Увеличаване на публичните средства за култура до минимум 1% от брутния вътрешен продукт (БВП), нов закон за статута на артиста, промени във финансирането на театрите, повече средства за независимите творци и въвеждане на културни паспорти за деца и младежи. Това са само част от основните предложения в първата Харта за културна политика.

Секторът се сдоби с този важен документ на 8 октомври, когато депутатите в парламентарната комисия по култура единодушно застанаха зад внасянето на Хартата и се обединиха около нуждата от нейното приемане.

Тя беше приета с 16 гласа "за" и в присъствието на министъра на културата Евтим Милошев по време на заседание на Комисията по културата и медиите.

Депутатите приветстваха приемането на документа, внесен от седем организации, представляващи различни направления в културния сектор и организирали предизборните дебати "Култура & Политика 2026". Това са: Обсерватория по икономика на културата, Българска музикална асоциация, сдружение "Независим културен сектор", Асоциация за свободен театър, Асоциация на сценографите в България, сдружение "Фабриката за идеи" и Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала". Инициатор на Хартата е д-р Диана Андреева-Попйорданова от Обсерваторията по икономика на културата.

Преди дни и изпълнителната власт в лицето на Министерството на културата обяви публично подкрепата си за хартата, определяйки я като "обществена и стратегическа рамка за развитието на културния сектор".

Кандидатите за държавен глава Илияна Йотва и Андрей Гюров също поощриха приемането на Хартата в писмените си отговори, свързани с мястото на културата сред националните приоритети и ролята на президентската институция в нейното устойчиво развитие.

Хартата съдържа 64 точки, обединени в 8 основни направления, които очертават рамката на бъдещите политики и законодателни инициативи в сектора. Тя беше силно привествана от културните дейци и представителите на независимия културен сектор.

Защо е важна Хартата?

"Хартата за културна политика беше обещан от нас, организаторите на предизборния дебат за култура, документ, който ние внесохме още през юли месец в комисията по култура и медии в Народното събрание. В рамките на документа са включени 64 точки, които са не просто наболели проблеми за българската култура, а един нов хоризонт за развитие на културните дейности. Последната точка в Хартата предвижда извеждането на културата като хоризонт национален хоризонтален приоритет. Това е изключително важно, защото културата е и в рамките на Европейския съюз и не се разглежда като вертикален сектор. Затова в Хартата са предвидени множесто междуинституционални партньорства", заяви пред Mediapool директорът на "Обсерватория по икономика на културата" и основен инициатор на документа д-р Диана Андреева-Попйорданова.

По думите ѝ се предвиждат партньорства в рамките на образованието, регионалното развитие, икономиката и иновациите по линия на развитие на културните индустрии, както и партьорства с Българската банка за развитие.

Диана Андреева изтъква, че е било много важно документът да бъде приет в парламента, но подкрепата от изпълнителната власт също е изключително ценна, защото в прерогативите ѝ попадат именно развитието на българската култура.

Преди дни представители на седемте организации, вносители на Хартата, проведоха среща с екипа на министъра на културата Евтим Милошев. На нея са обсъдени основните направления, които изискват бързи действия.

"Сред тях е въвеждането на културните паспорти, които са част и от управленската програма за развитието на културния сектор. В него са още Националната стратегия за култура, двата липсващи закона – Закона за статута на артиста и Закона за сценичните изкуства, който е липсващия секторен закон в българската култура", обясни Диана Андреева.

Според нея още през 2027 г. трябва да се взамат важни решения в областта на културата, които са част, както от Хартата, така и от управленската програма.

По думите на Диана Андреева в Хартата са залегнали много важни липсващи политики за независимия сектор, който също трябва да се развива устойчиво чрез различен инструментариум.

"Има и бели полета в културната ни политика, които не са взимани предвид, но сега им се обръща внимание. Един важен пункт в Хартата и фокусът върху Националните културни институти, които следва да получат многогодишно финансиране, да са в отделна програма и да не разполагат и планират своята дейност в рамките на просто една фискална година, а да имат няколкогодишен бюджет, в който да могат свободно да осъществяват и мисията си", заяви тя.

Партньорства, но липса на гаранции

Диана Андреева обяси, че към момента няма стопроцентови гаранции за изпълнението на приоритетите на Хартата по множество причини, но е начертан път за партньорства между институциите.

"Това зависи не толкова от гражданите, колкото от институциите. Затова партньорството между гражданския сектор и творческите организации и институциите са ключови, защото нашите възможности са ограничени. Ние не можем да правим междуинституционални групи, каквито следва да се направят с Министерство на образованието, с Министерство на икономиката, с Министерството на регионалното развитие. Това вече е в прерогативите на Министерство на културата. Иска ми се да вярвам, че тези точки, по които говорехме преди дни, ще бъдат задействани много бързо", обясни директорът на "Обсерватория по икономика на културата.

Първият сериозен тест за следването документа ще бъде съвсем скоро с приемането на бюджета за следващата година.

Едно от най-важните предложения е държавата да поеме политически и законодателен ангажимент за постепенно увеличаване на публичното финансиране за култура до минимум 1% от БВП. Предвижда се увеличението да започне още с държавния бюджет за 2027 г., като средствата за култура нарастват с 0.1 процентни пункта от БВП годишно.

"Това, което сме записали в Хартата, е постъпково увеличение на бюджета с 0.1% годишно. Искрено вярвам, че това няма да остане само едно изпразнено от съдържание изречение и в управленската програма, където няма заложен процент. Иска ми се да вярвам, че ще си изпълнят задачата така, както е вписана. Увеличение на бюджета за култура не е самоцел", каза Диана Андреева.

В хартата се предлага още бюджетът за култура да бъде разделен на ясно разграничени подсектори, сред които сценични изкуства, музика, кино, литература, визуални изкуства, културно наследство и творчески индустрии.

Предвиждат се също приемането на специален Закон за статута на артиста, реформа във финансирането на театрите и сценичните изкуства, както и повече средства за държавните и общинските културни институции, читалищата и независимия сектор.

Сред останалите увеличаването на бюджета на Национален фонд "Култура", промени в законодателството за авторските права и нов модел на финансиране на БНТ и БНР. Хартата предвижда още изработването на нова национална стратегия за културата и въвеждането на по-голяма прозрачност и обществен контрол върху разходването на публичните средства.