"Тази история трябва да бъде разказана, за да си погледнем срама в очите. Защото само така нациите продължават напред и просперират и морално, и икономически. Същото се отнася за онези нации, които са погледнали миналото си в очите", разказва пред Mediapool режисьорът, сценарист и писател Димитър Коцев – Шошо.

Българското общество и до днес съшива с бели конци дълбоките рани от близкото си минало. Въпреки че за репресиите на комунистическото минало се говори все по-често, те остават социална стигма. Вместо тези теми да се дискутират сериозно на държавно ниво, те редовно се превръщат в поредната дъвка на водещите политически фигури.

С новия си документален филм "Последните концлагеристи от "Белене"" режисьорът Димитър Коцев поставя акцент върху две от тези теми табу, преплитащи се една в друга – така наречения "Възродителен процес" (опитът на Българската комунистическа партия за тотална и насилствена асимилация на българските граждани от турски произход през 80-те години – б.а) и концлагера "Белене".

"Те имат нуждата да бъдат чути и видяни"

По време на "Възродителния процес" близо един милион души са засегнати от насилствената политика на режима и са принудени да сменят имената си а около 400 хил. граждани са принудително изселени от България по време на печално известната "Голяма екскурзия" от лятото на 1989 г.

Едночасовият документален филм разказва историите на близо 40 души и техните семейства, които са били въдворени в лагера "Белене" след протестите срещу насилствения опит за смяната на имената на българските турци. Лагерът, който функционира в четири различни етапа между 1949 и 1987 г., е последно отворен именно по време на "Възродителния процес".

Още по темата

Между забравата и паметта – пътят до и отвъд "Белене"

1 февруари 2025 10:07

"Това са историите на български граждани от турски произход, които в този период стават жертва на най-различни репресии по простата причина, че не искат да си сменят имената, нищо друго. Нито един от тях не е бил член на тайна организация, не е извършвал подривна дейност, не извършвал каквато и да било противодържавна дейност. Те са били най-обикновени хора – учители, шофьори, лесовъди. Най-различни хора с различни професии, чиито единствен грях спрямо комунистическата държава е, че не искат да сменят името си, което довежда до чудовищни репресии", разказва Димитър Коцев-Шошо.

По думите му филмът е една своеобразна мозайка от истории, която да покаже по-обща и широка картина и да създаде един голям общ разказ за събитията в този период.

"Те се чувстват видяни. Това е най-важното, което мога да кажа за хората, които интервюирахме. Те имат нужда да бъдат видяни. Всеки човек, който е бил жертва на каквото и да било насилие, в един момент има нужда да бъде видян, да бъде чут, да бъде разказана историята му. Те разказваха толкова много, но един филм не може да побере всичко", разказва режисьорът.

Инициатор на създаването на лентата е журналистът Христо Христов, който от години се посвещава на темата за тоталитарното минало и зад гърба си има редица изследвания за този период. През 2024 г. той провежда десетки интервюта с български граждани от турски произход, които са прогонени от страната по време на "Голямата екскурзия" и много от тях и до днес живеят в Турция.

Още по темата

Първото прогонване. Как българските турци бяха принудени да напуснат страната

5 юни 2025 06:48

Първоначално журналистът прави интервютата заради своя личен интерес към темата, но впоследствие осъзнава, че това е много по-голяма история.

"Той разбира, че има цяла история на цял един етнос, населяващ България, която е останала абсолютно забравена и неразказана. И тогава му хрумва идеята за документалния филм", разказва режисьорът.

Двамата с Христо Христов си имат творческо доверие и са работили и по общи проекти и в миналото, така че журналистът му поверява и заснемането на тази история.

Повечето от хората, които Христов е интервюирал, застават пред камерата. Отказват единствено тези, които изпитват голямо притеснение от камерата. Има и такива, които се престрашават и заради значимостта на темата надмогнат страха си.

Репресиите, Белене и пътят към прошката

Филмът преплита два от символите на комунистическите репресии – "Белене" и "Възродителният процес". И въпреки че носи името "Последните концлагеристи от "Белене"", според режисьора насилствената асимилация на българските турци е във фокуса на обектива.

"Всички наши герои са лагеристи от "Белене". Това по някакъв начин все пак ограничава историята в рамките на онези, които са обработени от тоталитарната машина и са стигнали в крайна сметка до лагера. Но все пак ми се струва, че този разказ е много повече за възродителния процес и раните от него. Защото "Белене" е място на насилие, но то не е място, където идеите за "Възродителния процес" са замислени. Не е единственото място, където те са приложени", пояснява Шошо.

Той допълва, че концлагерът "Белене" е много важен символ на насилието срещу нацията по време на комунизма.

"Белене е място на памет по причини, свързани и с началото на комунистическия режим в България, когато българският елит е унищожен целенасочено по заръка на Съветския съюз. Това място има своето огромно символно значение за разрухата в България, която в годините след 9 септември е политическа и икономическа престъпна, а в годините в края на 80-те вече цари една морална разруха. А за мен "Белене" символизира всичко това", изтъква режисьорът.

