Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Кризата с новата Еврокомисия - всички са губещи

0 коментара

Всичко това се оказа прекалено. На цялата нова Европейска комисия беше наложено вето и ЕС попадна в една от най-дълбоките си кризи, тъй като един от номинираните еврокомисари, който е католик, заяви, че вярва в учението на църквата си, че хомосексуалността е грях.

Консервативната партия и самият Роко Бутильоне нарекоха това лов на вещици. Други го определиха като успех за политическата коректност. Дори лидерът на групата на лейбъристите в Европейския парламент Гари Титли призна: "В началото беше само много шум за нищо, но после нещата се раздухаха".

Тъй като от всички католици се очаква да вярват, а вероятно и мнозинството от европейците вярват, че хомосексуалността е грях, отхвърлянето на Бутильоне вероятно ще се види на повечето европейци твърде крайно решение. Бутильоне обаче се замеси в серия сложни идеологически и политически спорове, което превърна драмата в напълно развита криза. Той попадна в битката между левите и десните, между светските и религиозните ценности и в институционната битка между Европейския парламент, Европейската комисия и националните правителства.

Неговите възгледи обидиха много хора, не само защитниците на правата на хомосексуалистите. Той също така намекна, че жените трябва да отделят повече време на отглеждането на бебета и по-малко на работата, а също така защити твърда позиция по въпроса за имиграцията. Думите му помогнаха на редица силни леви лобистки групи да се обединят срещу него.

Една от най-бързо развиващите се политически области в ЕС е тази на гражданските свободи, правосъдието и имиграцията, които по принцип са каузи, защитавани ревностно от левите сили. Определянето на консерватор, чиито възгледи те ненавиждат, да ръководи този ресор, накара много леви да решат да го изгонят. Бутильоне се оплаква от антикатолическо преследване. Много от левите политически партии в Европа са създадени на базата на антирелигиозни движения, съпротивляващи се срещу силата на консервативните свещеници. По коридорите на европейските институции се шушука с почти ужасени нотки за факта, че Бутильоне е личен приятел на папата.

Много десни евродепутати, особено християндемократите, които признават значението на религията в политиката си, изтъкват, че ако Бутильоне беше мюсюлманин, опонентите му просто щяха да се жалват, а нямаше да започват такава мащабна кампания срещу него.

В Италия твърдението на Бутильоне за антикатолически настроения в ЕС получиха отзвук и това му помогна да си спечели подкрепа. Със сигурност много от италианските политици симпатизират съвсем слабо на откритото противопоставяне на европейските им колеги срещу религията. В такъв разнороден континент обаче, особено с перспективата за присъединяването към ЕС на мюсюлманска Турция, много европейски политици вярват, че той може да бъде задържан обединен само чрез либерални ценности и че вкарването на религиозни ценности в цялата работа ще окаже разединяващо влияние.

Фактът, че Бутильоне е финансиран от Силвио Берлускони, също говори срещу него. Много евродепутати възприемат Берлускони като неприемливото лице на европейската политика. Самият факт, че Берлускони веднъж публично сравни лидера на групата на социалистите в Европарламента Мартин Шулц с нацистки командир, надали е помогнало на Шулц да хареса номинирания от Берлускони кандидат.

Войната в Ирак, която също дълбоко разедини Европа, също често фигурираше в дебата. Европарламентът масово се противопостави на войната, в която новият председател на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу беше съюзник на Берлускони, Тони Блеър и Джордж Буш. Тъй като не успяха да предотвратят войната, мнозина в Европарламента искаха да получат възмездие от тези, които я започнаха.

Депутатите също така бяха много разгневени, че Барозу отказа да направи значителни компромиси. Евродепутатите почувстваха, че авторитетът им е поставен под въпрос. Ако не спечелеха битката, тогава "можеха със същия успех да си опаковат нещата и да се приберат у дома. Какъв е смисълът от това?", каза един от тях.

Битката стана символична, тъй като мнозина смятаха, че просто трябва да спечелят в името на бъдещето на парламента. През последните няколко дни в Страсбург не се говореше толкова за това колко е обидно твърдението, че хомосексуалността е грях, а за ефекта от евентуалното отстъпление. Евродепутатите възприеха отказа на Барозу да направи компромис като знак, че той се притеснява много повече от мнението на националните правителства, отколкото от това на парламента, и това ги обезпокои. Мнозина, които смятаха, че няма смисъл да се налага вето на цялата комисия заради възгледите на Бутильоне за хомосексуалността, се присъединиха към кампанията срещу него, когато усетиха, че престижът им е заложен на карта.

След постигнатата победа евродепутатите заявиха, че всички, освен самият Роко Бутильоне, са победители. Всъщност за повечето това е тежко поражение. Парламентът се прояви като ръмжащ пудел. Евродепутатите заявиха, че Европейската комисия и националните правителства сега ще трябва да ги възприемат насериозно. Те също така подчертаха, че отстраняването на слабите елементи от новата Еврокомисия ще я заздрави. "Ще имаме една по-силна Комисия с по-голям авторитет", заяви Гари Титли.

Всъщност непроменен остава фактът, че Барозу е първият председател на Еврокомисия, който не успя да убеди Европарламента да одобри екипа му. Сега той ще трябва да изглади нещата с правителствените ръководители на Европейския съюз.

Същите тези лидери сигурно поставят под въпрос политическата му преценка и се чудят как след сегашната криза ще успее да се справи с много по-сложните проблеми, с които ще се сблъска, ръководейки ЕС.

Почти всички загубиха. Бутильоне вероятно няма да остане еврокомисар. Неговият спонсор Берлускони претърпя голям удар, който ще помрачи звездния му миг - утрешното подписване на новата европейска конституция в Рим.

Някои други нови еврокомисари сега ще се страхуват за работата си. Досегашните, които вече си събраха нещата от офисите и жилищата в Брюксел, ще трябва да останат още. "Единственото хубаво нещо е, че сега ще имам време да си потърся както трябва жилище в Брюксел и да се съсредоточа върху френския си", заяви Питър Менделсън, новият британски еврокомисар.

Дори Европарламентът може да се окаже сред губещите. Обществеността вероятно ще възприеме това не като победа за европейската демокрация, а като дълбока криза в ЕС и да стигне до извода, че институциите не могат сами да се оправят, а камо ли да ръководят цял континент.

*По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.