КТБ и "Креди Агрикол" няма да отворят врати на 21 юли

Клоновете на "Корпоративна търговска банка" (КТБ) и дъщерната ѝ "Креди Агрикол" няма да отворят врати на 21 юли, както беше обещано по-рано, а ще останат затворени поне до 21 септември. Това става ясно от съобщение на Българската народна банка (БНБ) във вторник.

 

В него е посочено още, че централната банка е задействала процедурата по влизането на България в Европейския банков съюз, за което се разбраха политическите партии във вчерашните консултации при президента Росен Плевнелиев.

 

Междувременно правителството подкрепи плана на БНБ за решаване на кризата с двете банки, обявен на 11 юни, който обаче беше отхвърлен на консултациите при президента на 14 юни.

 

"Продължаваме да считаме, че вариантите, при които жизнената част от КТБ с подкрепа от страна на БНБ, Фонда за гарантиране на влоговете и правителството продължава да работи, са за предпочитане пред стандартната схема на затваряне на банката и обезпечаване на вложителите до 100 хил. евро", се казва в съобщение на правителствената пресслужба.

 

В момента текат преговорите между политическите сили относно бъдещето на КТБ и "Креди Агрикол", като се очаква в сряда да има някакво сближаване на позициите им.

 

Продължава процедурата по специален надзор

 

Поради липса на съгласие относно предложения от централната банка и правителството законодателен подход, обсъден преди това с експерти на основните парламентарни политически сили, за намиране решение на проблемите в банковата група КТБ и за фирмите и гражданите, които имат депозити в нея над 196 хиляди лева, БНБ продължава работа по процедурата на специален надзор, се казва в съобщението на банката.

 

Съгласно сега действащата законова база (чл. 115, ал.3 от Закона за кредитните институции), максималният срок на специалния надзор е до 6 месеца, но в конкретния случай БНБ е наложила срок от 3 месеца, е посочено още в съобщението.

 

Това означава, че на 21 юли КТБ и "Креди Агрикол" няма да отворят врати и клиентите им няма да могат да боравят със средствата си. Двете банки ще бъдат затворени поне до 21 септември.

 

От БНБ информират, че се запазва сегашният ред на обезщетяване на влогове в КТБ, но това ще стане след изтичането на наложения от надзорния орган тримесечен срок, т.е. след 21 септември.

 

На срещата при президента в понеделник политическите сили се разбраха, че гарантирани остават само граждански и фирмени влогове до 196 хил. лв.

 

Преди три дни министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев коментира, че това трябва да се промени, тъй като много държавни дружества ще загубят от своите сметки в КТБ.

 

Кабинетът подкрепя действията на БНБ

 

Правителството ще продължи да подкрепя усилията на БНБ за намиране на цялостно решение относно КТБ, се казва в първото съобщение на кабинета откакто на 11 юли БНБ оповести плана си за отнемане лиценза на КТБ и одържавяването на "Креди Агрикол".

 

Безспорно е, че гарантираните съгласно закона депозити в рамките на до 100 000 евро (196 000 лева) ще бъдат изплатени по действащото законодателство, за което правителството ще съдейства с необходимия финансов ресурс, се казва в правителственото съобщение.

 

Планът на БНБ от миналия петък предвиждаше обявяване в несъстоятелност на КТБ и прехвърляне на "добрите ѝ активи" в "Креди Агрикол". За целта обаче беше необходимо приемането на специален закон и евентуалното наливане на 3.5 млрд. лв. в новата държавна банка. Така щяха да се гарантират всички депозити, независимо от размера на сумите в тях.

 

На срещата при президента този план обаче беше отхвърлен от политическите сили и беше решено да се спазва действащото законодателство.

 

"Подобни варианти по никакъв начин не оправдават и не прикриват евентуални некоректни длъжници или лица, които са ощетили банката. Напротив, настояваме за максимална прозрачност на тези лица. Тези варианти обезпечават нормалното функциониране на десетки български фирми и могат да минимизират съвкупните загуби за обществото от прекъсването на работата на тази, сравнително голяма българска банка", се казва в правителственото съобщение.

 

Кабинетът ще продължи да участва в консултациите на всички нива за намиране на конструктивното и работещо решение относно казуса КТБ. Призоваваме политическите сили за диалог в името на стабилността на държавата и да се въздържат от непремерено политическо говорене по темата, се казва още в съобщението на кабинета.

 

Финансовият надзор е без правомощия по отношение на банките

 

Комисията за финансов надзор (КФН) няма никакви законови правомощия да упражнява надзор върху дейността на КТБ като банка по набиране на депозити и отпускане на кредити, както и да осъществява банков надзор спрямо банките в страната. Това се казва в съобщение на КФН по повод "некоректни, манипулативни, лъжливи и клеветнически медийни публикации". В него е посочено, че банковият надзор се упражнява единствено от БНБ, а КФН отговаря за небанковия финансов сектор.

