КС обвинен в конфликт на интереси заради отмяната на академичната реформа

КС обвинен в конфликт на интереси заради отмяната на академичната реформа
Съдиите от Конституционния съд, които обявиха за противоконституционни текстове от Закона за развитие на академичния състав, бяха обвинени в конфликт на интереси по време на обсъждането на първо четене на промени в закона. Промените в приетия преди около половин година закон се наложиха, след като множество текстове в него, сред които и основни моменти от академичната реформа, бяха отменени от съда.

Веселин Методиев (Синята коалиция) заяви, че с новите текстове, предложени от ГЕРБ има “връщане назад“. Той заяви, че отменяйки текста, задължаващ преподавателите да са на един основен трудов договор в едно висше училище, съдиите са били в конфликт на интереси, тъй като са регламентирали работата си като преподаватели във висши училища.

Съдебният състав, обявил текстове от закона за противоконституционни, е с председател Евгени Танчев и включва съдиите Емилия Друмева, Владислав Славов, Димитър Токушев, Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Георги Петканов, Ванюшка Ангушева, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков. Решението е подписано с особено мнение от съдиите Владислав Славов, Благовест Пунев и Румен Ненков, а съдията Емилия Друмева е подписала решението с частично особено мнение.

Почти всички от съдиите, обявили за противоконституционни текстове на закона, са с академична кариера.

Според Методиев съдът си е позволил да действа като втора камара на парламента и да политиканства върху закона. Той се обяви против отказа на ГЕРБ от реформите, които включително и той е подкрепил в първоначалния вариант на закона, одобрен през пролетта.

Просветният министър Сергей Игнатов отказа да коментира изказването на Методиев, че решението на КС е взето в условия на конфликт на интереси. Той определи упрека на Методиев към ГЕРБ като “емоционален“.

Пътуващите професори ще бъдат спрени през друг закон

Игнатов обаче обяви, че въпросът с “пътуващите професори“ ще се реши през Закона за висшето образование.

“Това е проблем на Закона за висшето образование и на акредитацията на един университет. Ще поискам да се променят правилата на акредитация и там всеки титуляр на дисциплина трябва да подпише писмена декларация, че курсът който чете се чете само в този университет и не се чете на друго място от него. Тогава, ако щат да работят и на сто места“, обяви Игнатов.

Животът на ВАК се удължава

Макар Игнатов да бе против, депутатите приеха и предложението на левицата вече започнатите процедури преди приемането на новия закон, да се извършат от Висшата атестационна комисия (ВАК).

Предложението на левицата бе ВАК да продължи да работи до средата на следващата година, за да не се блокират вече започнали процедури. Игнатов обаче съобщи пред журналисти, че между първото и второто четене на закона този срок ще се съкрати. Той се позова на писмо на председателя на ВАК, според което всички започнати 200 процедури за кариерно израстване ще завършат до 3 декември и не е нужно срокът да се удължава чак до средата на следващата година.

Спор обаче възникна по въпроса кои процедури трябва да се смятат за започнали. Според Игнатов това са само процедурите, за които има избран рецензент и е платена такса.

Валентина Богданова посочи, че хората, които са подали документи, нямат вина за това, че в комисията не са им назначили рецензенти и не е започнала процедурата.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?