КС отмени специалния прокурор на ГЕРБ

Снимка: БГНЕС

Фигурата на специалния прокурор, който има правомощия да разследва главния, противоречи на конституцията. Това реши Конституционният съд (КС), който бе сезиран по темата от президента Румен Радев. Така една от най-важните "реформи" на ГЕРБ отива в небитието. Решението е било взето с почти пълно мнозинство - 11 души са гласували, че поправките противоречат на конституцията. Само съдия Филип Димитров е бил на особено мнение.

Само името му е прокурор

Специалният прокурор е прокурор само по име. На практика обаче е нов, едноличен орган, посочва се в мотивите на КС. Начинът на избирането му (от Пленума на Висшия съдебен съвет) се доближава най-много до начина на избиране на самия шеф на държавното обвинение. Той обаче не подлежи на нито една от познатите форми на контрол, защото актовете не се обжалват както останалите прокурорски - пред горестоящата инстанция в държавното обвинение. Предвидено е само отказът от образуване, спиране и прекратяване на разследване да се обжалва пред съда - процедура, която пък не съществува при останалите прокурори.

"Единствено наименованието на този орган го определя като прокурор, защото за него е предвиден изцяло нов и различен спрямо останалите прокурори ред за назначаване и освобождаване и изисквания, на които следва да отговаря, за да бъде назначен за „прокурор по разследването срещу главния прокурор или негов заместник", посочва КС.

Съществуването на таква фигура не е предвидена в нито една разпоредба на конституцията. Специалният прокурор е овластен да извършва определени действия без за това да има опора в основния закон.

На практика е безконтролен

КС посочва и друг проблем в приетите поправки - не се предвижда възможност за отвод на специалния прокурор. В закона е разписана хипотеза за заместването му само при невъзможност да извърши определено действие по разследването - например оглед, привличане на обвиняем и т.н.

"Законът обаче не предвижда способ за „заместване“ на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник в случай не на фактическа, а на правна невъзможност той да извърши разследването – например в случай на пряка или косвена заинтересованост на прокурора от изхода на делото или на неговата предубеденост. Липсата на законова възможност за отвеждане на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник представлява заплаха за обективното, безпристрастно и правилно осъществяване на поверената на този прокурор функция. Така създаденият нов орган на прокуратурата вместо да осигурява гаранции за независимостта на разследването срещу главния прокурор или негов заместник буди сериозни съмнения относно постигане на декларираната от законодателя цел", посочва КС.

Независим, но само наужким

На пръв поглед специалният прокурор е независим, защото не е подчинен на главния, но това е само наужким. Реално той не разполага с никакви възможности да провежда независимо разследване, пише КС. Реалните действия биха се възложили на следовател, който обаче е подчинен на съответния прокурор, който пък е подчинен на главния.

"Прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник не разполага със самостоятелен следствен апарат, който да осигури независимостта на разследването. В закона е предвидено, че той може да възлага отделни действия по разследването на следователи от следствения отдел в специализираната прокуратура, които от своя страна са подчинени на съответния административен ръководител, на по-горестоящите органи, а с това и на главния прокурор. Още повече главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността и на всички следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Поради това и в този смисъл с приетата законова уредба не може да бъде постигната декларираната от законодателя цел за осигуряване на независимост на разследването срещу главния прокурор или негов заместник", посочват съдиите. 

Надница

Твърденията, че специалният прокурор противоречи на конституцията са напълно несъстоятелни. Това е написал в особеното си мнение Филип Димитров. Той посочва, че това е нова фигура, но в създаването на такива по принцип няма нищо противконституционно. Разумно е подобен прокурор да бъде извън контрола на главния, пише още той, защото в самото държавно обвинение влиянието на главния прокурор е много силно.

"Във връзка с горното и поради определената му от закона функция е в противоречие със здравия разум да се допуска, че Конституцията би могла да изисква "особения прокурор" да е йерархически подчинен на този, когото евентуално би трябва да разследва", посочва той.

Димитров иронизира аргумента, че специалният прокурор би могъл да остане без работа поради липса на престъпления, които да разследва и нарича това опасени "надничарско разбиранте".

"Той по-скоро отразява обичайно надничарско разбиране за работата на държавните институции. Следва само да се отбележи, че демокрацията познава институции, като например в някои страни президентската, конституционно-правната, както и някои надзорни, които при спокойни обстоятелства би било възможно да не извършват актове с месеци, но съществуването им е гаранция, а самата им възможност за намеса – от огромно значение - за демократичните процеси в страната. В конкретния случай опасенията, че "особения прокурор" може да не си е заслужил надницата едва ли са оправдани – очакването главният прокурор да извършва престъпления ежеседмично очевидно съществува у мнозина и неизбежно ще доведе до множество жалби, които колкото и да са неоснователни, ще му отворят достатъчно работа", пише той.

До края на мандата

Специалният прокурор бе създаден с поправки в НПК и Закона за съдебната власт. Преди няколко месеца управляващите форсираха работата по прокарването на текстовете, като заявката им беше, че те трябва да бъдат приети преди края на мандата. Формално това се случи, но никой освен авторите на т.нар. реформа не ги одобри. Съпротива срещу тях имаше и в прокуратурата, и във Висшия съдебен съвет, който трябва да избере специалния прокурор. Против се изказаха и неправителствени организации. Негативни мнения дойдоха и от чужбина.

Независимостта на Гешев

Поправките, прокарани от ГЕРБ, предвиждаха делата за евентуални престъпления, извършени от главния прокурор, да се водят от специалния прокурор.

В искането на президента до КС обаче бе посочено, че създаването на фигурата на особения разследващ прокурор засяга основни конституционни ценности като независимостта на прокурорите в рамките на съдебната власт, равенството на гражданите пред закона и забраната на извънредните съдилища. Радев дори посочи, че е притеснен за независимостта на самия шеф на държавното обвинение. Той се опасяваше, че новата фигура ще е извън системата за ръководство и контрол в прокуратурата, която на практика е изцяло подчинена на главния.

Споделяне

Още от България