Депозитите на гражданите са за над 4 мрд. лв.

КТБ е раздала кредити за над 3.4 млрд. лв. на кухи фирми

Това е близо две трети от кредитния портфейл, който възлиза на 5.3 млрд. лв.

КТБ е раздала кредити за над 3.4 млрд. лв. на кухи фирми

Корпоративна търговска банка (КТБ) е раздала кредити за над 3.4 млрд. лв. на 82 фирми, преобладаващата част от които са без дейност. Това е близо две трети от кредитния портфейл на банката, който възлиза на над 5.3 млрд. лв.

В същото време депозитите на гражданите и домакинствата в КТБ са 4.37 млрд. лв. Високо ликвидните средства на банката, които са в наличност или в БНБ, са едва 331 млн. лв.

Общите активи на банката възлизат на 6.66 млрд. лв., а капиталовата дупка на 4.22 млрд. лв.

Това показват публикуваните от БНБ данни за основните балансови позиции на КТБ към 30 септември. Оценките на активите и пасивите на КТБ бяха направени от одиторските компании "Ърст енд Янг", "Делойт България" и "АФА" по международните стандарти за финансова отчетност.

Одитният доклад е основен за взимане на окончателно решение на съдбата на КТБ. БНБ обеща това да стане ясно до 20 ноември. От съобщението на Централната банка става ясно, че диагнозата е фалит, ако парламентът не промени законодателството и не осигури държавен ресурс за спасяване на банката.

Данните от одита потвърждават, че КТБ масирано е набирала средства от вложители и депозити на държавни фирми, общини и институции чрез примамливо високи лихви.

В същото време чрез сложни схеми е отпускала кредити на свързани фирми, които са прехвърляли парите на трети компании и те са купували активи – предприятия, бизнеси, имоти и т.н.

Крайните собственици на тези компании най-вероятно никога няма да станат публично достояние, освен ако със задачата за откриването им не се заеме специализирана международна компания. За назначаването на такава проверка пръв настоя Реформаторският блок, а след това и ДПС, и ГЕРБ и други партии и политици, но БНБ така и не предприе такъв ход.

Централната банка публикува в сряда само резултатите от одита, но не и самите доклади, които са поверителни. Оповестените данни потвърждават вече известния факт, че мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев е източвал банката, но няма преки данни за други личности и компании.

366 млн. лв. взети от Цветан Василев са несъбираеми

Като абсолютно несъбираеми са определи две тегления за общо 366 млн. лв. от КТБ направени от фирми, свързани с мажоритарния собственик на банката Цветан Василев.

Едната счетоводна операция е за изтеглените на каса 206 млн. лв. на 20 юни – деня, в който КТБ беше затворена и поставена под специалния надзор на БНБ. Тези пари са получени от фирмата на Василев "Бромак" срещу обещанието ѝ да ги върне до 30 юни, но това не е направено и досега.

За това срещу Василев беше повдигнато обвинение за източване на банката и прокуратурата поиска задържането му. Банкерът обаче е на свобода в Белград, в очакване на развоя на делото за екстрадирането му.

Друга подобна операция, определена като несъбираема, е заемообразно предоставяне на ДЦК-та за 80 млн. евро на "ТЦ-ИМЕ" – холдинговото дружество на Цветан Василев, на което са отпуснати над 1.5 млрд. лв. от КТБ, според публикации в пресата. Дружеството в момента е в процедура по несъстоятелност и "вероятността това вземане да бъде събрано е минимална", е посочено в съобщението на БНБ.

Две трети от кредитите са раздадени на кухи фирми

Близо две трети от кредитите в размер на 3.43 млрд. лв. са раздадени на 82 фирми, като преобладаващата част от тях (67 случая) нямат собствена оперативна дейност или тя е силно ограничена, а приходите им се генерират от трети лица.

Това са дружества и холдингови компании, чиято основна дейност е предимно инвестиционна. В много случаи без собствен персонал и друга оперативна дейност. Много от тях са създадени по-малко от година преди да получат първия си заем или са такива с цел придобиване на дялове и акции в други дружества.

На повечето от тях не са намерени подробни бизнес планове или друга информация, която да подкрепи отпускането на заема и как той ще бъде погасяван във времето. За голяма част от тях в кредитните досиета няма документи, които да удостоверят дали заемът е използван по предназначение.

Обезпеченията по тези кредити са залози на материални активи, бъдещи вземания с постъпления по банкови сметки на кредитополучателя в банката, акции на придобитите предприятия или търговски предприятия. В резултат на правния анализ преобладаващата част от тези обезпечения се оказват с пропуски при тяхното учредяване или несъществуващи, което ги прави нереализируеми, констатират одиторите. Така само 2% от раздадените 3.43 млрд. лв. имат валидни обезпечения.

От тях кредити за близо 1.4 млрд. лв. са предоговаряни многократно, като са удължавани сроковете за тяхното погасяване. Обслужването им е било преустановено след поставянето на банката под специален надзор и към 30 септември налице са значителни просрочия. За това обезценката на кредитите от тази група от 86 компании е най-голяма – за над 3 млрд. лв.

В подобно положение е и група от 5 фирми с експозиция от 172 млн. лв., които макар и да имат оперативна дейност, не обслужват кредитите си.

Други две фирми пък вече са в процедура по несъстоятелност и очакваната загуба от тях е оценена на 14 млн. лева.

Група от 6 компании с обща експозиция от 377 млн. лева е определена като дружества с оперативна дейност с висока степен на бизнес зависимост от малко на брой свързани лица, като необходимите обезценки са за 216 млн. лева.

За други 29 компании с кредити за общо 888 млн. лева е установена оперативна дейност, но имат проблем с обслужването на заемите заради влошено финансово състояние. Така необходими обезценки са оценени на 594 млн. лева.

Така като безпроблемни са определени само 14 дружества с общ размер на експозициите от 441 млн. лева. При тях в пет от случаите не са установени съществени валидни обезпечения, но финансовото състояние на фирмите дава основание за заключение, че за тази група необходимите обезценки ще са за 46 млн. лева.

Гражданите с влогове за над 4.1 млрд. лв., общини държат 100 млн. лв.

Влоговете на граждани и домакинства в КТБ възлизат на над 4 млрд. лв..

Депозитите на държавни и общински предприятия в КТБ възлизат на 378 млн. лв.

Частни фирми държат на влог 766 млн. лв. към края на септември, докато към края на юни техните депозити са били 813 млн. лв.

Общини имат сметки в КТБ за 100 млн. лв. Тези пари няма да бъдат загубени, защото са обезпечени с държавни ценни книжа.

Още по темата
Още от Бизнес