КС развърза ръцете на парламента да създава всякакви съдилища

Народното събрание има право да създава съдилища с всякаква специализация, съобразявайки се само със своята политическа преценка. Това става ясно от мотивите на Конституционния съд, с които бе отхвърлено искането на Върховния касационен съд (ВКС) и адвокатурата за забрана на спецсъда за борба с корупцията по върховете на властта.

Вкарването на делата срещу точно определени категории лица за определени престъпления в отделен съд доведе до сериозни съмнения, че се създава специално ("извънредно"), а не специализирано съдилище. В своята жалба ВКС сочи, че по подобен начин преди 74 години е бил създаден т.нар. Народен съд, който е бил за определени хора, а не за видове престъпления. Допълнителен аргумент за "извънредността" на спецсъда е, че разследванията по дела за корупция по върховете на властта ще имат по-дълъг срок от обичайното - една година, вместо два месеца.

КС обаче смята, че парламентът не може да бъде ограничаван при създаването на нови специализирани съдилища, защото това "би означавало да се отрече правото му на целесъобразна преценка". Съдът пише, че политическите аргументи са по-важни от процесуално-техническите. Така ръцете на Народното събрание са развързани да се създават на практика всякакви съдилища.

"Макар специализацията в областта на правораздаването най-често да се изразява в специализация само по предмет или само по субект, Конституционният съд счита, че вариантите в специализираното правораздаване са разнообразни, както и многообразни са критериите за предметна и/или субективна (персонална) диференциация на извършителите на престъпления", пише в решението на КС.

КС дава за пример Софийския градски съд, на който като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления (без корупционните), извършени от магистрати, депутати и членовете на Министерския съвет. Според съда подходът с градския съд е твърде сходен с този за специализирания съд и досега не е бил подлаган на съмнения.

"Конституционният съд счита, че критерият за специализация не може да се сведе à приори до един единствен – само предметен или само субективен (персонален). Допустимо е критерият да бъде разнороден или най-общо такъв, какъвто законодателят сметне за необходимо да очертае и обоснове надлежно с оглед специфичните за дадения момент нужди, породени от криминологичната обстановка в страната и належащите задачи за овладяване и борба с определен вид престъпност, в това число и чрез наказателно-правната репресия“, пише в решението на КС.

Според българската конституция Народното събрание има право да създаване специализирани, но няма право да създава извънредни съдилища. От решението на КС не се разбира как точно би изглеждал един "извънреден" съд, след като парламентът може да създава всякакви съдилища.

Конституционният съд обаче дава примери и с Висшия наказателен съд на Франция, който гледа делата за държавна измяна срещу президента на страната. Има и пример с Висшия антикорупционен съд в Украйна, чиято компетентност е основана на позицията на подсъдимите, както и на престъпленията, за които са обвинени.

КС цитира позиция на Венецианската комисия за украинския съд, с която неговото създаване е одобрено. Цитира се и решение на съда в Страсбург за словашкия специален наказателен съд от 2003 г.,

В него се признава, че има различни процесуални правила за делата в спецсъда, но отклоненията не били драстични, смята КС.