КС няма да разгледа като доказателство попълнени бюлетини, а само образци

Конституционният съд не прие направеното предложение от 71 народни представители, които поискаха касиране на изборите, да изиска от ЦИК бюлетини, на които е отразен глас със знак “Х”, за да се установи дали тайната на вота е нарушена. Това става ясно от определение на КС, с което Mediapool разполага. С него съдът отказва на народните представители да приеме техните доводи за необходимостта от подобно доказателство.

По този начин, без да е изрично уточнено, че представените от ЦИК бюлетини трябва да са с отразен глас на тях, формално е възможно като доказателство да бъдат приложени образци на бюлетини, от които няма как да стане ясно дали при евентуално отразяване на глас на тях ще се наруши тайната на вота.

На проведено заседание в сряда конституционните съдии са отхвърлили също предложението на народните представители, които оспорват избора на Росен Плевнелиев за президент, да бъдат изискани от ГД ГРАО списъка на лицата, които са заличени в изборите за президент и вицепрезидент на 23 октомври 2011 г.

В своето писмо депутатите аргументират това си искане, че списъкът, който стана база за т. нар. “забранителни списъци”, е съставен по информация от базата данни на Министерството на вътрешните работи. “Тези данни са от съществено значение за делото, тъй като заличаването на тази група избиратели е незаконосъобразно и противоконституционно е отнело правото им да гласуват в изборите за президент и вицепрезидент на 23 и 30 октомври 2011 г.”, пишат депутатите. Въпреки тези им мотиви КС не приемат молбата им за разглеждане на такова доказателство и няма да изискат списъка от регионалното министерство, под шапката, на което е главна дирекция ГРАО.

Конституционните съдии няма да изискат и от Общинските избирателни комисии протоколите, които са подписани с особено мнение от членовете на ОИК във връзка с нарушенията на Изборния кодекс в изборния ден.

Като доказателство няма да бъдат разгледани и жалбите за нарушения в изборния ден, подадени към ОИК, а само тези към Централната избирателна комисия. Въпреки, че в изборния ден ОИК е компетентният изборен орган, който разглежда жалбите против нарушения извършени от секционните избирателни комисии.

“Решенията на ОИК в тези случаи са окончателни и не подлежат на разглеждане в ЦИК. Ако се изискат само жалбите, постъпили в ЦИК, Конституционният съд няма да може да си състави ясна преценка относно законосъобразността и конституционосъобразността на проведените избори”, пишат от своя страна оспорващите вота.

Конституционният съд ще разгледа обаче доказателствата, представени от ЦИК в шест тома. От своя страна членовете на Централната избирателна комисия от квотата на ГЕРБ, които имат мнозинство в комисията, изпратиха преди седмица свое становище, в което “молят Конституционният съд” да не уважи жалбата на 71-те депутати.

Въпреки становището на ЦИК, което е издържано в хвалебствен дух за провеждането на изборите, документът е подписан с девет особени мнения, в които членовете на комисията от другите партийни квоти, с изключение на Елена Маркова (СК), свидетелстват за редицата изборни нарушения, в това число и за прозрачните бюлетини.

Очаква се Конституционният съд да се произнесе по законността на президентските избори в края на следващата или началото на по-следващата седмица.