Кризата засилва желанието за смяна на управлението

Кризата, която вече се усеща от над половината българи, засилва желанието за смяна на управлението на страната и в същото време антикризисните мерки на правителството се ползват със слаба подкрепа или хората изобщо не знаят нищо за тях. Това сочат данните от национално представително проучване на институт "Отворено общество", проведено в периода март-април.

Близо 90% от анкетираните смятат, че са нужни специални мерки на държавата за противодействие на кризата. В същото време 44% изобщо не знаят какво е предприето, 24% са на мнение, че мерки не са взети, а 16.5% не одобряват предприетите стъпки на правителството. Подкрепа за тях има от едва 14.3% от анкетираните.

Директорът на института Георги Стойчев заяви, че наред с недоволството се засилва желанието за политическа промяна като голяма част от хората не искат следващото правителство да е коалиционно. Близо 33% са отговорили, че искат еднопартийно управление, 41.5 - експертно правителство, а 24% са за коалиционно.

На въпрос кой е най-добре да управлява страната във време на икономическа криза, 20.7% от анкетираните отговарят Бойко Борисов, 9% - Сергей Станишев, 6.6% Волен Сидеров, 5.7% - Ахмед Доган, 3.6% - Иван Костов.

ГЕРБ би получила 18% подкрепа на изборите за европарламент и 21% на парламентарните избори, БСП съответно – 12% и 13%, Атака – 8% и 9%, ДПС – 7%, СДС и ДСБ – 6% и 7%, НДСВ – 3%. Около 15-20% са колебаещите се дали да гласуват на двата предстоящи вота, а 23% казват, че няма да гласуват.

На въпрос - ако изборите са тази неделя за кого бихте гласували, 20.5 на сто от анкетираните са посочили ГЕРБ, 12.5 на сто - БСП, 8.6 на сто - "Атака", 7.2 на сто - ДПС, 6.6 на сто - за СДС и ДСБ. 2.9 на сто биха гласували за НДСВ, показва изследването.

Над половината българи вече са засегнати от кризата

55% от анкетираните заявяват, че кризата вече лично ги е засегнала. Георги Стойчев коментира, че въпреки това българите остават умерени песимисти и очакват ситуацията да е кризисна, но не и катастрофална.

Преките ефекти от кризата се изразяват при 18-19% от хората, които са с намалени заплати или член на семейството им е с понижено възнаграждение, за близо 15% са увеличени разходите за обслужване на кредит, между 10 и 15% от домакинствата имат член, който е излязъл в принудителен отпуск, на близо 10% е отказан кредит. 8.3% от анкетираните са съкратени от работа, а 19.5% отговарят, че член на семейството е бил съкратен.

При фирмите намалението на заплатите също е основен проблем, следван от съкращение на работници, спад на търсенето, принудителен отпуск, увеличени разходи за обслужване на кредити и отказ от кредитиране. Предприятията срещат затруднения при износа.

Проучването сочи, че и с криза, и без криза над 50% от българите заявяват, че положението в страната е нетърпимо.

В същото време се наблюдава доверие към МВФ и националната валута. Българите продължават да спестяват и по-голямата част от депозитите са в лева.

Около 20% заделят 50-70% и дори над 70% от месечния си доход, за да обслужват кредит и те се явяват рискова група.

Според изследването за 5-те месеца от началото на кризата през октомври миналата година броят на хората, които очакват влошаване на икономиката, се е увеличил с над една четвърт (от 42% на 54%), като очакванията за скок на безработицата са се увеличили двойно (от 20% на 44%).

Подпомагането на губещи фирми удължава кризата

Според Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в аналитичното звено "Индъстри Уоч" всяко спасяване на губещи предприятия от държавата е отлагане на преодоляването на кризата. Според него е нужна гъвкава държавна политика, която не е ориентирана към губещите, а създава еднакви условия на пазара, които са благоприятни за развитието на бизнеса.

Икономическият експерт от "Отворено общество" Георги Ангелов коментира, че оттук нататък всичко зависи от държавната политика за справяне с кризата. "При една разумна икономическа политика, ще има положителни резултати, но ако се действа неразумно, може да се повтори и кризата от 1996 година", посочи той.

Икономистът Димитър Чобанов посочи, че предстоящите избори са изкушение за управляващите да се впуснат в повече харчове и да увеличат разходите, което може да е опасно. "Сега разходите в бюджета са по план, но приходите са по-малко от предвиденото и излишъкът може много бързо да бъде намален и дори похарчен. Правителството трябва да пести от разходи, които не са толкова важни", смята Чобанов.