Още по темата

"Раят, превърнат в ад". "Белене" и опазването на паметта на жертвите на комунизма

1 февруари 2026 07:30

Според него по време на "Възродителния процес" има не само директива за насилие от страна на комунистическия режим, но и тихо сътрудничество от страна на обикновените граждани. Той иска да разкаже тази история, за да може като общество да погледнем срама в очите си и да продължим напред, подобно на други държави като Германия и Руанда.

"Това са държави, които след огромни катаклизми и морален, и национален упадък са намерили сили да се погледнат в огледалото и да си кажат: "Ние не трябва да бъдем толкова грозни". Онова, което, за съжаление, в България през годините е проблем, е липсата на такъв тип самооценка, за да може да се продължи напред. Ние предпочитаме да се правим, че това не се е случило. Че един милион наши съграждани са били репресирани, и че 400 000 от тях не са прогонени от държавата, в която са родени, за да отидат в Турция, която дори не са познавали", казва режисьорът.

По думите му почти всички, въдворени в "Белене", след това са екстрадирани, за да "не мътят водата тук със своите идеи за лична свобода".

"Много от тях се връщат често в България, но твърде малко от тях се завръщат за постоянно и това е съвсем естествено. Това са хора, които са изтръгнати от корена си, които са хвърлени в нова среда, където е трябвало да пуснат отново корени, най-малкото заради своите деца. И когато са са успели и едвам са се закрепили там, едва ли биха хукнали обратно да си присаждат корените там, откъдето са били изгонени. Травмата е твърде силна и твърде скорошна. Те и до ден днешен имат много приятели в страната, но за съжаление ние сме прогонили една голяма част от гражданите на България по абсолютно престъпен начин", разказва Коцев.

Кадър от документалния филм "Последните концлагеристи от "Белене"", Сн. Sofia International Film Fest

Според него този филм е част от сложния процес към прошката.

"Прошка биха могли да дадат хората, когато получат признание за престъпленията, които са извършени срещу тях. А за съжаление в последните над 30 години институциите пренебрегват темата. Например, Военната прокуратура на България, която е била ангажирана със задачата да издири виновниците за "Възродителния процес" и да ги накаже, измисля най-различни похвати само и само да защити насилниците. И това е съвсем естествено, защото силовите структури в България имат един и същи генезис и най-вероятно дори роднини на насилниците са във военна прокуратура до ден днешен", обяснява режисьорът.

Шошо изпитва огромно възмущение от начина, по който институциите са отнасят към тези хора и огромно възхищение към тяхното търпение и силата да продължат да търсят признание за преживяното от тях, но без злост, мъст, злоба и омраза към държавата или българите.

"Работата на нас, българите, е да настояваме конкретните виновни лица да бъдат посочени, да се знаят, за да може да продължим напред и да простим на себе си и, разбира се, жертвите на нас. Атмосферата в България сега е коренно различна. Виждаме, че този акт, цинично наречен "Възродителния процес", е бил напълно безсмислен спрямо спокойното, нормално и мирно съжителство, което винаги е съществувало между различните етноси в страната. Тези хора нямат причини да не се връщат. Много от тях го правят, но не трайно", допълва режисьорът.

Кадър от документалния филм "Последните концлагеристи от "Белене"", Сн. Sofia International Film Fest

Голямата цел – филмът като част от образователния процес

Премиерата на прожекцията ще бъде на 20 март от 18:00 часа в кино "Люмиер" в рамките на международния кинофестивал – София филм фест. Две седмици по-късно, на 3 април, в същия киносалон ще има нова прожекция. На нея ще присъстват и много от героите на филма. След края на прожекция ще има и открита дискусия с тях.

Екипът на "Последните концлагеристи от "Белене"" силно се надява филмът да не достигне само до хората, живели по времето на комунизма, но и до младите, които са родени след края на режима.

"Много ми се иска младите хора да чуят и да видят какво се е случило в тази страна, точно с идеята това да не се случва отново. Голямата ни амбиция не само за този филм, но и за всички други филми, свързани с близкото ни минало, е да стават част от образователния процес на страната. Защото онова, което децата учат за комунистическия режим, е престъпно оскъдно в сравнение с онова, което се случи, и какво влияние оказва на днешния живот. Ако този филм има добър образователен ефект, нашите цели ще бъдат постигнати", казва режисьорът.

Още по темата

Два български филма са част от Международния конкурс на София Филм Фест

10 март 2026 15:00

След края на фестивала намерението на екипа е прожекции да има в различни университети и училища. Желанието им е филмът да бъде излъчен и по националната телевизия заради обществената ѝ функция.

"Разчитаме той да бъде видян и в Турция, където живеят много наши съграждани. Предвиждаме прожекции за техните общности там. А защо не и сключване на договор за разпространение на филма в някой от големите турски телевизионни канали, защото този филм има и международно значение", допълва Коцев.

Изпълнителен продуцент на кинолентата е проф. Людмил Христов от Нов български университет, а финансирането е от Фонда за стратегическо развитие на НБУ. Сценарист е Христо Христов, оператор – Петър Петров, а композитор – Виктор Стоянов.