КС отхвърли Истанбулската конвенция – размива границата между двата пола

Терминът "джендър" (социален пол) в Истанбулската конвенция противоречи на конституцията и размива границите между мъжкия и женския пол. Това реши Конституционният съд в петък и с мнозинство от 8 на 4 гласа обяви, че международният документ изцяло противоречи на българската конституция. Аргументите на осемте съдии като цяло се вписват в тона на национал-популисткия скандал, предизвикан в началото на годината от "Патриотите" и социалистите, които се обявиха срещу ратификацията на конвенцията.

Решението на КС бе посрещнато с облекчение от ГЕРБ, които не успяха да прокарат документа в Народното събрание и за да не изглежда, че се отмятат от ангажимента си пред ЕС, прехвърлиха топката към конституционните съдии.

Решението е подкрепено от председателя на КС Борис Велчев и членовете Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Кети Маркова, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска. "Против" са Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров.

Основното притеснение на мнозинството в КС е, че Истанбулската конвенция размива границите между двата пола, което, според тях, би затруднило борбата срещу домашното насилие.

"В Конвенцията чрез дефинирането на "пол" като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент", се казва в решението.

Да защитим българщината от джендърите

Осемте съдии от КС стъпват върху разбирането, че Истанбулската конвенция ще размие разликите между мъжете и жените, което противоречи с българското законодателство и "традиционното българско правосъзнание".

Като проблем се изтъква въвеждането на понятието "джендър" (gender), което в българския вариант на конвенцията се провежда като "социален пол".

Следва притеснението, че това би едва ли не би задължило България да признае съществуването на трети, четвърти, пети пол... Това притеснение бе отхвърлено от Съвета на Европа в началото на тази година.

Иначе КС признава, че Истанбулската конвенция е първият всеобхватен международен договор, който има за основна цел борбата с домашното насилие. КС подчертава, че декларираните цели на документа напълно съответстват на българското законодателство. Но не така стоят нещата с конкретните текстове в конвенцията.

За да прокара решението си, КС припомня редица документи на Съвета на Европа за забрана на дискриминацията, основана на "половата идентичност" (gender identity). Оттук се прави препратка и към човешките права на "трансджендър лицата" ("transgender people"), които са защитени в други документи на Съвета на Европа, но не и конкретно в Истанбулската конвенция.

"Изложеното по-горе ясно показва връзката между политиката на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени, като форма на дискриминация срещу жените, основана на пола и защитата на някои права на "трансджендър" лицата", мотивира се мнозинството в КС без да обръща особено внимание на факта, че Истанбулската конвенция не цели нещо подобно.

"Понятието "джендър" (gender) отразява определени социални и културни представи за мъжете и жените, изградени в дадено общество към определен момент. Тези представи търпят развитие до степен, че по-новите могат да изключат по-старите, като например, че полът е биологично детерминиран. От тази гледна точка един биологичен мъж може да има "джендър" (gender) на жена и обратно. Това води до възможността за избор на индивида по своя воля на различна "идентичност, основана на пола", която може и да не съвпада с биологичната. Така изложеното разбиране изразява аспекти на "джендър-идеологията" – сбор от идеи, убеждения и вярвания, че биологично детерминираните характеристики на пола са ирелевантни, а има значение само половата самоидентификация", разсъждава мнозинството на КС.

"Конституционният съд намира, че въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея. Така съдържанието на част от разпоредбите ѝ излиза извън декларираните цели на Конвенцията и нейното наименование", се казва в решението на съда. Следват обширни разсъждения за "джендърите", българщината и българката като майка.

Българката като майка

"Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. В конституцията биологичният пол "жена" се свързва със социалната роля – "майка", с "раждане", с "акушерска помощ". Накратко, понятието "пол" се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията", казва КС и допълва, че "традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност, т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности".

По-нататък се допълва, че дори разбирането за брака като връзка само между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание.

