Кризата в Европа е по-страшна от тази в САЩ

Колапсът на австрийската банка "Кредитанщалт" (Creditanstalt) през 1931 г. провокира финансова паника в Европа, след което сериозният спад прерасна в Голямата депресия. Настоящата банковата криза в Европа може да се окаже повторение на историята.

Тези тревоги може да изглеждат закъснели, като се има предвид, че загубите от ипотечната криза в САЩ вече предизвикаха банков крах, напомнящ Депресията. Може да вярвате или не, но сегашната криза в Европа е по-страшна.

Загубите от източноевропейски дългове може да са нищожни в сравнение с тези от ипотечните в САЩ, но проблемите на Европа са политически по-трудни за разрешаване, а последиците може да се окажат далеч по-лоши.

Проблемите на Източна Европа, до голяма степен като тези с ипотечната бъркотия в САЩ, започнаха с лесния кредит. От 2004 до 2008 г. Източна Европа има свой собствен балон, помпан от лекия достъп до международен кредит. През последните години страни като България и Латвия са заемали годишно външни кредити, равняващи се на над 20 % от Брутния им вътрешен продукт.

От 2008 г. 13 страни, които са били част от бившата Съветска империя, са акумулирали общ дълг към външни банки или в чужда валута за над 1 трилион долара. Част от парите са отишли за инвестиции, предимно в консумация или недвижими имоти.

Миналата година, когато музиката спря и банките се свиха, притокът на нов капитал към Източна Европа бе рязко преустановен, а след това посоката се обърна. Кредитната криза удари региона и вследствие на това, че основните му пазари за износ в Западна Европа преминаха към свободно падане.

Тъй като голяма част от дълга е в чужда валута, всеки в Източна Европа се опитва да се добере до чужда валута, поради което местните валути падат.

По-голямата част от задълженията на Източна Европа са към западноевропейски банки. Оказа се, че сред най-големите кредитори на Източна Европа са австрийски и италиански банки – например, заемите от австрийски банки към източноевропейски страни се равняват на около 70 процента от австрийския БВП. Сега Австрия и Италия не могат да си позволят да спасяват дори своите собствени банки.

Дълговата криза в Източна Европа е много повече от икономически проблем. Спадът на жизнения стандарт, причинен от тази криза, провокира социални вълнения. Американските длъжници, които бяха лишени от домовете си заради просрочия, не са – или все още не са - излезли да протестират по улиците. Работниците в Източна Европа обаче са.

Демокрацията в региона няма дълбоки корени и крайно-десният национализъм остава заплаха.

Какво трябва да се направи? Всеки потенциален подход по същество повтаря онова, което се направи в опит за спасяване на Америка.

Първо е нужно справяне с краткосрочния ликвиден проблем. По същия начин, по който Федералният резерв разшири собственото си кредитиране миналата година, за да компенсира колапса на частното кредитиране, Международният валутен фонд предоставя финансиране на Източна Европа. Унгария предложи за длъжниците, чиято валута не е евро, Европейската централна банка да заеме средства като колатерал.

Като се има предвид останалата част на света, Източна Европа няма да е в състояние да си реши проблемите в обозримо бъдеще.

Дълговете на много източноевропейски страни и на някои банки трябва да бъдат отписани и несъмнено, както стана с американската ипотечна криза, данъкоплатците ще се наложи да плащат сметката. Но кои данъкоплатци? Тези в Австрия и Италия, естествено, не могат. Затова бремето ще трябва да падне на богатите европейски страни и по-специално Германия и Франция.

Има два подхода към спасителни планове, финансирани от данъкоплатците. Първият е да се върви казус по казус. Това бе предложено от германците. Както ние открихме след спасяването на "Беар Стърнс" миналия март, проблемът тук е, че подходът казус по казус не може да създаде доверие в системата и да спре заразата.

Най-добрият избор би било фонд, който да предоставя пари за спасяване и да играе ролята на защитен чадър за банки и държави, дори за такива, които в момента нямат вид на нуждаещи се. Унгария предложи създаване на такъв фонд, който да разполага с 240 млрд. долара. Това обаче бе отхвърлено от по-мощни европейски държави. Американският опит от миналата година, когато министерството на финансите най-накрая трябваше да поиска от Конгреса 700 млрд. долара за сходен фонд, показва, че това ще е точката, на която Европа ще приключи.

Реакцията на американското правителство спрямо финансовата криза бе критикувана като твърде забавена и неадекватна. Но ние поне имаме федерален бюджет, съгласуваност на национално ниво и политически механизъм, чрез който и нюйоркчани, и жителите на Средния Запад да плащат за грешки на собственици на домове в Калифорния и Флорида или да спасят банка, базирана в Северна Каролина.

В Европа няма подобен механизъм. Изисква се най-висшите ръководители на Франция и Германия да накарат своите пестеливи и предпазливи данъкоплатци да спасяват с цяло сърце австрийски банки или собственици на жилища в Унгария.

Голямата депресия бе до голяма степен причинена от провала на интелектуалната воля. С други думи, хората, които носеха отговорност, просто не разбираха как работи икономиката. Сега имаме липса на политическа воля, която може да доведе до икономически катаклизъм. Тази заплаха е най-реална за Европа.

*Ликат Ахамед е автор на книгата “Lords of Finance: The Bankers Who Broke the World.”

**Заглавието е на Mediapool