КС остави "тайните присъди" и "резервния защитник"

КС остави "тайните присъди" и "резервния защитник"

Конституционният съд публикува във вторник решение, с което се отхвърлят жалбите срещу последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които въвеждат фигурата на резервния защитник и възможността да се осъждат лица въз основа на тайни доказателства. Институцията бе сезирана през май от президента и 60 депутати от БСП и ДПС.

Според държавния глава и депутатите от опозицията новите постановки в НПК противоречат на Конвенцията за защита на правата на човека като ограничават правото на защита на обвиняемия и състезателния елемент в процеса, а също така възпрепятстват обективното установяване на истината.

Нормите предвиждат съдът да назначава резервен защитник на обвиняемия, ако упълномощеният не се яви без уважителна причина на съдебно заседания. Същото право получи и прокурорът в досъдебната фаза.

Другата спорна норма бе записаното право на съда да постановява осъдителни присъди при наличие на доказателства от СРС и анонимен свидетел.

Висшият адвокатски съвет, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Българският хелзинкски комитет подкрепиха исканията за отмяна на нормите. Съюзът на юристите в България сподели възраженията само по отношение на резервния защитник.

Конституционния съд бе сезиран от президента и опозицията с предупреждението, че ако спорните норми от НПК влязат в сила, ще последват множество осъдителни присъди за България пред Европейския съд в Страсбург.

По въпроса за "резервния защитник" КС намира, че тезата на президента и депутатите е неоснователна. Според институцията, ако тя бъде приета, принципно ще се оспорят всички процедури за ускоряване на съдебния процес. КС се мотивира и с факта, че обвиняемият може да се откаже от резервния си защитник, както и от всеки друг свой процесуален представител.

"Разглеждането и решаването на наказателните дела в “разумен срок” е основен принцип на наказателния процес. В най-голяма степен ангажирани с проблема са онези органи, които осъществяват функциите по ръководство на съответния етап на процеса – прокурорът в досъдебната фаза и съдът в съдебната фаза", заявява КС.

Съдът обяснява, че резервният защитник може да се разглежда и като още една гаранция, че обвиняемият ще получи квалифицирана правна помощ, когато не може да получи такава от собствения си адвокат.

КС отхвърля и възраженията върху "тайните присъди" с мотива, че СРС като всяко друго доказателство подлежат на манипулиране и е в ръцете на съда да се направи преценка. Институцията се позовава на основния закон, който не допуска придаването на различна сила на отделните видове доказателства.

"Единственото изключение е предвидено в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 (от конституцията - бел. ред.), която не допуска осъждане само въз основа на направено самопризнание", се казва в решението.

Приема се, че същото важи и за свидетелските показания без значение дали са дадени от явен или таен свидетел. В същото време обаче Конституционният съд прави изрична уговорка, че властите не могат да ползват като анонимен свидетел агент под прикритие, който е участвал в разследването. Институцията смята неговите показания за еднакви със СРС и изрично напомня, че само върху тях не може да бъде произнасяна осъдителна присъда.

КС отхвърля и жалба срещу отпадането на двегодишния срок в НПК, след който обвиненият в извършване на тежко престъпление да поиска вкарването на делото в съда. Съдът напомня, че НПК създава задължение прокурорът да приключва своето разследване в двумесечен срок, който може да бъде удължаван веднъж от неговия пряк началник, а всеки следващ път от главния прокурор. Това се счита за достатъчна гаранция срещу прокурорски произвол.

В същото време се напомня, че при някои разследвания са необходими и повече от 2 години заради обективни обстоятелства като съдебни поръчки от чужбина.

Споделяне
Още от България