Кризата задълбочава спада в жизнения стандарт на пенсионерите в Русия

За Борис Лисицин финансовата криза в Русия означава по-малко месо, сирене и наденица - лишения, които 86-годишният мъж твърди, че няма да го убият скоро. Само че за него и за милионите пенсионери, които са около една трета от руското население, повишаващите се цени предизвикват гняв заради спада на жизнения стандарт, застрашавайки подкрепа, която президентът Владимир Путин не може да си позволи да загуби, пише агенция Ройтерс в кореспонденция от Москва.

Някога за пенсионерите в Русия се казваше, че са "хора, които просто трябва да подкрепяме", припомня правителствен представител. Предвид обаче, че жените могат да се пенсионират на 55 години, а мъжете на 60, както и подобряването на здравеопазването, мнозина стават по-твърди в исканията си.

Тази тенденция не убягва на Путин, чиято роля на защитник на стабилността, социалния консерватизъм и щедрите държавни разходи му спечели силна подкрепа сред по-възрастните. Тяхната лоялност сега е подложена на изпитание от финансова криза, предизвикана от ниските цени на петрола и западните санкции срещу Русия заради Украйна.

Руският лидер отхвърля всякаква идея за орязване на социалните разходи, заявявайки пред правителството този месец следното: "Преди всичко, каквото и да правим и каквито и планове да си правим, трябва да гарантираме изпълнението на социалните си ангажименти".

Дори и със спазването на тези ангажименти, и обещаните увеличения на помощите, животът за милиони става труден.

"През 90-те години нямаше нищо в магазините, но хладилниците бяха пълни", разказва Лисицин, имайки предвид разпадането на Съветския съюз, което съсипа каналите за доставки и командната икономика, принуждавайки мнозина да разчитат на домашна продукция.

"Сега е обратното - има всичко в магазините, но хладилниците са почти празни", допълва бившият офицер и работник в радиозавод.

Седнал на малка масичка от ламинирана пластмаса в кухнята на двустайния си апартамент в предградие на Москва, Лисицин казва, че се бори да свърже двата края с поскъпването на храните и лекарствата, допълвайки, че понякога влиза в някой магазин и си излиза обратно.

Ценови скок

Миналата година цените в Русия скочиха на фона на обезценяване на рублата с 40 % спрямо долара, тласната надолу от спадащите цени на петрола, който е ключов за износа на страната. Поскъпването бе и заради западните санкции, които почти изключиха компаниите и банките от световните капиталови пазари.

През декември годишната инфлация достигна 11,4 %, според официалната статистика, като месото поскъпна с над 20 %, цената на захарта на дребно се повиши с цели 40 %.

Средната месечна пенсия е била 10 029 рубли (148 долара по курса от деня на публикуване на материала) през 2014 година, съобщи Федералната статистическа служба.

Пенсионерите твърдят, че един от най-големите удари, нанесени от кризата, е поскъпването на лекарствата, а повечето са внос. Около една пета от пенсията от 15 000 рубли на 84-годишната Нина Флорова отива за лекарства. Други разноски включват 1500 рубли на месец за общинския ѝ апартамент в Москва, 150-200 за електричество и 350 рубли за телефон.

Лисицин посочва, че най-много боли рязкото влошаване на начина му на живот. Някога чувствал се доста заможен, сега той описва, гледайки с ужас, как жена, живееща в един от най-привлекателните райони на Москва - Рубльовка - показва всекидневието си по сутрешно телевизионно шоу.

"Тя разпъна черно килимче (...) разпръсна нещо върху килимчето. Това бяха диаманти, хиляди. И се разходи върху тях боса и каза: 'Това е най-добрият масаж'", разказа Лисицин.

"Просто не мога да разбера. Защо някои прави това? (...) На върха живеят в различна действителност", допълва пенсионерът.

"Отвратителни условия на живот"

Пропастта във финансовото състояние е най-очевидна далеч от големите руски градове като Москва.

Едуард Карюхин, директор на неправителствената организация Доброе дело, посочва, че много от общо над 43,3 милиона пенсионери живеят в селските райони, където смъртността е висока и условията на живот са "отвратителни". Те обхващат мнозинството от 20-те % във висок риск от кризата, допълва той.

Правителството обеща действия, но това си има цена. Официални представители намекнаха за възможен ценови таван, а Путин обеща да индексира пенсиите спрямо инфлацията, макар че министри поставиха под съмнение изпълнимостта на мярката.

Предвижда се руският Държавен пенсионен фонд да похарчи тази година около 7,6 трилиона рубли, равняващи се на 10 % от брутния вътрешен продукт. Над една трета от сумата (2,8 трилиона рубли) ще се финансира от бюджетни трансфери, които раздуват с 18 % федералния бюджет.

Тихомълком държавниците може би се опитват да сведат до минимум разходите. Тази година нова програма предлага точки за всяка година, изработена след пенсионна възраст, за да се получава по-висока пенсия. Освен това Путин призова за мерки, чрез които да се поддържа активността на възрастните в Русия.

Това може да се обърне срещу него. Карюхин отбелязва, че сега старите хора се помагат взаимно и "постепенно могат да наберат сила и да защитават правата си".

"Властите се опасяват, че ще им се наложи да опитат да овладеят това" (недоволство - бел. ред.), добавя той.

По БТА