Кризата в професионалното образование беше констатирана и от Сметната палата

Забавени реформи, все повече отпадащи и оставащи без реализация ученици, куцаща връзка с бизнеса и потребностите на пазара на труда. Това са част от констатациите на Сметната палата в одит за ефективността на професионалното образование в периода януари 2012-та - декември 2014-та година. Оценките в одита повтарят отдавна идентифицирани проблеми, за които работодателските организации периодично алармират, като последно това стана в средата на месеца на среща на бизнеса с вицепремиера и образователен министър Меглена Кунева.

 

Професионалното образование се извършва в 367 държавни и 157 общински професионални гимназии и училища с професионални паралелки във всички административни области. Бавно се увеличава броят на общинските училища и намалява броят на държавните училища с професионални паралелки, което забавя реализирането на мерките за поетапно предоставяне на правомощия на местните власти, се казва в одита на Сметната палата.

 

Приемът в техникумите не отразява потребностите на пазара на труда

 

Един от основните изводи е, че годишният държавен план-прием в държавните и общинските училища се извършва без наличие на конкретни данни за потребностите на пазара на труда от квалифицирани работници по определени професии и специалности на национално и местно равнище.

 

Утвърденият държавен план-прием отразява основно личните предпочитания на учениците към определена професия и специалност в конкретна професионална гимназия или училище с паралелка за придобиване на професионална квалификация.

 

Повече отпадащи ученици

 

Общият брой на отпадналите от системата на професионалното образование ученици е 18 364 за одитирания период. Данните показват постоянна тенденция на увеличаване на техния брой.

 

За трите учебни години общо учениците в професионалните училища и професионалните гимназии в ХІІ клас са 86 980, от които с диплома за средно образование са 77 006, а със свидетелство за професионална квалификация – 62 032. Одитът отчита явна тенденция в професионалното образование за намаляване на броя, както на получилите диплома за средно образование, така и на явилите се на държавен изпит за придобиване на степен за професионална квалификация и на получилите свидетелство за професионална квалификация.

 

За одитирания период, спрямо завършилите ХІІ клас ученици, относителният дял на получилите диплома е средно 88.53 на сто; на явилите се на изпит за придобиване на степен за професионална квалификация – 83.27 на сто и на получилите свидетелство за придобиване на професионална квалификация – 71.32 на сто.

 

Най-значително е намалението за учебната 2013/2014 г., когато получилите свидетелство за професионална квалификация спрямо броя на учениците в ХІІ клас са 64.21 на сто, или 36 от всеки 100 ученици не придобиват степен на професионална квалификация.

 

Все по-малко завършващи продължават в университет

 

Относителният дял на учениците във всички училища с професионални паралелки, завършили XII клас и преминали в по-висока степен на образование във висши училища за трите учебни години е общо 42.75 на сто и бележи постоянна тенденция на намаление.

 

Същата тенденция бележи и броят на учениците в XII клас в професионалното образование. От завършилите през 2013/2014 г. ученици 38.33 на сто продължават в по-висока степен на образование, 29.35 на сто са реализирани на пазара на труда, а за останалите ученици (32.32 на сто) няма информация за такава реализация.

 

Генерален извод в одита на Сметната палата е, че през одитирания период “дейностите на Министерството на образованието и науката не са в достатъчна степен ефективни за осигуряване на условия за провеждане на качествено и ефективно училищно професионално образование за потребностите на пазара на труда“.

 

Бави се финансирането според качеството на образованието

 

Одитът отчита и забавяне на реформите в професионалното образование, поради което не са изпълнени ангажименти като обвързване на финансирането на бившите техникуми с качеството на образованието и те продължават да получават субсидии според броя на учениците.

 

"Разработени са значителен брой учебни планове и учебни програми, но не са предприети активни действия от Министерството на образованието и науката за осъществяване на ефективно сътрудничество с браншовите и отрасловите организации на работодателите при разработването и актуализирането на съдържанието на учебните програми“, се посочва още в одита.

 

Сметната палата отправя множество препоръки за наваксване на пропуските и изоставането, сред които промени в нормативни актове, ускоряване на процеса по обвързване на финансирането с качеството, увеличаване на бюджета на програмата за модернизиране на професионалното образование, повишаване квалификацията на учителите, по-активно сътрудничество на МОН с работодателските организации и други.