КС реши: Всеки прокурор може да разследва Гешев

Иван Гешев, снимка БГНЕС

Конституционният съд единодушно реши в четвъртък, че главният прокурор няма право да контролира разследванията срещу себе си. Това означава, че редови прокурор, който намери основание да образува наказателно преследване срещу Иван Гешев, може да го направи, съобразявайки се единствено със закона, доказателствата и своята компетентност.

Главният прокурор ще загуби право да се меси по този случай и да разпорежда на своя подчинен.

Както Mediapool вече съобщи, конституционните съдии стъпват на принципа, че никой не може да бъде съдия по собствения си случай. Решението все още не е публикувано.

То развързва ръцете на Народното събрание да извърши мащабна съдебна реформа, която да сложи край на недосегаемостта на главния прокурор. За тази цел няма да се налага промяна в конституцията.

Решението на КС създава единствено възможност за реформа. Настоящото състояние на прокуратурата не дава надежди, че институцията може да осъществява качествен вътрешен контрол.

Механизмите на кадрови подбор през Висшия съдебен съвет, повишенията и управлението в прокуратурата през последните години доведоха институцията до пълно подчинение. В огромното си множество прокурорите са превърнати в съучастници на единоначалието и задкулисните битки за овладяване на съдебната система. Те се активираха под строй да подкрепят кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор, след като им бе наложена единодушно от Прокурорската колегия на ВСС.

След това прокурорите се хвърлиха да бранят Гешев от протестиращите граждани и президент, като по този начин реално се намесиха в политически процеси.

След решението на КС всеки смел прокурор, който дръзне да проверява или разследва главния прокурор, ще е принуден да прави това във вражеска среда, под обсадата на свои колеги, които са подчинени на разследвания от него началник.

Независимият прокурор най-вероятно няма да може да разчита на подкрепата на полицията и колегите си, което ще обрече на провал всяко усилие за всеобхватно разследване. След края на делото, смелият прокурор отново ще бъде подчинен на своя шеф, когото е дръзнал да разследва.

Единственото решение на тази ситуация изглежда създаването на независима структура, която да следи за действията на ръководството на държавното обвинение. Едновременно с това е нужно прокуратурата да бъде поставена под гражданска и парламентарна отчетност. Конституционните промени могат да се фокусират върху Висшия съдебен съвет и намаляването на политическото влияние там.

Решението на Конституционния съд идва след внесено през декември м.г. искане на правителството за тълкуване на основния закон, за да разбере дали фигурата на "независимия прокурор" е възможна. Всичко това се случи заради Венецианската комисия, която за пореден път препоръча радикална реформа на конституцията и Висшия съдебен съвет.

Международната институция към Съвета на Европа обяснява от години, че без дълбока реформа няма как да се премахне недосегаемостта на главния прокурор в България. Това означава не толкова промени в конституцията, които да засягат прокуратурата, колкото Висшия съдебен съвет, чрез който главният прокурор мултиплицира огромното си влияние върху системата.

Премиерът Бойко Борисов и правосъдният министър Данаил Кирилов обаче игнорираха напълно Венецианската комисия и внесоха набързо скалъпен законопроект в парламента само няколко дни след доклада на комисията. С него се предлагаше създаването на фигурата на независим прокурор, който да може да разследва главния прокурор.

И този проект обаче съхрани основния дефект на съществуващата система: кой би подкрепил въпросния независим прокурор в едно тежко разследване срещу най-влиятелната фигура в съдебната власт?

Два дни по-късно президентът Румен Радев критикува правителството и обяви, че сам ще предложи промяна в основния закон, но след провеждането на широки обществени дебати. Това така и не се случи, включително заради бойкота на управляващите и започналия вече конфликт между него и главния прокурор. Радев ще получи нов шанс след 23 юли, когато КС излезе с решението си.

Именно критиките на Радев обаче накараха Министерския съвет да оттегли законопроекта си и да попита КС в опит да изземе политическата инициатива от държавния глава. Още тогава конституционни съдии коментираха, че нагласата е да се произнесат в полза на ограничаване на огромната власт на главния прокурор чрез тълкуване на основния закон. Те наричат тази процедура "демократизиране на държавността".

Споделяне
Още по темата
Още от България