Кризата в Украйна: Западът готви санкции след кръвопролития, взели 26 жертви

Европейските лидери обмислят спешни санкции срещу режима в Украйна, където сблъсъците между протестиращи и полиция взеха 26 жертви, след като във вторник вечерта силите на реда се опитаха да прогонят демонстрантите от площада в Киев. В сряда през деня стълкновенията продължиха, както и притока на протестиращи към площада. По-късно властите обявиха началото на "антитерористична операция" в цялата страна, на фона на разрастването на протестите и извън Киев.

Президентът Виктор Янукович обвини опозиционните лидери, че се опитват да завземат властта със сила, а Русия заяви, че се извършва опит за преврат. Москва от своя страна отрича да дава съвети на Янукович как да се справи с кризата и се обяви срещу посредничеството в Украйна.

Лидерите на Европейския съюз обаче осъдиха "неоправданото използване на прекомерна сила от страна на украинските власти" и започва спешно да подготвя санкции срещу отговорните за насилието.

Белият дом призова украинските власти да изтеглят полицията за борба с безредиците, както и за примирие и разговори с опозицията. Украинските служби за сигурност обаче обявиха, че започват "антитерористична операция" в цялата страна след завземането на правителствени сгради и оръжие от "екстремистки групи".

Опозиционните лидери посочиха силите за сигурност като виновни за размириците и насилието и поискаха от президента да изтегли войниците.

Протестиращите са окупирали центъра на Киев от около три месеца, след като Янукович отказа да подпише споразумение с ЕС и вместо това получи спасителен пакет от Русия на стойност 15 млрд. долара.

В сряда частите за борба с безредиците периодично предприемат настъпление срещу окупирания от демонстранти площад "Независимост". Протестиращи ги замерят със запалителни бомби и камъни. Телевизионни кадри показаха как милицията хвърля шокови гранати по демонстрантите, а между протестиращите и служителите на реда се виждаше линия от горящи палатки, гуми и дървета.

Най-малко 26 жертви, битките продължават

Властите потвърдиха смъртта на 26 души, от които девет са милиционери. Много от жертвите са намерили смъртта си от огнестрелно оръжие.

Ранените са стотици, като десетки от тях, включително и полицаи, са в тежко състояние.

Има и убит журналист - Вячеслав Веремий от украинския всекидневник "Вести". Той починал от огнестрелни рани през нощта на вторник срещу сряда. Бил е прострелян от маскирани неизвестни лица в центъра на Киев, близо до площад "Независимост". Веремий напуснал редакцията на вестника си с такси. Когато то спряло на светофар, неизвестни мъже започнали да хвърлят по него коктейли Молотов. После мъжете извлекли журналиста от колата, започнали да го бият, накрая го простреляли в гърдите и той починал в болница няколко часа след като бил опериран, съобщава "Вести“ в своя сайт. Същият журналист беше ранен в края на януари по време на сблъсъци между демонстранти и силите на реда. Тогава той загубил частично зрението си.

С указ на президента Янукович четвъртък е обявен за ден на национален траур в Украйна.

Нощта на вторник срещу сряда се превърна в най-кръвопролитния ден, откакто страната получи независимост от Съветския съюз през 1991 година. Освен в Киев безредици има и в други части на страната, като антиправителствени демонстранти завзеха сградите на няколко областни администрации в западната ѝ част. Демонстранти са щурмували и сгради на силите за сигурност в градовете Лвов и Ивано-Франковск. В Тернопол протестиращи са подпалили сградата на главното полицейско управление и са завзели местната прокуратура. В Лвовска област около 50 жители са блокирали КПП "Краковец" на границата с Полша.

Стотина привърженици на украинските власти пък разгониха в сряда митинг на опозиционни активисти пред сградата на областната администрация в Одеса.

Лидерите на опозицията в Украйна отправиха призив към ЕС да отпусне финансова помощ за регионите в страната, чиито администрации отказват да признаят за законна централната власт

"В Украйна вече няколко региона на ниво органи за местно самоуправление отказаха да признават за легитимна действащата централна власт. Има много области, където чиновниците са морално готови да последват този пример и да подкрепят украинския народ. Но ги спира финансовата зависимост от "центъра". Затова молим Европейския съюз да подкрепи установяването на демокрацията в Украйна и да отдели финансов ресурс за оказването на помощ на такива региони", обявиха в съвместно изявление опозиционните партии "Баткившчина" , "УДАР" и "Свобода".

Кръвопролитията бяха предшествани от провала на преговорите на опозицията с властите. Лидерът на партия "Удар" Виталий Кличков съобщи, че президентът Янукович е поискал демонстрантите да се оттеглят от централния площад, а това е неприемливо.

Силите за сигурност постепенно завоюваха позиции, но на площада продължиха да стоят хиляди демонстранти. Преди това Кличко каза пред протестиращите: "Няма да си тръгнем оттук. Това е остров на свободата. Ще го защитаваме."

По думите му президентът Виктор Янукович реагирал напълно неадекватно на ситуацията и "не е способен реално да оцени случващото се в страната".

Янукович: Опозицията прекрачи границата

Виктор Янукович призова опозицията към компроми в името на бъдещето на страната. Според него лидерите на опозицията са пренебрегнали основните принципи на демокрацията, тъй като по думите му властта се придобива не по улиците и площадите, а единствено в избирателните секции.

