Някога въпросът беше Blur или Oasis. На 5 декември отговорът може да бъде "и двете", заедно на една сцена.

Алекс Джеймс, басистът на Blur и пряк участник в годините, когато британските групи диктуваха музикалния дневен ред, пристига в София с Britpop Classical. Проектът гостува за първи път у нас по покана на BG Sound Stage и събира песните на едно поколение в общ концерт от рок група и цял симфоничен оркестър, който ще е в зала 1 на НДК.

Формулата е рок банда с Алекс Джеймс на баса, цял симфоничен оркестър, вокалисти и специални гости. На сцената заедно с Джеймс излизат Фил Даниелс от Parklife, Saffron от Republica и Gary Stringer от Reef. В центъра остават емблематичните парчета – техните рифове, характерът им и онзи момент, в който всички си припомнят как са ги въртяли на аудио касети.

Преди концерта си в София Алекс Джейм отправя специална покана към българската публика:

Идеята за Britpop Classical се ражда, след като Джеймс гледа Ministry of Sound Classical на The Big Feastival – музикален и кулинарен фестивал, провеждан в неговата ферма в Котсуолдс. Оркестровият прочит на денс класики го кара да си представи същия мащаб с музиката на собственото си поколение. Пред NME той обяснява замисъла съвсем ясно: "Искам просто да извадя най-доброто от тези песни." За оркестрациите на композициите на Blur привлича Майк Смит, дългогодишния аранжор и музикален директор на групата.

Britpop Classical дебютира на фестивала през 2025 г., като поставя зрелищен финал на фестивалния уикенд. А през март 2026 г. тръгва на турне от лондонската Royal Albert Hall.

Подборът следва по-скоро музикалните връзки на епохата, отколкото строгите жанрови определения. Началото отвежда към The Beatles, The Kinks и The Who, след което програмата минава през манчестърската сцена и стига до Blur, Oasis, Pulp и Supergrass. "Повечето от любимите ми групи са от Манчестър", казва Джеймс. Има място и за Radiohead, The Verve и дори за среща между "Song 2" и "Smells Like Teen Spirit" на Nirvana в общо изпълнение. За слушателите, които помнят тези години, подобни пресечни точки са част от удоволствието: музиката винаги е била по-широка от етикета "бритпоп".

Особено показателна е историята с "Creep". Джеймс разказва пред NME, че на първата репетиция още не е сигурен дали съчетанието ще проработи. По средата на оркестровото изпълнение се усеща, че плаче. Тогава разбира, че проектът има смисъл. Сред личните му фаворити в програмата е и "Ready to Go" на Republica – напомняне колко различни настроения побира този репертоар.

Рецензията на Louder Than War за концерта в Манчестър описва как тази идея работи пред публика: струнните инструменти разгръщат познатите рифове, духовите подсилват припевите, а "Disco 2000" и "Common People" на Pulp вдигат залата на крака. Следват общото пеене на "Wonderwall" и "Don’t Look Back in Anger" и финал с "The Universal" на Blur. Песни с различни автори и истории, които за една вечер се превръщат в споделен репертоар и обща емоция.

Сетлистът вкючва и "Parklife", "Girls & Boys", "Live Forever" и "Bitter Sweet Symphony" – достатъчно причини да извадим старите плейлисти още преди декември. За публиката, израснала с тези записи, Britpop Classical е възможност да чуе познатите песни с нови детайли и отново да ги изпее заедно с цялата зала.