 

КФН има правомощия по отношение КТБ само в качеството ѝ на публично дружество. Тоест да следи дали публикува периодични отчети и дали разкрива регулирана информация във връзка с търгуваните финансови инструменти, емитирани от нея. Има и ограничени правомощия да я надзирава като инвестиционен посредник - само във връзка с договорите ѝ с клиенти, търгуващи с финансови инструменти на регулиран пазар (борса), се казва в съобщението на КФН.

 

Блокираните финансови инструменти на клиенти на КТБ като инвестиционен посредник не са изложени на потенциален риск, твърди КФН. Банката не отговаря пред кредиторите си с финансови инструменти и парични средства на своите клиенти, предоставени на институцията в качеството ѝ на инвестиционен посредник.

 

Активите на клиентите на КТБ са защитени от закона и могат да бъдат прехвърлени при друг инвестиционен посредник или по собствена сметка на лицето. Прехвърлянето при друг инвестиционен посредник се извършва по искане на лицето по реда, предвиден в правилника на Централния депозитар, се казва в съобщението на КФН.

 

Незабавно след възникване на кризата, КФН е предприела и упражнила в "пълен обем всички правомощия, дадени ѝ от закона", се казва още в съобщението. Комисията е спряла търговията с акции на КТБ на фондовата борса и е изискала допълнителна информация от БНБ за предприетите спрямо дружеството мерки, за да се защитят правата и интересите на инвеститорите от небанковия финансов сектор.

 

Още на 23 юни 2014 г. КФН е поискала със специално писмо до управителя на БНБ и финансовия министър свикването на Консултативния съвет за финансова стабилност, на който да бъдат разгледани всички отворени въпроси.

 

КФН проверява медии заради публикации

 

По инициатива на зам.-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", Николай Попов и в следствие на получени множество сигнали и жалби, са били инициирани действия по проверка на редица лица, в това число и медии, на изказвания и публикации относно евентуални пазарни манипулации и съответствие и спазване на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.

 

Обществеността ще бъде надлежно информирана за резултатите от проверките, обещава КФН.

 

Вероятно точно поради факта, че КФН не разполага със законови правомощия по регулирането и надзора на дейността на банките, и въпреки че банковият и небанковият сектор са свързани като части на финансовата система, представители на КФН не са били канени от президента или от неговата администрация и съответно не сa участвали в нито едно от проведените до момента заседания на Консултативните съвети по национална сигурност, посветени на банковата система и обсъжданията за оздравяване на КТБ и възможни законови промени в тази посока, се казва в съобщението на КФН.

 

"Също така, не отговарят на истината и направените медийни внушения и тиражираните лъжи и манипулации, че КФН заедно с БНБ е подкрепяла идеите за т.нар. банкова ваканция. Институцията КФН или нейни представители не са участвали в дискусии в каквито и да са формати, както на политическо, така и на експертно ниво, на които да е била обсъждана подобна тема в най-широк смисъл", е посочено в съобщението на надзорния орган.

 

КФН и нейни представители никога и по никакъв повод не са коментирали стабилността на банковата система или нейни участници, включително КТБ, тъй като КФН няма правомощия, свързани с надзора на банковата система, както и не разполага с информация за осъществявания над банките надзор и предприети мерки от страна на БНБ, се казва още в изявлението на КФН.

 

Влизането в Европейския банков съюз

 

От БНБ съобщиха още, че са влезли в в контакт с Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) за подготовка на разговор между държавния глава Росен Плевнелиев и президента на ЕЦБ Марио Драги относно стартирането на процедура за кандидатстване на България за членство в единния надзорен механизъм на Европейския съюз.

 

Преди по-малко от две години, когато се обсъждаше създаването на общия банков съюз, управителят на БНБ Иван Искров твърдеше, че макар и да подкрепя създаването му, страната ни няма интерес да стане част от него. "Присъединяването на България към обмисляния банков съюз ще означава прехвърляне на значителен национален суверенитет към Брюксел, без в замяна на това страната ни да получи нещо", беше позицията на Искров тогава, която очевидно сега е претърпяла промяна.

 

След трусовете в банковата ни система заради обявявано в несъстоятелност на КТБ, обаче основните политически сили постигнаха консенсус от нуждата България да стане част от Европейския банков съюз за по-голяма сигурност и контрол.

 

От БНБ съобщиха още, че са започнали разговори с председателя на Европейския банков орган Андрея Енрия за иницииране на преглед на качеството, капацитета, практиките и процедурите на управление "Банков надзор" в БНБ. Този независим одит, който да покаже дали централният ни трезор си е вършил добре работата или също има вина за кризата с КТБ заради недостатъчен контрол, също бе договорен на срещата при Плевнелиев в понеделник. Когато проверката приключи, резултатите ѝ ще бъдат публично оповестени, посочват от БНБ.