"Изискванията на чл. 4, параграф 3 от Конвенцията (текстът за социалния пол- б.р.) биха наложили в Република България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията", казва КС.

Позицията на Съвета на Европа е твърде ясна

Още в началото на година Съветът на Европа излезе с изрична позиция, насочена към българския дебат.

"Gender" (социален пол) и "sex" (пол) са две различни неща. В конвенцията, терминът "gender" е базиран на двата биологични пола - мъжки и женски. Той (gender) означава "социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете", обясни Съветът на Европа, но никой в България не обърна внимание на това.

Целта на въвеждането на понятието за социалната роля на пола е за да се въведе подходящо образование, което да обясни, че жените не бива да бъдат ограничавани от обществото само до традиционното разбиране в някои общества, че жените трябва да станат майки, които си стоят предимно вкъщи и се грижат за децата. Целта е да се обясни, че жените имат право да се ползват свободно от правата си, без значение какви са традиционните (консервативни) разбирания в конкретната държава.

В обяснителния доклад към Истанбулската конвенция изрично се подчертава, че терминът "джендър" няма за цел да замести термините "жени" и "мъже". Съветът на Европа изрично подчертава, че Истанбулската конвенция по никакъв начин не принуждава държавите да легализират еднополовите бракове.

Решението е "услуга" за политици от всички цветове

Решението на Конституционния съд представлява "услуга“ за политиците от всички цветове – предотвратява възможен конфликт в управляващата коалиция и съвпада с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Това се казва в особеното мнение на конституционните съдии Румен Ненков и Георги Ангелов.

Те напомнят, че времето ще бъде съдник дали КС е въплатил "онази безпристрастност, гражданска смелост и доблест, които са присъщи на независимото правосъдие". Двамата казват, че колегите им са си измислили несъществуващото понятие "половата бинарност", за да се мотивират.

"Тезата, че биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол е неотносима към проверка за конституционност на конвенцията", казват Ненков и Ангелов. Двамата изразяват тревогата си, че КС ползва като ръководни принципи неща извън предмета на конкретното дело.

"Като навсякъде по света, и у нас в България също се раждат хора с неопределена, неясно изразена биологична принадлежност, които не носят отговорност за това, което природата им е отредила. Във връзка с тази обективно съществуваща реалност актуални са въпросите дали такива хора подлежат на защита срещу дискриминация по полов признак, към кой от двата пола следва да бъдат причислени и кой да има решаващата дума за това. Проблематиката в това отношение е твърде сложна, за да може да бъде решена с две-три изолирани и твърде повърхностни констатации“, пишат Ненков и Ангелов.

"Дали мнозинството (в КС) би се съгласило, че биологично обективно съществуващите индивиди с неопределени или смесени полови белези ("интерсексуални" – хермафродити, кастрати), за разлика от включените в статистически доминиращото мнозинство с ясно изразена сексуалност, не разполагат със защита срещу дискриминация по признака "пол"?Дали същото се отнася и за лицата, чиито социален или психологически профил е различен от съответния профил на хората от мнозинството?", питат съдиите.

Те казват, че верен отговор на тези въпроси няма как да се намери, ако съдиите не проявят най-обикновената човечност, наречена в Преамбюла на Конституцията – хуманизъм.

Според тях общественият дебат по повод ратификацията на конвенцията се е развил като "нечестен, манипулативен политически проект за привличане на електорат на фона на показна защита на традиционния морал и националните традиции на българина".

Константин Пенчев обяснява, че понятието "социален пол" вече е възприето в българското законодателство - в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете. Той пише, че конвенцията не създава и ново понятие за пол, различно от биологичния.

Филип Димитров казва на свой ред, че понятието "джендър идеология", по подобие на другия понятия като "екофашизъм" и феминистонацистка", е без правна стойност. Той допълва, че конвенцията не носи риск от признаване на еднополовите бракове.