Той каза, че опозицията е прекрачила границата, като е призовала хората на оръжие, а това по негово мнение е "грубо нарушение на закона".

"Винаги съм смятал използването на сила за погрешен подход. Най-добрият и ефективен начин е да се намери общ език. Да се направи компромис. Да се постигне договореност. Вече съм казвал неведнъж, че в такъв случай донякъде губи властта. Губи и опозицията. Но печели Украйна", заяви Янукович в обръщение към нацията.

"Ние вече платихме твърде висока цена за амбициите на тези, които жадуват за власт. Но за да не стане цената още по-висока, призовавам - опомнете се! Необходимо е да се седне на масата за преговори и да се спаси Украйна", каза той. "Настойчиво призовавах за въздържане от крайни действия. Но не ме послушаха", добави Янукович.

Опозиционните лидери Виталий Кличко и Арсений Яценюк казаха обаче, че са напуснали преговорите с президента, без да постигнат някакво разбирателство как да се спре насилието.

"Казах на Янукович, че правителството трябва незабавно да изтегли войниците и да прекрати кървавия конфликт, защото хората загиват. Как може да се преговаря, когато се пролива кръв?", заяви Кличко на излизане от среднощните преговори.

По-късно Янукович призова лидерите на опозицията да се разграничат от радикалите, като се закани, че в противен случай "ще разговаря по друг начин" с тях.

Западът готви санкции

Западът за пореден път призова за сдържаност и диалог и заплаши със санкции.

Американският вицепрезидент Джо Байдън позвъни на президента Янукович и го призова да изтегли правителствените сили и да проявява максимална сдържаност, съобщи Белият дом във Вашингтон.

Белият дом обяви, че ще обмисли налагане на санкции срещу хората, отговорни за насилието в Украйна, и води консултации с Европейския съюз за евентуални санкции.

Според различни източници в ЕС вече има съгласие за предприемане на санкциите.

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън свика извънредно заседание на Съвета за политика и сигурност.

"Санкциите на ЕС срещу Украйна може да бъдат въведени още на 21 февруари", съобщи Мая Кочиянчич, говорител на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън.

Кочиянчич предупреди, че не иска да прогнозира решението на насрочения за утре извънреден Съвет на външните министри на ЕС, но коментира, че ако на него бъде взето решение за санкции, ограничителните мерки може да влязат в сила още на следващия ден.

Решението за санкции трябва да бъде прието с единодушие, каза още Кочиянчич.

Източници на ИТАР-ТАСС твърдят, че сред възможните санкции е забрана на определени лица, отговорни за кръвопролитията, за влизане на територията на ЕС и замразяване на активите им в европейски банки.

За подобен подход се обяви и френският президент Франсоа Оланд, който в специално съобщение призова ЕС да наложи "ясно насочени" и "спешни" санкции срещу отговорните за полицейското насилие в Украйна. Съобщението на Елисейския дворец беше публикувано след телефонен разговор на Оланд с полския премиер Доналд Туск, в който двамата са се съгласили, че такъв тип санкции са необходими.

"Няма да останем безучастни. Вероятно ще бъдат наложени санкции, които може да са насочени индивидуално към хората, стоящи зад насилието", заяви от своя страна френският външен министър Лоран Фабиюс.

Външният министър на Белгия Дидие Рейндерс вече заяви, че Брюксел подкрепя налагането на европейски санкции на украинските власти във връзка с ескалацията на насилието в страната.

"Украинският президент Виктор Янукович е отговорен за смъртните случаи в Киев“, заяви шведският външен министър Карл Билд, цитиран от Франс прес.

"Трябва да сме наясно: отговорността за смъртните случаи и насилието се пада на президента Янукович. Ръцете му са изцапани с кръв", написа Билд в Туитър.
Очаква се министрите на външните работи на Франция, Германия и Полша да пристигнат утре сутринта в Киев, малко преди съвещание в Брюксел на европейските външни министри.

Посредничеството на ЕС и САЩ се провали

По оценката на френското издание "Фигаро" подновяването на насилието говори, че опитите за европейско и американско посредничество в конфликта между властите и опозицията са се провалили.

Честите визити в Киев на европейския дипломат номер едно Катрин Аштън и на помощник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, които трябваше да помогнат за установяване на диалога между двете враждуващи страни, не попречиха на новата ескалация на насилието.

Нещо повече, режимът в Украйна вече смята подобни западни намеси за контрапродуктивни и дори упрекна директно Германия, която до този момент беше против въвеждането на санкции срещу Киев и оглавяваше европейските дипломатически усилия за постигане на разбирателство в Украйна, посочва "Фигаро".

Британският "Гардиън" отбелязва, че надеждите за постигане на споразумение за излизане от кризата в Украйна са се изпарили в пушека на горящите в Киев сгради и в дима от сраженията. "Вашингтон пост" от своя страна отбелязва, че след като се обърна към Русия за финансова помощ, украинският президент май вчера изгори всички мостове към Запада.

Ехото на насилието, случило се в Киев, ще отеква седмици, месеци и дори години наред в тази крехка и дълбоко разделена страна, сблъскала се с безсилието на САЩ и на ЕС да сложат край на конфликта, отбелязва в. "Ню Йорк таймс" и определя усилията на Вашингтон и Брюксел за постигане на мирно решение на украинската криза като безплодни.