Кризата в левицата е причина за по-слабия й резултат

Кризата в левицата е причина за по-слабия й резултат

Г-н Асланов, доста голям спад се наблюдава в подкрепата за БСП на евроизборите. Според вас как ще се отрази това на левицата?

Вън от съмнение е, че голямата изненада е по-слабото от очакваното представяне на БСП. В този смисъл можем да твърдим, че се е реализирал протестен вот, но протестен вътрешнопартиен вот. Доколкото иначе много твърди избиратели на БСП, които до този момент не са давали никакви индикации, че няма да я подкрепят в решаващ за нея момент, сториха именно това.

Анализът ни от проучването ни в изборния ден показва, че основният удар е от селския електорат, за който сме смятали, че принадлежи към твърдото ядро на БСП.

Други особени изненади не виждам в резултата, доколкото може да се нарече изненада по-силното представяне на ДПС, но партията винаги на избори получава повече, отколкото социолозите можем в анкетна ситуация да измерим. При тази ниска активност и това може да се сложи в рамките на очакваното.

Представянето на ГЕРБ не би могло да се нарече изненадващо, доколкото този резултат беше предвиждан за тях.

Как повлия скандалът от последния месец, в който основна фигура е министърът на енергетиката и зам.-шеф на партията Румен Овчаров?

Повечето от наблюдателите, според мен, са склонни да преувеличават значението на скандала, станал популярен с публицистичното название “Овчаровгейт”. Подобен вид скандали съпътстват всяка власт. Не виждам някакъв по-особен размах в този момент на т.нар. скандал и нещо, което БСП не е преживяла до този момент или нещо, с което не се е справяла. Тя се е справяла и с по-драматични случаи в миналото. Едва ли това е причината за резултата на партията. Скандалът може би е оказал някакво влияние, но едва ли това е основната причина за сегашното ѝ представяне.

Причините трябва да се търсят другаде. На първо място бих сложил факта, че това са избори за Европейски парламент, а европейската кауза, макар да е много силно представена на ниво ръководство на партията, все още не е кауза на БСП. В този смисъл реформата в партията продължава, но тя нито е пред завършваща фаза, нито протича толкова безпроблемно. Т. е. реформата, която наричаме социалдемократизация на партията, в никакъв случай не можем да кажем, че протича гладко и последователно.

Членовете и симпатизантите на партията са далеч по-заинтересовани и мобилизирани по други теми и европейската тематика остава вън от тяхното поведение и жизнените им ценности и манталитет. По начало това е кауза на други партии, но те също претърпяха поражение в неделя. В този смисъл можем да говорим, че европейската кауза не е и кауза на българското общество на този етап. Интеграцията на България в ЕС като че ли върви насилствено отгоре надолу и отдолу среща пасивна съпротива.

Понеже сме завладяни от собствената си маниакална уникалност, не забелязваме, че това, което ни се случва, вече се е случило на други. Може би трябва да говорим в общия контекст на случващото се в цяла Източна Европа и да видим извървения път преди нас. Подобна съдба споходи и държави, присъединили се към ЕС преди нас, подобна съдба споходи и левиците в тези държави.

Друг е въпросът, че резултатът на БСП не е така драматичен, както беше за полската, унгарската или чешката левица и особено словашката. В този смисъл БСП има шанс да се измъкне от кризата с инициативи за нови политики или други вътрешни реформи, които касаят вътрешното устройство и вътрешния начин на функциониране на тази партия. Разбира се, това трябва да стане на легитимен форум, какъвто е насроченият за края на годината конгрес.

Има и други причини, които са по-съществени. БСП участва в правителството. Поради една или друга причина, поне в пропаганден план, правителството се отъждествява с партията. Разбира се, това не е съвсем вярно, но то няма значение. В обществото е натрупана такава увереност и БСП плати и цената на европейските реформи, които вървят с насилие. Под насилие разбирам липсата на обяснение за необходимостта от тези реформи.

Ясно е, че привеждането към европейски стандарти ще е труден и мъчителен процес за държава като България, която тотално не е готова да се приобщи към европейските структури. Но БСП е много чувствителен организъм и винаги нейните членове, активисти и симпатизанти са искали обяснение за това какво се прави от ръководството - особено, когато тази партия е във властта.

Иначе европейските избори наистина не разпределят реална власт. Това е общият мотив, по който активността бе ниска, защото много граждани, дори принадлежащи към противното на БСП пространство, смятат, че тези избори са без значение. А и информационната кампания не беше особено ползотворна.

