Куба по пътя на възможен, но все още далечен национален диалог

В Куба се надигат гласове с призив за национален диалог след безпрецедентните демонстрации, откроили силното разделение в обществото. Според експертите обаче пътят на диалога изглежда все още трудно се възприема от крайното крило на единствената управляваща партия.

Пред призивите на демонстрантите: "Свобода", "Гладни сме" и "Долу диктатурата", президентът Мигел Диас-Канел призна необходимостта кубинското правителство да си направи "самокритика" и призова за "дълбоко преразглеждане на методите ни за работа".

Изявлението му не умилостиви протестиращите независимо от временните мерки, предприети с цел удовлетворяване на исканията за достъп до храна и лекарства. А сблъсъци между демонстранти и привържениците на правителството последваха в отговор на призива на Диас-Канел за "защита на улиците".

Според драматурга Юниор Гарсия, арестуван по време на протестите, приключили с един убит и десетки ранени, "правителството прекрати диалога", като извърши стотици арести в страната. "Време е то да признае многообразието, което съществува в Куба", казва той пред АФП.

За да се запълни пукнатината в обществото, кубински университетски дейци и политолози настояват да започне реален диалог.

Страните в този диалог според тях трябва да са хора от Кубинската комунистическа партия (ККП) и от опозицията, както и представители на диаспората. Но без да се намесват САЩ.

"Като изключим една твърде радикализирана част от диаспората", присъствието на тези страни в диалога ще бъде прието от повечето кубинци вътре в страната и в чужбина", отбелязва пред АФП Ивет Гарсия от Хаванския университет.

Тя смята този диалог за "необходим и възможен", тъй като общият знаменател между всички е "интересът да излезем от системната криза, прераснала в криза на управлението, като запазим суверенитета и вътрешния мир", за да се избегне "кървава развръзка".

За момента правителството се прави, че не чува, и според г-жа Гарсия трескаво се вкопчва "в традиционната риторика - без особен разум и политическа визия". Изследователката прогнозира, че дори властта да склони на диалог, то тя ще го ограничи чрез множество предварителни условия.

"Нищо не би коствало на една държава да разговаря дори с онези, които нямат своя програма", гневно коментира в своя блог Силвио Родригес, кубински китарист и преводач.

Въпросът за "климата на доверие"

Много капани обаче са заложени на пътя на диалога - държавните медии пренебрегват неофициалните гледни точки, а липсва и пространство за съгласуване между опозицията и ККП, призната от конституцията за единствения ѝ възможен събеседник.

"Екстремизмът спъва диалога, когато не отстъпва от позициите си и в името на защитата на революцията отхвърля всички форми на критика", посочва политологът и бивш дипломат Хесус Арболея, визирайки най-крайното крило на ККП.

Хесус Арболея и Ивет Гарсия изключват и радикалната десница в изгнание в Маями, която все тъй се противопоставя на всякакъв диалог с кубинската власт.

Призиви за диалог вече прозвучаха на 27 ноември 2020 г., когато 300 млади творци излязоха на безпрецедентна демонстрация пред министерството на културата с искане за повече свобода на словото и в отговор на призива за радикални политически промени, отправен от други опозиционни структури, като например от Съвета за демократичен преход начело с бившия политик Хосе Даниел Ферер.

Вицепрезидентът на този съвет Мануел Куеста Моруа смята, че е "възможен диалог вътре в обществото между различните сектори и въз основа на плуралността, появила се в публичното пространство". Според него обаче още не са налице всички условия за "политически диалог между държавата и обществото".

Непроменящата се структура на държавата, подкрепяна от ККП, и нейната непоклатимост "не създават необходимия контекст и климат на доверие за напредък в тази насока", твърди г-н Куеста Моруа.

Ивет Гарсия се надява, че резервите на партията спрямо евентуалния национален диалог се дължат "на напрежението в момента, на натрупаните травми и на факта, че липсва опит от подобен диалог" в Куба.

По БТА.