"Факт е, че понякога разумни класически либерални идеи се защитават от тесногръди либералфанатици или екстравагантни авантюристи по съответен за манталитета им начин. Конституционният съд не е призван да гадае дали такива ще се втурнат към българските училища и дали някое правителство няма да ги допусне там – нещо, което то има всичката власт да възпре, а при наличие на обратна политическа воля, то би могло да ги допусне със или без обсъжданата конвенция", обяснява Димитров.

Българският скандал

КС реши да образува дело по казуса с Истанбулската конвенция през март т.г., след като бе сезиран от 75 депутати от ГЕРБ. Отхвърлянето на международния документ като противоконституционен беше ясно от началото на месец юни.

Подобен сценарий можеше да се предположи още когато ГЕРБ реши да прехвърли "горещия картоф" с конвенцията на КС. Тогава шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) очерта следния сценарий: ако КС постанови, че има несъответствие с конституцията, тогава българският законодател ще има два варианта на избор: "Да се запази конституцията и да не ратифицира конвенцията, или обратно - да предприеме процедура за промяна в конституцията и респективно да ратифицира конвенцията".

В средата на март пък се разбра, че докладчик по делото е конституционният съдия Анастас Анастасов, бивш депутат от ГЕРБ и бивш зам.-председател на парламента.

Досега страните в ЕС, които не са ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие, са България, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Словакия и Великобритания.

Документът бе изтеглен от българския парламент под натиска на БСП и "Патриотите", чието настървение срещу "джендъра" се материализира в шумни обиди, хули и манипулации, които заглушиха всеки опит за що годе разумен разговор.

Истанбулската конвенция, която е най-подробното международно споразумение за борба с домашното насилие, беше приета от Съвета на Европа през 2011 г. Тя влиза в сила през август 2014 г. и е подписана от ЕС през юни 2017 година.

Според Европейската комисия, всяка трета жена в ЕС е била жертва на физическо и/или сексуално насилие след навършването на 15 години. Над половината от жените са били жертва на сексуален тормоз, а една от всеки 20 е била изнасилена. В България обаче документът бе разтълкуван като опит да бъде "дописан трети пол в законодателството". За да не изглежда, че проявяват слабост и не могат да наложат тезата си, ГЕРБ решиха да снемат темата от дневния ред и изпратиха конвенцията в КС.

След това Министерския съвет оттегли подкрепата си от Истанбулската конвенция. През юни обаче България изненадващо защити конвенцията пред Европейския парламент в качеството си на ротационен председател на Съвета на ЕС.

Сега ГЕРБ се поздравяват за мъдрия си ход. "Мисля, че точно това доказва политическото решение, което ние бяхме взели към онзи момент – да сезираме именно конституционните съдии. Ние сме длъжни да се съобразим с него", коментира в петък депутатът Александър Иванов.

"Обединени патриоти" приветстват решението на КС. Зам-председателят на групата Искрен Веселинов заяви: "За мен тази тема категорично трябва да бъде затворена. Можем да се гордеем, че ние, българите, бяхме от първите държави, които се възпротивихме на тази конвенция". Вариантът за промяна в конституцията, допуснат от Данаил Кирилов през март, е напълно изключен.

Заради решението на КС ликува и лидерът на БСП Корнелия Нинова. Според нея разумът и правото са надделели над чуждите интереси и послушанието на Бойко Борисов и кабинета му. Решението, по думите на Нинова, било победа на българския народ и идентичност.

"Що се отнася до социалния трети пол и джендър идеологията, изключително съм щастлива от решението", каза Нинова в Казанлък. Тя поздрави всички, които заедно с БСП са застанали срещу промяната на традиционните ценности у нас.

Корнелия Нинова разказа, че БСП е била подложена на тежък бой и имало натиск от свои и чужди в посока ратификация на Истанбулската конвенция. "Чужди ни обявиха за антиевропейска партия, омбудсманът ни хокаше, вицепрезидентът ни поучаваше. Беше изключително тежко", обяви още Нинова, цитирана от "Дневник".