БСП засега е единственото оцеляло нещо, което прилича на партия. Затова тя трябва да се уважава дори и от собствените ѝ ръководители. Диалогът по различни причини и обяснението за това какво се случва и кой какво прави на върха, е прекъснат и може би първо трябва да бъде възстановен, за да се формулират по-нататък нови инициативи в политиките.

БСП е много монолитна и хомогенна, когато е в опозиция. Нейните проблеми идват с властта, защото не може да се разбере със себе си какво иска. Една огромна маса тегли партията назад, към историята и миналото, а една много малка, макар и силно представена в ръководството, иска да върви напред, а понякога багажът отзад се оказва много тежък.

Затова полученото на изборите за БСП е резултат от вътрешнопартийна криза.

Къде виждате мястото на Румен Овчаров занапред?

Неговото настояще и бъдеще в политиката към днешна дата изглежда изключително проблемно. Първо, той сам за себе си трябва да реши по какъв начин би могъл да се реализира и второ, самата партия трябва да го оцени на базата на неговите действия, по повод скандала и извън него.

На този етап не виждам никаква драма с този казус, защото според мен той още не е на дневен ред. Първо, никой не е доказал каквото и да било срещу Овчаров. Пък и в БСП, особено по-старото поколение, е настроено скептично или подозрително към всяко едно ново ръководство как то оценява и реализира кадрите си и как ги пази в критична ситуация. Защото БСП в много случаи се е проявявала като канибалска партия. Употребявала е и захвърляла на произвола кадрите си ей така, без нищо.

В момента ново поколение израства в БСП. То вече е силно представено и в централното, и в много регионални ръководства. Израснало е с подобни митове и истории за миналото и при всяко едно положение ще преценява ръководството и по това как ще действа с казуса “Овчаров”. Макар че до този момент ми се струва, че Сергей Станишев действа без предразсъдъци и хладнокръвно. Но така или иначе и този въпрос предстои да бъде решаван и не може да бъде отминаван. Но трябва да се решава спокойно и след един по-задълбочен анализ. 

Как, според вас, оформящият се тандем “Първанов-Борисов” ще повлияе на съдбата на Овчаров?

Не знам какво се разбира под тандем “Първанов-Борисов”. За първи път чувам да има такова нещо и не мога да си обясня какви са основанията за тези твърдения. Знам много добре, че няма такъв тандем и той в никакъв случай не може да повлияе на БСП.

Разбира се, съдбата на партията не може да е безразлична на президента. Защото той като неин бивш лидер я поведе по този път на реформиране и на социалдемократизация, но той е президент и едва ли може да влияе в ситуация като тази. Убеден съм, че сърцето го тегли да подаде ръка на Станишев и да го подкрепи в този труден за него момент, но едва ли ще го направи, защото все пак е президент.

Според мен обаче Бойко Борисов оттук насетне ще има един голям проблем за самия него. Проблемът се нарича липсата на политическа идентичност. Трудно е Борисов сам за себе си да я определи, а още по-малко за хората. Защо? Обикновено, когато се дават заявки за властта в България и когато се раздават властови позиции по време на избори, хората в различна степен преценяват коя партия какво бъдеще предлага. Винаги е било така.

Един единствен път изборите минаха по оценка за миналото и това беше през 1990 г. на изборите за Велико народно събрание. Такъв беше моментът, той беше уникален и навярно неповторим в бъдеще. Във всички останали избори и кампании досега печелившите винаги са предлагали някакви проекти за бъдещето, някаква визия и разговор за бъдещето. И той се е оказал в различна степен успешен. Никога на базата на системна критична енергия народът не е излъчвал победител.

Борисов все още черпи силата си от уникална критична енергия. В този смисъл и “Атака” е такава формация. Борисов има проблем, че все още неговият разговор е за миналото, на база на остра критика към настоящето. Докато е така, той няма шанс да получи властови позиции. Рано или късно той ще трябва да излезе с някаква платформа, обърната напред и да каже какво ще прави. Защото резултатът от тези избори дава повод на много повече хора да очакват, че той на следващите избори ще бъде победител. Но той трябва по някакъв начин да обясни какво ще прави на следващия ден.

Този разговор все още не е загатнат, че ще се проведе. Докато е така, ГЕРБ ще бъде вечно запушен в полето на една партия като “Атака”, която критикува всичко и е против всичко, но не обяснява какво може да направи и в този смисъл е с ограничен ресурс.

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?