вътрешния президентски кръг бе наистина бърз. Той се е справял с поредица от сложни международни ситуации, държи ъглов кабинет на първия етаж на Белия дом, на няколко крачки от Овалния кабинет.

Строго облечен адвокат републиканец, работил за администрациите на президентите Джордш Буш-младши и Барак Обама, О'Брайън бе назначен от Тръмп през май 2018 г. за главен преговарящ на страната при заложнически ситуации. Той успешно се справи с освобождаването на няколко американци, включително пастора Ендрю Брансън, който прекара две години в турски затвор. О'Брайън отиде в Швеция, за да лобира за освобождаването на рапъра Ейсап Роки, опандизен заради нападение.

Болтън - третият съветник на Тръмп по националната сигурност, изгуби благоразположението на президента след серия от остри разногласия, включително относно политиката спрямо Северна Корея и Иран. Неговият предшественик Хърбърт Макмастър така и не успя да установи личен контакт с президента, който се отегчаваше от протяжните му брифинги.

Болтън често се спречкваше с Помпейо и с хора от Пентагона и понякога ядосваше президента с острите си сблъсъци и бюрократични вражди.

За разлика от тях О'Брайън се старае да сътрудничи с Държавния департамент и с Пентагона. Хора, започнати със стила му на работа, го описват каточестен брокер, който е дипломатичен, но прям. За него казват, че представя на президента мненията на Помпейо и на шефовете от отбраната и разузнаването така, сякаш адвокат обяснява нещо на свой клиент.

Колеги казват, че той не се опитва да натрапва своите външнополитически идеи на президента и се отнася с повече съобразяване към мненията на други агенции, отколкото Болтън. На бюрото си е поставил табелка с надпис: "Няма граница за онова, което човек може да направи или докъде може да стигне, ако не го е грижа кой ще обере лаврите". Същата табелка е държал на бюрото си в Овалния кабинет и Роналд Рейгън.

Представители на администрацията, поне засега, говорят за ново братство в най-новата формация на президентския екип за национална сигурност: Помпейо и министърът на отбраната Марк Еспър са съвипускници от Уестпойнт, армейски генерал Майк Мили, председателят на Съвета на началник-щабовете, се сближи с Тръмп, а ОБрайън, за разлика от Болтън,не се опитва да изолира останалите от процеса на взимане на решенията.

"Мисля, че той се чувства много удобно с идеята, че работата му е екипна, което според мен е правилният модел", каза бившият сенатор Джим Тейлънт - републиканец от Мисури, който познава О'Брайън от над 10 години, когато двамата съветваха Мит Ромни в президентската кампания през 2008 г. "Разбира се, когато президентът иска неговия съвет, той му казва личното си мнение."

Там, където републиканците виждат колегиален екип, някои критици демократи виждат повод за опасения, че Тръмп се обгражда със съветници, които твърде лесно се нагаждат към възгледите му.

Сенаторът от Ню Джърси Робърт Менендес, главният демократ в сенатската комисия по външните работи, твърди, че в екипа на администрацията за националната сигурност липсват "различни гласове".

Лидерът на малцинството в Сената Чък Шумър миналата седмица изрази съжаление, че сегашният екип на Тръмп е лишен от авторитета на предишните съветници, като бившия министър на отбраната Джим Матис и Макмастър, и двамата бивши генерали.

"Хора като Матис и Макмастър, които не са съгласни с президента, защото той е толкова непостоянен, си тръгват, напускат хора на онези, които винаги пригласят с "да", които изглеждат готови да направят всичко, каквото и да е то, което президентът поиска", каза Шумър неотдавна в Сената.

Непосредствено след удара с дрон по Солеймани имаше умишлено усилие да се остави на иранците известно пространство за маневриране, макар и не твърде голямо, опит да се реагира, без САЩ да се обвързват с военен отговор. Докато Тръмп сипеше закани като огън и жупел, останалите от неговия екип по националната сигурност дадоха индикации, че не всеки отговор на Иран ще доведе до изстрелване на американски ракети. Когато ракетите на Техеран не взеха жертви при атаката срещу американски бази в Ирак, кризата затихна, поне за момента.

Докато бивши съветници като Матис и Макмастър се опитваха да сдържат някои от импулсите на президента, смята се, че О'Брайън е поощрил някои от високорисковите наклонности на Тръмп.

Стилът на О'Брайън е да изтъква аргументи "за и против", преди в крайна сметка да се съгласи с решенията на Тръмп, включително внезапното изтегляне на американските войски от кюрдските територии в Сирия и военната акция, при която бе убит лидерът на "Ислямска държава" Абу Бакр ал Багдади.

О'Брайън установи добри отношения и в Белия дом, и на Капитолия, подчертава сенаторът републиканец Майк Лий от Юта.

"Винаги, когато говоря с президента за него - а името му се споменава доста често, когато двамата раговаряме, президентът винаги говори с възторг за него", каза сенаторът от Юта, според когото ОБрайън се отнася към президента като адвокат към клиента си. "Той не преследва собствен дневен ред", твърди сенаторът.

По БТА.