Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

КС развърза ръцете на парламента да променя конституцията за ЕС

0 коментара

Свързаните с членството в Европейския съюз промени в конституцията могат да бъдат извършени и от обикновено Народно събрание, обяви Конституционният съд (КС) в отговор на внесено питане от президента Георги Първанов.

За свикването на ВНС по-рано тази година се обявиха управляващите от НДСВ, които през 2002 г. се противопоставиха на поисканите от СДС по-радикални промени в конституцията, но през март т.г. обявиха, че този ход е оправдан във връзка с членството в ЕС.

Президентът обаче се обяви против по-сериозни промени в конституцията, свързани със съдебната система, макар че тя е определяна от ЕС като кризисен елемент в реформата на страната.

Радикалните промени в основния закон във връзка със съдебната система бяха препънати от предишно решение на КС, който - по питане на главния прокурор - определи параметрите, в които обикновено Народно събрание може да променя конституцията. От тълкувателното решение на КС стана ясно, че само с решение на Велико НС следствието може да премине към МВР и да се осигури форма за контрол върху главния прокурор, тъй като тези промени представляват промяна във формата на държавно устройство.

Четирима съдии с особено мнение

В понеделник КС обяви, че свързаните с членството в ЕС промени не представляват промяна във формата на държавно устройство и държавно управление. КС посочва, че и обикновен парламент може да приема евентуални изменения в конституцията, отнасящи се до приеманите от органи на ЕС актове с наднационално, пряко и универсално действие по отношение на Република България; отпадането за гражданите на ЕС на конституционната забрана за придобиване собственост върху земя от чужди граждани и юридически лица; предвиждането на европейско гражданство и произтичащите от него последици; приемането на разпоредби, възлагащи на български държавни органи да упражняват представителни функции в органите на ЕС; възможността за осъществяване на предварителен контрол от Народното събрание при изработване на актовете, приемани от органите на ЕС; предвиждане предаването на български граждани на чужда държава или международен съд за търсене на наказателна отговорност, уговорено в международен договор, по който България е страна и разширяване признаците на равноправие на българските граждани в съответствие с Хартата за основните правата на ЕС.

Съдиите Стефанка Стоянова, Маргарита Златарева, Румен Янков и Живан Белчев са подписали решението с особено мнение, информират от съда.

Първанов не вижда необходимост от промени в системата на съдебната власт

С решението на КС се дава възможност на парламента, който вече създаде специална временна комисия за промени в конституцията, да приеме необходимите поправки, свързани с членството в ЕС. За това ще е необходимо квалифицирано мнозинство от две трети от депутатите.

През март, когато усилено се дискутираше необходимо ли е свикването на ВНС, категорично "против" се обяви БСП, с чието мнозинство през 1991 г. бе приета настоящата конституция. Президентът Първанов пък настоя евентуалните промени да са стриктно свързани с изискванията за членство в ЕС. Тогава левицата обвини НДСВ и дясната опозиция, че настояват за ВНС, за да отложат във времето следващите редовни парламентарни избори.

Отново през март министърът по европейските въпроси Меглена Кунева изрази тревога за темповете, с които България изпълнява ангажиментите си по глава "Правосъдие и вътрешен ред". Тя открои като "изключително сериозно" мястото на следствието и доброто сътрудничество между прокуратурата, следствието и съдебната власт в изпълнението на ангажиментите по тази глава.

Според нея без промени в конституцията, без ясно и ефективно място на следствието, на прокуратурата, за да може действително да работи ефективно цялата система, България няма да е адекватна на случващото се в Европа.

В питането си до КС обаче президентът така и не спомена за нови конституционни промени, свързани с реформата в съдебната система. Междувременно и председателят на парламента Огнян Герджиков обеща пред висши магистрати следствието да не бъде прехвърляно от съдебната към изпълнителната власт.

Обявено бе, че искането на ЕС за по-ефективно разследване ще бъде постигнато не чрез промяна на статута на следствието, а чрез изчистване на функциите на дознателите в МВР и следствието чрез поправки в НПК. За това щяла да допринесе и приетата Инструкция за взаимодействието на МВР, следствието и прокуратура.

Депутати от ОДС обаче опонираха, че основните промени в конституцията са нужни за подобряване на съдебната система. Заместник - председателят на ПГ на ОДС Димитър Абаджиев обвини президента, че блокира тези поправки и обяви, че дясната опозиция може да допълни питането до КС, за да се очертае кръга от истинските промени.

Дебатът за промените в конституцията на практика започна преди повече от година с 24-те идеи на СДС за промени в основния закон и след като депутати от дясната опозиция отнесоха до КС въпроса за изваждането на прокуратурата от системата на съдебната власт. Тогава КС обяви, че това са структурни промени, които могат да бъдат приети само от ВНС.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.