Кризата в еврозоната ражда комици, а не фашисти

Преди няколко месеца обсъждах кризата в еврозоната с високопоставен американски дипломат. "Върнахме се в 30-те години на миналия век, нали?", каза моят събеседник мрачно, но и със задоволство. "Екстремистите са във възход", добави той.

След италианските парламентарни избори тези злокобни прогнози се удвоиха. Британското списание "Спектейтър" нарече Бепе Грило "Новият Мусолини на Италия". Дори някои италиански коментатори направиха същото сравнение.

Това е не само несправедливо спрямо Грило, комика, чието "Движение 5 звезди" спечели 25 процента от гласовете на избирателите. Това е и лъжливо тълкуване на най-вероятното развитие на европейската политика в условията на икономическо напрежение. Голямо е изкушението да се твърди, че след като депресията от 30-те години е довела до възхода на фашизма и комунизма, сегашната икономическа криза ще предизвика подобен уклон към крайнодясното или крайнолявото пространство.

Не са много сходствата между Европа от 30-те години и сегашна Европа. Също като през 30-те години и сега финансовият колапс, последван от политика за строги икономии, доведе до висока безработица. И днес внезапно се появяват нови политически движения, към които управляващата класа се отнася с презрение.

Но ако се задълбочим поне малко, сравненията вече изглеждат повърхностни. Когато Европа бе обхваната от депресия, бяха минали само 12 години, откакто континентът бе преживял ужасите на Първата световна война. Около 40 процента от французите и германците, които през 1914 г. са били на възраст между 19-21 години, бяха убити през следващите четири години. Италия също понесе ужасяващи загуби. Като цяло над 10 милиона войници загинаха в Европа. Милиони бяха осакатени.

Адолф Хитлер и Бенито Мусолини бяха ветерани от войната и движенията, които те оглавиха, бяха много повлияни от това. Мусолини пое властта през 20-те години, преди депресията да удари Европа. Когато тя започна през 30-те години, Европа не беше подготвена за нея. Социалните държави бяха закърнели и безработицата често пъти водеше до глад и нищета.

За разлика от тогава модерна Европа е един много по-богат и не толкова травмиран континент. Разбира се, времената са тежки за страни като Португалия, където заплатите и пенсиите бяха орязани. Безработицата в еврозоната е висока и много хора се страхуват за бъдещето си. Но това все пак не са 30-те години на миналия век.

Страната, която изглежда най-близо до политика в стила на 30-те, е Гърция, чиято икономика се сви най-много в цяла Европа (с 25 процента). Това доведе до възхода на "Златна зора", крайнодясната партия, която флиртува с фашистки теми, от ултранационализма до антисемитизма. "Златна зора" сега има 10-процентно обществено доверие, а крайнолявата партия Сириза се класира на второ място на последните парламентарни избори. Но засега властта в Гърция държи едно непопулярно центристко правителство.

Но забележителното за Гърция е, че тя си остава изключение в съвременна Европа. Ако човек се вгледа в останалата част от континента, крайната десница и крайната левица все още не са постигнали драматичен напредък - дори и в страни като Португалия, Италия, и Испания, чиито икономики пострадаха тежко.

В Испания, където безработица след младите сега е над 50 процента, важното ново политическо развитие е възходът на каталонския национализъм. Това е сериозно явление, което заплашва целостта на страната. Но той не трябва да се бърка с възраждане на франкизма или на анархистките движения от 30-те години.

Италианските регионални сепаратисти от Северната лига бяха във възход преди икономическата криза, но се представиха зле на последните избори. Новата сила в италианската политика е Грило и неговото движение, чийто политически стил е много различен от този на италианските фашисти. Мусолини беше войнствен и бомбастичен. Грило прибягва до хумор и до неофициалните отношения, които са негова запазена марка. Вярно е, че той осмива италианския парламент и политическата класа. Но той никога не е отхвърлял демокрацията като система.

В действителност модерните европейци по-вероятно биха реагирали на лошите времена, като гласуват за един комедиен актьор, вместо за фашист. Грило не е изолиран случай. В Исландия, чиято икономика беше опустошена от финансовата криза, гласоподавателите избраха комика Йоун Гнар за кмет на столицата Рейкявик. А сред политическите обещания на Гнар имаше и такова за "парламент, свободен от наркотици след 10 години".

Умението на комиците да съчетават гнева с хумора върши работа в политиката, когато нещата изглеждат безперспективни.

Комиците могат също да направят нестандартни предложения, които подкопават обичайната политическа помпозност. Грило обеща да ореже заплатите на политиците, да направи интернет по-бърз и да създаде повече велоалеи.

Трудното за политиците, които пробиват като казващи истината клоуни, е, че властта ги изправя пред необходимостта да взимат не толкова забавни решения. Това може би отчасти обяснява защо Грило сега отхвърля всички предложения за коалиционно правителство.

Там където "Движение 5 звезди" спечели властта на местно ниво, то управлява с прагматизъм. В Парма последователите на Грило трябваше да се заемат с един град, натрупал огромни борчове. Те реагираха, като рефинансираха дълга и орязаха разходите. Подобно нещо се случи и в Рейкявик, където кметът-комик оряза работни места и увеличи данъците.

Но за разлика от Исландия, предложенията на Грило за разрешаване на италианската икономическа криза намекват за малко по-радикална политика. Грило говори за спиране на плащанията по колосалния италиански национален дълг и флиртува с идеята за излизане на Италия от еврозоната. Повечето традиционни политици се отнасят към тези идеи като към лоши шеги. Но ако те не успеят да намерят път, който да изглежда по-привлекателен от още пет години на икономии, Грило и неговите имитатори може би ще се смеят последни.

*По БТА