С единодушно решение Конституционният съд (КС) забрани на депутатите да питат главния прокурор за конкретни наказателни дела. Решението е по питане на Сотир Цацаров.
Казусът възникна след последните промени в конституцията. В основния закон бе приета възможността народните представители да могат да изискват „доклади от главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика“.
„Народното събрание не може да изисква от главния прокурор доклад относно дейността на прокуратурата по конкретно наказателно производство“, се казва в решението на КС по тълкувателното дело.
В своето искане главният прокурор застъпва тезата, че превратно тълкуване на основния закон може да доведе до "настъпването на неблагоприятни за националната правна система последици". С това той открито се противопоставя на възможността на депутатите да го питат за конкретни наказателни производства.
Цацаров посочва, че той не е пряк шеф на прокурорите, а организира работата на институцията и издава методически указания.
"Допускането на трайна практика, при която Народното събрание успешно предявява към главния прокурор като ръководител на единната прокуратура очаквания за получаване на развитието, установеното, предприетите и предстоящите действия по конкретно наказателно производство би го поставила пред необходимостта сам да изисква тази информация и да се намесва по дела", писа Цацаров до КС.
Тезата му напълно отговаря на конституционната норма, която определя неговата функция в прокуратурата. В същото време тя влиза в челен сблъсък с реалността – не е имало главен прокурор, който да не може и да не изисквал информация по делата от своите подчинени.
Това е установена практика при всеки главен прокурор, включително Сотир Цацаров, най-малко при обосновка на исканията му пред Висшия съдебен съвет за отстраняване на магистрати. Никой никога не е смятал това за намеса по делата, защото става дума за част от функции. В прокуратурата продължава да функционира и т.нар. специален надзор по знаковите дела. Никой редови прокурор не е възразил срещу назначаването на наставници, които да му се бъркат в работата. Това също не се счита и за намеса по делата.
Според главния прокурор, ако депутатите започнат да получават доклади за конкретни дела, така ще бъде нарушена независимостта на съдебната власт.
В началото на тази година Европейската комисия изрично препоръча да се създаде процедура, по която главният прокурор да отчита пред обществото работата по знаковите дела.
"При зачитане на презумпцията за невиновност, главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията", поиска Брюксел.
Коментарът на Цацаров бе: "Това е някаква форма... не някаква, а доста силна форма на публичен контрол".
Решението на КС не е изненадващо, защото следва практиката на съда. В края на 2011 г. КС отне достъпа на депутатите до документи, считани от прокуратурата за следствена тайна. С това решение на КС прокуратура получи възможност да игнорира буквално всички искания на депутатите за достъп по конкретни дела. Единственото, което прокуратурата трябва да направи, е да декларира в парламента, че исканата информация е следствена тайна.
Тогава КС бе сезиран от главния прокурор Борис Велчев, който сега е председател на КС.
Обявяването на този текст за противоречащ на конституцията доведе до революционни промени в работата на парламента, който дотогава имаше пълен достъп до документи от прокуратурата при проверка на различни казуси от голям обществен интерес. След това депутатите попаднаха в капана на избирателното подаване на информация от прокуратурата и МВР.
Емблематичен пример за това стана случаят с починало новородено в Горна Оряховица през ноември 2010 г., когато вътрешният министър Цветан Цветанов чете пред парламента извадки от СРС-та, уличаващи лекарите в умишлено престъпление. Депутатите нямаха никаква възможност да реагират, защото нямаха право да получат цялата картина по случая.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
6 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Тези дупетати да не се правят на омбудсмани, само омбудсманката може да го пита.Те да питат Захариева или вицетата по темите защото гл.прокурор по закон е над всичко и всички и само Бог е над него, а не някои случайно попаднали в Говорилнята.В САЩ ако някой сенатор или конгресмен попита гласно Гл.прокурор там или както там му викат ще има скандал с последствия.Картаген трябва да бъде разрушен, а Хилъри да я пратят в специална интитуция поне за "случката" в Бенгази.
КС може да отпусне малко примката и да разреши да питат поне шофьора .
Корумпираните български политици създадоха този съдебно-прокурорски Франкенщайн дето сега им се зъби сардонично. Върховната власт в една парламентарна демокрация е парламента и е време съдебната власт да се реформира и започне да работи за народа, а не за мафията.
Takaва демокрация си направихме! Такава демократична конституция си приехме-с ТЪЛКУВАТЕЛЕН(дописващ конституцията)конституционен съд. Таз демократична кУнституцуя обаче ни вкара в NATO! Вкара ни в €С!Ще ни вкара в Шенген и €вро зоната! Таз Бг демокрация е призната от САЩ и €С за "функционираща"! Цинични решения са формално законни! Законност е противоположно на морал! Това решение на КС е формално законно, но демократично и като такова НЕморално!