КС забрани на депутатите да питат Цацаров за знаковите дела

снимка БГНЕС

С единодушно решение Конституционният съд (КС) забрани на депутатите да питат главния прокурор за конкретни наказателни дела. Решението е по питане на Сотир Цацаров.

Казусът възникна след последните промени в конституцията. В основния закон бе приета възможността народните представители да могат да изискват „доклади от главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика“.

„Народното събрание не може да изисква от  главния прокурор доклад  относно дейността на прокуратурата по конкретно наказателно производство“, се казва в решението на КС по тълкувателното дело.

В своето искане главният прокурор застъпва тезата, че превратно тълкуване на основния закон може да доведе до "настъпването на неблагоприятни за националната правна система последици". С това той открито се противопоставя на възможността на депутатите да го питат за конкретни наказателни производства.

Цацаров посочва, че той не е пряк шеф на прокурорите, а организира работата на институцията и издава методически указания.

"Допускането на трайна практика, при която Народното събрание успешно предявява към главния прокурор като ръководител на единната прокуратура очаквания за получаване на развитието, установеното, предприетите и предстоящите действия по конкретно наказателно производство би го поставила пред необходимостта сам да изисква тази информация и да се намесва по дела", писа Цацаров до КС.

Тезата му напълно отговаря на конституционната норма, която определя неговата функция в прокуратурата. В същото време тя влиза в челен сблъсък с реалността – не е имало главен прокурор, който да не може и да не изисквал информация по делата от своите подчинени.

Това е установена практика при всеки главен прокурор, включително Сотир Цацаров, най-малко при обосновка на исканията му пред Висшия съдебен съвет за отстраняване на магистрати. Никой никога не е смятал това за намеса по делата, защото става дума за част от функции. В прокуратурата продължава да функционира и т.нар. специален надзор по знаковите дела. Никой редови прокурор не е възразил срещу назначаването на наставници, които да му се бъркат в работата. Това също не се счита и за намеса по делата.

Според главния прокурор, ако депутатите започнат да получават доклади за конкретни дела, така ще бъде нарушена независимостта на съдебната власт.

В началото на тази година Европейската комисия изрично препоръча да се създаде процедура, по която главният прокурор да отчита пред обществото работата по знаковите дела.

"При зачитане на презумпцията за невиновност, главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията", поиска Брюксел.

Коментарът на Цацаров бе: "Това е някаква форма... не някаква, а доста силна форма на публичен контрол".

Решението на КС не е изненадващо, защото следва практиката на съда. В края на 2011 г. КС отне достъпа на депутатите до документи, считани от прокуратурата за следствена тайна. С това решение на КС прокуратура получи възможност да игнорира буквално всички искания на депутатите за достъп по конкретни дела. Единственото, което прокуратурата трябва да направи, е да декларира в парламента, че исканата информация е следствена тайна.

Тогава КС бе сезиран от главния прокурор Борис Велчев, който сега е председател на КС.

Обявяването на този текст за противоречащ на конституцията доведе до революционни промени в работата на парламента, който дотогава имаше пълен достъп до документи от прокуратурата при проверка на различни казуси от голям обществен интерес. След това депутатите попаднаха в капана на избирателното подаване на информация от прокуратурата и МВР.

Емблематичен пример за това стана случаят с починало новородено в Горна Оряховица през ноември 2010 г., когато вътрешният министър Цветан Цветанов чете пред парламента извадки от СРС-та, уличаващи лекарите в умишлено престъпление. Депутатите нямаха никаква възможност да реагират, защото нямаха право да получат цялата картина по случая.

Още от България