Читалищата в страната са пред сериозна заплаха, след като се оказва, че предвидената от управляващите държавна субсидия няма да стига дори за заплатата на читалищния секретар, който често е единствен служител. Заради символичното увеличение на държавната субсидия с едва около 50 евро на месец, повечето читалища ще бъдат на минус още преди да стигнат до плащане на битовите си сметки.

За това алармират от коалиция "Будни читалища", както и изпълнителният директор на Фондация "Народни читалища" и бивш зам.-министър на културата Юрий Вълковски.

За 2027 г. Министерството на финансите предлага годишното финансиране на една субсидирана бройка да бъде 11 844 евро, което е само с 600 евро увеличение в сравнение с досегашните 11240 евро.

Числата показват, че това са 987 евро месечно на субсидирана бройка. Същевременно заради увеличението на минималния осигурителен доход от управляващите заплатата и осигуровките на един читалищен секретар струват най-малко 1113 евро.

"Ние, хората от читалищната общност, разбираме, че има проблеми с бюджета. Разбираме, че вероятно има нужда от бюджетни съкращения и икономии. А проблемът е защо точно читалищата, тъй като те ще бъдат най-ощетени от въпросните политики в проекта на решение на правителството за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности. Тези действия ще ощетят най-много малките читалища. Това ми се струва непропорционално и неадекватно, имайки предвид, че 80% от читалищата в България са селски", заяви пред Mediapool председателят на фондация "Народни читалища" Юрий Вълковски.

Според него макар и трудно, е възможно някои читалища в големите градове, които имат по-големи бюджети, да понесат тези действия на управляващите, но подобно миннимално увеличение на субсидията ще попречи на малките читалища, които се нуждаят от подкрепа.

"Струва ми се, че с цената на една малка финансова икономия, държавата всъщност ще нанесе много големи щети и то не просто на културната сфера. Читалищата в по малките населени места имат много важна социална функция, образователна и информационна функция също. Особено в някои населени места, които изглеждат изоставени от държавата. Там са останали само читалищата", допълва Вълковски.

Нужни са 20 млн. евро повече

Коалиция "Будни читалища", която обединява близо 300 читалища, настоява за стандарт от поне 14 300 евро на субсидирана бройка. Това означава ръст от близо 21% спрямо правителственото предложение и допълнителни 19.3 млн. евро общо за всички 7860 субсидирани бройки. Така общото финансиране би достигнало 112.4 млн. евро вместо заложените 93.1 млн. евро.

Още по темата

Читалищата искат 30% увеличение на държавната субсидия през 2027 г.

15.10.2026 18:17

Наскоро стана ясно, че читалищата искат поне 30% увеличение на държавната субсидия. Исканите сега средства са по-малко от първоначалните. Според Юрий Вълковски годишна субсидия от 14 300 евро е минимумът за нормалното функциониране на читалищата.

"Ние се опитваме да проявим разбиране. Знам, че държавата може да не покрие тези 30%, затова и сме ги намалили. Ясно е, че всеки един сектор настоява за по-високо заплащане. В случая обаче не става дума за това, че трябва да има по-високо заплащане. Тук става дума, че държавата със собствено решение вдигна минималните осигурителни прагове за читалищните секретари, но също така за библиотекари и за художествени ръководители, а това, което отпуска като субсидия, не може да покрие това увеличение. Получава се един парадокс", каза Вълковски.

Основният проблем пред читалищата е, че предвиденият ръст на стандарта от 5.4% изостава от увеличението на минималната работна заплата с 6.4% и не отчита новите минимални осигурителни прагове, въведени през август 2026 г.

При предложеното финансиране за една субсидирана бройка се падат по 987 евро месечно. В същото време минималният осигурителен доход за читалищните секретари, които попадат в категорията "Ръководители", е 936 евро, а заедно с осигуровките за сметка на работодателя разходът достига 1113 евро. При очакваното увеличение на осигурителния праг до 996 евро през 2027 г. разходът ще нарасне до 1184 евро месечно.

По думите на Юрий Вълковски тези проблеми започнали още през август, когато беше увеличен минималният осигурителен доход. Още тогава служителите в някои читалища е трябвало да излизат в болничен, за да може средстствата на читалищото за заплати да стигнат.

"Не става дума за "Дайте ни още пари", а за "Помогнете ни да покрием минимума, който вие самите изисквате от нас". Има селски читалища с една щатна бройка и ще се окаже, че този човек не може всъщност да си покрие заплатата за една година. Какво става ако трябва да говорим за средства за издъжка. Не се покрива базисният минимум и това е проблематично", казва директорът на фондация "Народни читалища".

Още по темата

80% от читалищата са в селата, но нова интерактивна карта ги прави видими

22.01.2026 14:20 Радослав Александров

По думите му над 80% от всички читалища в България разчитат основно на държавната събсидия, като това са предимно читалища в малки населени места и села. Въпреки че читалищата в по-големите градове могат да имат приходи от школи, различни дейности и наеми на помощения, то тези в малките населени места предоставят услугите си почти изцяло безплатно или на символични цени.

"Искам да бъда разбран правилно. В никакъв случай не търсим противопоставяне някакво между селски и градски или между малки и големи читалища. Между тях има разлика, но всички те имат своята роля. В един случай читалището може да е културен център, в друг – социален. Трябва да има модел, който да отчита тези разлики и да стимулира силните страни навсякъде, както и да адресира проблемите", каза Вълковски.

Друг проблем, който читалищната общност изтъква, е значителната разлика във финансирането на читалищата и регионалните библиотеки. През 2027 г. стандартът за регионалните библиотеки се предвижда да достигне 19 580 евро на субсидирана бройка, докато за читалищата е 11 844 евро.

"Хубаво е, че в момента държавата изравнява стандарта на работещите в регионалните библиотеки и в регионалните музеи. Това са две структури, които също са недофинансирани. Но защо се получава тази неравнопоставеност, при положение, че читалищните библиотекари изпълняват сходни изисквания. Междувременно те получават много по-ниско заплащане от библиотекарите", отбелязва Вълковски.

Според него има специфики и разлики между библиотекар в регионална библиотека и читалище, но вместо разликата в заплащатането да се синхронизира и доближава, се увеличава.

Юрий Вълковски заяви, че читалищната общност е отворена за дискусии за реформи и апелира държавата да представи своите предложения за промени, свързани с читалищното дело.

Междувременно колация "Будни читалища" настоява за разработване на ясна, прозрачна и обективна стратегия за отпускане на нови субсидирани бройки, съобразена с реалните потребности и дейността на читалищата.

Според Юрий Вълковски няма последователна политика на Министерството на културара при отпускането на допълнителни субсидирани бройки за читалищата. По думите му има неяснота и липса на прозрачност при взимането на тези решения.

Проектът на правителството не предвижда нито една нова субсидирана бройка за 2027 г. От 2020 г. насам пък новите бройки се отпускат без ясна последователност – 72 през 2020 г., 40 през 2021 г., 2 през 2022 г., 0 през 2023 г., 20 през 2024 г., 0 през 2025 г. и 67 през 2026 г.