Кризата с мигрантите тревожи Великобритания, но страховете противоречат на фактите

Изглед от градчето Лейсдаун

Това лято в заглавията на британските медии доминираше една тема - за хилядите мигранти, струпващи се във Франция с намерение да се прехвърлят в Англия през тунела под Ламанша. Шовинистичните британски таблоиди наричат това инвазия. Премиерът Дейвид Камерън нарича сирийците, афганистанците, еритрейците и останалите "орда", приближаваща се към британските брегове.

Те не се струпват в места като Лейсдаун, на около 80 км от лагерите на мигрантите в Кале. Всъщност, едва ли можете да забележите някакви мигранти в това невзрачно крайбрежно градче с кръчми, лавки за чипс и развлекателни безистени, в които едва ли нещо се е променило от 1970-те години насам. Това е беден край на Англия, където дори за местните е трудно да си намерят добра работа.

Но това не пречи на много хора тук да са силно настроени срещу мигрантите и да нарастват изолационистическите възгледи за мястото на Великобритания в света. "Трябва (отново) да направим Англия остров и да се отървем от този проклет тунел", казва Ева Фицджералд. "Да го зазидаме", добавя Лесли Мансфийлд, седнала пред бистро на брега на морето. Нейната приятелка Жакин Прайм има още по-драматична, макар и не съвсем сериозна идея - "Да му сложим една бомба в средата".

Крепостният манталитет се подхранва от съобщенията за нощните сблъсъци, при които френската полиция се опитва да спре пътниците, много от които са предприели рисковани пътувания през Средиземно море, преди да тръгнат на север през Европа. Няколко души загинаха, опитвайки се да пресекат Ламанша, тайно качили се на камиони и товарни влакове. Реалността обаче е, че огромното мнозинство от мигрантите в Кале никога не стъпват в това градче на блатистия остров Шепи, нито в което и да е от градчетата и по-големите градове на икономически пострадалата крайбрежна ивица на Източна Англия, където антиимигрантските и антиевропейските настроения нарастват.

Дясната Партия за независимост на Обединеното кралство ЮКИП трупа подкрепа в този район сред избирателите, които виждат в имиграцията и в членството в ЕС причина за настъпилите икономически беди и нежелани социални промени. Несъмнено е, че някои части от Великобритания преживяха през последното десетилетие съществени промени в резултат на миграцията, но те по-скоро са свързани с пристигането на стотици хиляди легални пришълци от Източна Европа, в допълнение към предишните имиграционни вълни. Много британци приемат нарастващия мултикултурализъм, превърнал Лондон в един от етнически най-пъстрите и динамични градове в света.

И обратно на широко разпространеното мнение, има твърде малко признаци, които да говорят, че мигрантите "крадат" работните места на британците. През май безработицата в страната падна на 5,5 на сто - най-ниското равнище от седем години.

И въпреки драматичните сцени в Кале, шефът на европейския клон на агенцията на ООН за бежанците отбеляза в петък, че "повечето от търсещите убежище в Обединеното кралство не пристигат през Ламанша".

"Две трети от тях идват на Острова легално, с визи", каза Венсан Коштел. "Няма значителна вълна от хора, пристигащи в Обединеното кралство. Разбирам, че телевизионните кадри с хората, опитващи се да пресекат Ламанша, са шокиращи, но не трябва да мислим, че това е неподдаваща се на контрол ситуация."

Изолационистическите чувства на остров Шепи са в разрез със статистиката, която сочи, че огромното мнозинство от местното население са хора, родени във Великобритания. Малцина от мигрантите, които успяват да пресекат Ламанша, виждат смисъл да остават в такъв изолиран район с нисък жизнен стандарт и силна безработица. "Някои се мяркат, но бързо изчезват оттук. За тях тук няма нищо - както няма нищо и за местните", казва Стюарт О'Брайън, 73-годишен пенсионер.

Но независимо дали е реален факт или измислица, засилващото се антиимигрантско настроение във Великобритания може да усложни задачата на Камерън да убеди електората да гласува за оставането на страната в ЕС на референдума, който ще се състои към края на 2017 г. Телевизионните кадри от Кале и впечатлението, че френските власти не се справят добре със ситуацията, са "гориво" за онези, които искат Великобритания да се раздели с Европа.

Според Роб Макнийл от Центъра за изучаване на миграцията - оксфордски мозъчен тръст, "видимата тапа" в Кале подхранва масовата презумпция, че Великобритания е изправена пред вълна от мигранти.

Великобритания обаче далече не е европейската топ дестинация за бежанци. Според комисариата на ООН за бежанците страната е приела 31 000 търсещи убежище през 2014 г. - твърде малко в сравнение със 173 000, които са предпочели Германия, и по-малко, отколкото са приели Швеция, Италия, Франция или Унгария.

Камерън се зарече да ограничи социалните помощи за търсещите убежище в опит да направи Великобритания по-слабо атрактивна дестинация за мигранти. Но остават два най-силни привлекателни фактора: сравнително добре развиващата се британска икономика и глобалната хегемония на английския език - неща, които правителството не би желало да промени.

"Политиците са в изключително трудна ситуация. Те са под силен натиск от медиите и обществеността да изглеждат, сякаш искат да намерят изход от тази ситуация. А това не е лесен за решаване проблем. Тези хора прииждат, защото около границите на Европа се разгарят тежки кризи", казва Макнийл.

Впрочем, не на всеки в Лейсдаун му липсва симпатия към мигрантите. Джон Уилямс, пенсионер, който идва на почивка тук от съседното графство Есекс, се притеснява от мигранти, които "не влагат нищо за общото благо", а получават помощи. Той обаче няма нищо против имигранти, които работят и си плащат данъците. "Ако тези хора са готови да играят на рулетка със смъртта, за да се доберат до тази страна, то откъдето и да идват, там вероятно е ужасно място", казва той.

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?