КТ "Подкрепа" иска учителската заплата да е поне 1500 лв.

Стресиращата среда в училище гони младите педагози

КТ "Подкрепа" иска учителската заплата да е поне 1500 лв.

Размерът на чистото трудово възнаграждение на педагозите трябва да стане не по малко от 1500 лв. в краткосрочен план, за да се привлекат млади хора в учителската професия.

Това се твърди в анализ на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", озаглавен "Учителската професия - проблеми и решения".

Обещанието на правителството на ГЕРБ е средното възнаграждение на педагозите да достигне 1600-1700 лв. чисто в края на мандата, тоест през 2021 г. Така ще се постигне удвояване на учителските заплати спрямо 2017 г., когато третото правителство на Бойко Борисов взе властта. Тази година заплатите на педагозите се вдигнаха с 20%, като средното възнаграждение вече е 1300 лв. бруто, което е към 1000 – 1100 лв. чисти пари. Стартовата заплата за учител пък вече е 920 лв.

Целта е да се привлекат млади хора в системата. По данни на Министерството на образованието и науката (МОН) сега младите учители са едва 8% от общия брой, а през следващите 8 г. предстои да се пенсионират около 40 000 български учители.

"Бумащината" стресира учителите

Според синдикат "Образование" годишният норматив на преподавателска заетост на учителите не трябва да е повече от 500 часа плюс 36 часа за консултации, а учениците в паралелка да са от 22-ма до 26-ма, а не повече.

Необходимо е ефективно и решително да се намали "безмерната бумащина" в училище, а работата на класния ръководител да се заплаща не по-малко от 100 лева, настояват от учителския синдикат, с председател Юлиян Петров.

Когато има дете или деца със специални образователни потребности в клас, учениците в паралелката не трябва да са повече от 16, за да има успешна специална подкрепа, както и шанс за успешен учебен процес за останалите ученици, се посочва в анализа. В него се настоява учителите да не се използват от директорите и институциите за непедагогически и несвойствени дейности като охрана, отбрана и "търсене" на ученици. Участието на педагози в организирането на матури и външни оценявания да става след тяхното изрично съгласие, искат от образователния синдикат.

КТ "Подкрепа" иска мерки за защита на учителите от насилие

Синдикатът настоява още МОН и общините да осъществяват "превенция срещу натиска върху българския учител и директор в смисъла на многобройни медийни атаки, заведени съдебни дела и намеса в автономията на образователните институции - училища и детски градини".

Синдикат "Образование" настоява да се приеме закон за защита на учителя и да се инкриминира насилието срещу него. Педагозите често стават обект на вербална и физическа агресия, получават заплахи и безпардонни атаки, заведени са и съдебни дела към тях от ученици и родители.

Според проучване на профсъюза младите хора с учителска правоспособност не желаят да работят като учители по няколко причини. На първо място отблъскващ от професията фактор е силно стресиращата среда в училище. Учителската професия е с висок обществен интерес, под зорко, критично и често недоброжелателно наблюдение, свързва се и с огромни очаквания. Успоредно с това се сблъсква с нежеланието и с отказа за конструктивно и ангажирано партньорство от страна на родителите, на оторизираните институции, на медиите, на обществените организации и не на последно място - на повечето ученици, констатират синдикалистите.

Друг проблем е свръхнатовареността на учителя, съчетана с маловажни и ненужни административни и несвойствени задачи. 97.3 от работещите учители са на мнение, че няма облекчаване на "безмерната бумащина" в образователните институции.

Наличието на много дейности в трудовата и длъжностната характеристика на учителя, които го натоварват като време и вложен труд, водят до увеличение на дневната и седмичната норма му на заетост до 55-60 часа, като наднормените часове обикновено са безвъзмездни, т.е. не се заплащат, сочат данните от проучването.

Паралелките трябва да са с до 26 деца

Според него трудната среда за работа и специфичната ситуация на организация на учебния процес в учебните часове се усложнява, ако в клас има 26 и повече ученици. В големите и в "престижните" училища учениците в паралелките често достигат до 31-32, което поставя обучението, възпитанието и социализацията им в ситуация, която не отговаря на нормите на един съвременен учебен процес и обезсмисля вложените от учителя усилия за постигането на заложените в обучението цели, коментират от синдиката.

Проблем е също, че учителите по география и икономика, по физика и астрономия, по химия, по музика, по изобразително изкуство, по технологии, по физическо възпитание и спорт седмично работят с по 400-450 ученици от различни възрастови групи. За тези педагогически специалности се е утвърдила обаче следната поляризация - ниска седмична норма от часове по тези предмети (1 до 2 часа седмично) за учениците и неимоверно висока годишна норма за учителите - от 684-700 и повече часове. "Това, освен че увеличава класовете, в които тези педагози преподават, но и намалява шанса на съответния учител да изпълни нормата за преподавателска заетост в по-малките образователни институции. Процесът формира негативната тенденция тези часове да се раздават като лекторски на неправоспособни преподаватели, от което пада качеството на образование", твърдят от учителския синдикат.

В анализа се иска още МОН, заедно със синдикатите, да утвърдят система за рехабилитация и запазване на здравето и работоспособността на учителите, които работят до 65 и повече години.

Споделяне

Още от България

Нужно ли е писмено споразумение за новото правителство?