Кризата в Кипър ни кара да се замислим за взривяването на другите данъчни убежища в Европа

Кризата в Кипър ни кара да се замислим за взривяването на другите данъчни убежища в Европа

Защо оставяме претърпелият крушение кипърски кораб да потъне, докато други данъчни убежища, като Люксембург или малките британски острови Ман и Гърнзи са необезпокоявани?

Поведението на жертва, което сега възприема Кипър, е доста глупаво. Защото ако никой не ровичка из другите данъчни убежища, то е защото те не искат от техните европейски партньори да ги спасяват от фалита.

Но има и нещо друго. Кипърският случай е все пак главозамайващ. До 2007 г. Кипър едва събираше данъците си. През 90-те години на миналия век  Слободан Милошевич дойде в Кипър, за да скрие 800-те милиона долара, които открадна от югославските хазни. Кипърските банки инвестираха, изпраха и вложиха повторно мръсните пари, дошли от Русия, и по-специално капиталите, натрупани от спекулациите в петролния отрасъл.

Според ЦРУ Кипър участва също в търговията с филипински и доминикански жени с цел тяхната сексуална експлоатация. Голямото пристанище Лимасол е столица на корабите, които избягват правилата и чиито дейности са неясни и безотговорни, защото те се възползват от кипърския флаг, който е придобил вече едва ли не славата на пиратското знаме.

Освен това финансовият елит в Кипър поддържа кръвосмесителни връзки с политическата десница. Подобно нещо се случи и в Ирландия. Министърът на финансите на Кипър Михалис Сарис се опита да стане много близък приятел на Москва, за да намери лек за раните на банките. Пак той през 2012 г. беше председател на управителния съвет на кипърската финансова институция, която днес е в най-катастрофално състояние - Народната банка (Лайки).

В действителност Кипър не е данъчно убежище, ако се доверяваме на неясната дефиниция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Вярно е, че данъците в Кипър са изключително ниски - условие, което трябва да бъде изпълнено, за да бъде включен Кипър в черния списък на данъчните убежища. Но островът не отговаря на два други необходими критерия - пълна непрозрачност и невъзможност за трети страни да получават информации от финансов характер от Кипър.

Други малки подробности обаче загрозиха имиджа на острова и го направиха по-уязвим. Неговият финансов сектор е прекалено раздут. Банковите активи са 7,1 пъти колкото неговия БВП. Това наподобява случая с Ирландия, чието спасяване също беше предизвикано от прекалено раздутите ѝ финанси. Така че подобно на Ирландия, и днес в Кипър активите са двойно повече от средната величина за Европа (3,5 от БВП), но са едва една трета от тези на Люксембург (21,7 пъти от БВП).

И така, Кипър не е данъчно убежище в стриктния смисъл на понятието, въпреки че не е далеч от него, както и Люксембург не е далеч от него, въпреки че и двете страни вече не са в сивия списък на ОИСР (списък на ОИСР на държавите и териториите, които са поели ангажимента да спазват международните финансови стандарти, но не са подписали всички 12 споразумения по въпроса).

Но нека да поговорим малко и за Люксембург. Великото херцогство е най-богатата страна в света, благодарение на своите 200 чужди банки и на над трите трилиона евро (от 20-те трилиона по света) във финансови активи, извън пределите на страната.

Люксембург има също така изключително щедра данъчна система. Вярно, настоящата ситуация в херцогството вече не е така райска, колкото беше при предишния данъчен режим, от който се възползваха компании, влизащи в състава на така наречения Холдинг 1929, които бяха освободени от всякакви данъци и налози. А и от 2007 г. някои дружества за управление на семейното наследство, на които би трябвало да не се събират данъци върху рентите, наследството или ДДС, са облагани с  0,25-процентен данък. Но все пак Люксембург също може да се нарече данъчно убежище.

Един ден може би Люксембург, или Швейцария, или островните канали за източване на пари на Лондон (и на Сингапур) ще се заразят от кипърския вирус. В тези територии болестта вече назрява в известен смисъл. Така че, за да не прибягнат и те до молби за спасяване, отправени до германските или испанските данъкоплатци и за да се предотврати опасността вложителите на негарантираните влогове да "плащат счупените грънци" на другите, има само едно решение - да се взривят данъчните убежища.

Но как? Чрез голяма данъчна хармонизация в допълнение на частта, посветена на приходите в европейския бюджетен пакт, чиято цел е да се овладеят разходите. Стратегията се изразява в хармонизирането на типовете данъци и на данъчни основи по отношение на данъците върху капиталовите печалби, във въвеждането на по-малки данъчни категории за данъците върху доходите, в премахването на изключенията при ДДС, в хармонизираното увеличение на капиталовите данъци, в облагането на авоарите, вложени в данъчните убежища от чуждестранни търговски дружества и в налагането прогресивно на данък върху финансовите трансакции.

Подобни промени няма да бъдат прости. В ЕС финансовите споразумения се нуждаят от единодушие. Но онези, които се възползват от данъчните убежища, и всички техни приятели имат правото на вето. И за момента го използват. Така че нека да взривим и това вето.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Европа